„Следвайте мечтите си неуморно, пламенно, всеотдайно - сърцато, дори с цената на това временно да се лишите от финансова сигурност. Тези мечти са пътят, който ще ви отведе при успеха и щастието.“

Вярата в мечтите

Подобно на всички останали, и вие още в началното училище и прогимназията от време на време сте се отдавали на мечтите си. Представяли сте си, че сте сенатор, актьор или актриса, учен, главен готвач във френски ресторант, репортер във вестник, адвокат, съдия, учител или университет-ски преподавател, телефонистка, секретарка, дизайнер, архитект, хлебар или майстор на свещници. Наричали сте тези живи въображаеми сцени „мечти“ или „желания“. Желанията - това са сънищата, които сънуваме наяве.

Те са породени от вашето свръхсъзнание и не изникват, за да им се порадвате малко и после, колкото и да ви е тъжно, да ги забравите. Тези образи идват от мъдрия Ангел на Висшето ви „Аз“, който отново и отново ви подтиква, като праща на съзнанието ви сигнали за какво поприще сте родени, за да заемете предопределеното ви място в картинната мозайка, наречена Живот.

Някои от вас сигурно си казват, докато четат тези редове: „Но аз съм твърде млад, за да се стремя към такива високи цели“, или „Прекалено стар съм, че да ми се случи нещо подобно.“ Това са небивалици! Както ще научите от главата за физическото безсмъртие в настоящата книга, хронологичната възраст е пълна илюзия, изглеждаща реална само от лъжливите представи, натрапени ни през столетията от колективното съзнание. Каквото и да правите, то няма абсолютно никаква връзка с това, кога го правите.

Джордж Бърнард Шоу е на деветдесет и четири години, когато е поставена една от пиесите му. Моцарт е седемгодишен, когато е изпълнена първата му композиция. Голда Меир става министър-председателка на Израел на седемдесет и една години, а на всичкото отгоре е и жена. Уилям Пит Втори е едва на двайсет и четири, когато става премиер на Великобритания. Бенжамин Франклин помества първия си вестникарски материал едва шестнайсетгодишен, а на осемдесет и една е сред авторите на Конституцията на САЩ. Една моя позната на име Рейчъл смяташе да става концертираща пианистка, когато най-неочаквано заряза пианото, понеже обичаше да готви, и се зае да прави сладки за приятелите си. Днес фирмата й печели седем милиона долара годишно. Рейчъл не мислеше, че е прекалено млада или прекалено стара. Просто упорито не се отказваше от мечтите си.

Ще възразите, че сте опитали да следвате мечтата си, но тя явно не е била ваша съдба, понеже отново и отново сте удряли на камък. И ще посочите това като причина да не постигнете своето малко лично чудо. Не, това не е причина, а оправдание.

Навремето един младеж се родил в бедно семейство. Нямал пари да ходи на училище, ето защо се изучил сам. Мечтаел да стане адвокат, но никой не искал да го вземе на работа. След като се уволнил от казармата, решил да използва юридическите си познания, които бил натрупал сам, за да се включи в политиката, и се кандидатирал за Сената на Щата. На изборите бил разгромен. Временно се отказал от правото и политиката и станал магазинер. Магазинът му фалирал и следващите седемнайсет години човекът изплащал дълговете си, като се хващал на какви ли не случайни работи. Но не се отказвал от мечтата си. Влюбил се, оженил се, правил, струвал, но успявал криво-ляво да издържа семейството си, сетне пак се върнал в политиката, този път се кандидатирал за Конгреса. Спечелил изборите на косъм, но когато се кандидатирал повторно, бил разгромен най-позорно. После де опитал да постъпи в Министерството на земеделието на САЩ, ала му показали вратата. Където и да идел, всички сякаш го взимали на подбив заради бедняшкото му потекло и липсата на образование и добри обноски. Ала той ходел с високо вдигната глава, не се поддавал на накърнената си гордост и решил да се кандидатира за Сената на САЩ. Зад гърба му се присмивали всички: и приятели, и врагове, дори семейството му. И този път загубил. Накрая на предизборния конгрес на една голяма партия бил издигнат за вицепрезидент. При последното гласуване отново се издънил с гръм и трясък - победил го някакъв никому неизвестен политик. Пак се кандидатирал за Сената, организирал кампания, с която спечелил сърцата на сънародниците си, ала за кой ли път не спечелил. Но пак не се отказал от своята мечта. Не оклюмвал заради провалите си. Неотклонно и пламенно продължил да отстоява идеалите и принципите, в които вярвал. Накрая, вече петдесетгодишен, сломен от мъка и от безкрайните си провали, ала все още вярно следващ предопределения му път, Ейбрахам Линкълн станал президент на Съединените щати.

В по-ново време, в края на 70-те и началото на 80-те години един студент в Харвард на име Уилям Гейтс взима смелото решение да зареже следването и да осъществи мечтата си - да направи по-мощни компютърните микрочипове, като ги снабди с чип, който да им казва какво и как да правят. Загърбва сигурното бъдеще, което е щяла да му обезпечи дипломата от Харвард, и заедно с двама гениални младежи основава компанията „Майкрософт". Ай Би Ем лицензира нововъведението им и го внедрява в своите компютри, а през 1986 година, само три години след като Гейтс поема този огромен риск, компанията му вече печели годишно милиони долари - неговите дялове в нея възлизат на 540 милиона долара. Гейтс следва мечтата си. Вярва в нея. За него тя е нещо напълно осъществимо. Поема по бляскавия път, предначертай от Висшето му „Аз“, истинското пророчество за неговото бъдеще. А вие вслушали ли сте се в своето?

Не пренебрегвайте мечтите си като безполезно бълнуване. Вслушайте се в тях с вътрешното си ухо. Вижте ги с Третото око на мъдростта. „Който има уши, да чуе, който има очи, да види.“ Следвайте мечтите си неуморно, пламенно, всеотдайно - сърцато, дори с цената на това временно да се лишите от финансова сигурност. Тези мечти са пътят, който ще ви отведе при успеха и щастието. Вярвайте в тях. Вярвайте в себе си. Сетне поемете по посока на „втората звезда отдясно... и вървете чак докато се съмне“.

Избрано от: „Звездни знаци“, Линда Гудман, изд. „Светулка-44“, 1996 г.
Снимка: Линда Гудман (1925-1995); © Linda Goodman Astrology