„Не може да има изкуство без любов. Изкуството винаги е творение на душата – майсторско телесно, умствено или духовно човешко докосване.“
The Creation of Adam“ (c. 1508-1512), fresco painting by Michelangelo (part of the Sistine Chapel's ceiling)
Мощта в изкуствата
Великите произведения на изкуството, музиката и архитектурата, достигнали до нас през вековете, са трайни изображения на въздействието на високоенергийни атракторни модели. Те демонстрират посвещението на изкусните художници от нашата цивилизация на съвършенството и изяществото, а оттам и на облагородяването на човечеството.
Изобразителното изкуство винаги е предоставяло възможност за светска изява на най-висшите духовни стремежи на човека. Още от времето на древногръцкия скулптор Фидий ролята на изкуствата е да изобразят чрез физически средства идеала за човек – това, което той може и трябва да бъде. Изкуството е дестилиран израз на човешкия дух в осезаема и достъпна за всички форма.
Голямото изкуство дава израз на реда, присъщ не само на човешките изживявания, но и на света, в който живеем – това наричаме красота. Подобно на теоретичния физик, художникът също намира ред в привидния хаос. Микеланджело например вижда в произволните блокове мрамор Давид и Пиетата и с длетото си отстранява камъка около тях, за да освободи съвършените им образи от него.
Изкуството завещава на човечеството и вътрешна промяна: когато съзерцаваме създадената красота, в нас се култивира чувствителност към прекрасното, която ни позволява сами да откриваме и създаваме естетическо удоволствие от привидно безпорядъчната бъркотия на съществуването.
Изкуството и любовта са най-големите дарове на човека към себе си; не може да има изкуство без любов. Изкуството винаги е творение на душата – майсторско телесно, умствено или духовно човешко докосване. Така е било още от времето на неандерталците, така и ще бъде винаги. Ето защо, когато замерим енергийното ниво на изкуството, генерирано от компютър, то е по-ниско. Дори великолепните фотографии на оригинално произведение нямат неговата мощ. Всеки може да опита един много интересен кинезиологичен експеримент – да тества мускулната сила на човек, който наблюдава оригинална картина. Сравнете този резултат с въздействието, когато гледа същата картина, възпроизведена от машина. Ако наблюдава нещо, което е ръчно изработено, тялото му става силно; ако гледа репродукция, то отслабва. Това е вярно, независимо от съдържанието на изображението – оригиналът на тревожно изображение прави наблюдателя по-силен, отколкото копие на приятно изображение. Художниците, които са отдадени на своето изкуство, влагат любов в работата си, а в оригиналността и докосването на човека се съдържа голяма мощ. От казаното дотук следва, че кинезиологията е надежден детектор за фалшификати на художествени произведения.
Карл Юнг многократно подчертава връзката между изкуството и достойнството на човека и значимостта на човешкия дух в изкуството. Кинезиологично замереното ниво на самия Юнг (и неговата работа) е най-високо от това на всички известни психоаналитици в историята. (Много от останалите са хармонизирани с атракторни модели като материалния детерминизъм и дават значително по-ниски резултати.)
Може да се каже, че музиката е най-финото изкуство, тъй като е в най-малка степен конкретна. Въпреки това, тъй като заобикаля рационалността на левия мозък и се свързва директно с подсъзнателното усещане на десния, чрез който разпознаваме модели, тя е в същото време най-осезаемото на телесно ниво емоционално изкуство. Освен това е най-ясен пример за начина, по който атракторните модели подреждат реалността. Ако искате да разберете разликата между хаоса и смисъла (като по този начин всъщност създадете дефиниция на изкуството), просто съзерцавайте разликата между шума и музиката.
В своето описание на творческия процес съвременният естонски композитор Арво Парт, чието творчество често бива определяно като „трансцендентално” или „мистично”, синтезира голяма част от нашите наблюдения за решаващата роля на гения на изкуството за проявата на атракторни модели:
„За да пиша, трябва да се подготвям дълго време. Понякога са нужни пет години. (...) В живота си, музиката си, работата си, в мрачните си периоди имам ясното усещане, че всичко, извън Това, Което е Едно, няма смисъл. Сложното и многопластовото само ме обърква и съм принуден да търся единение. Какво е това Едно Нещо и как да намеря своя път до него? То оставя множество различни следи с различен облик и всичко маловажно отпада. (...) Оставам сам с тишината. Открих, че е достатъчно изсвирването на една-единствена нота. (...) Това е, към което се стремя. Времето и безвремието са свързани. В нас се борят настоящият миг и вечността. (Liner notes to Tabula Rasa, ECM Records, 1984.)
От всички изкуства именно музиката най-лесно ни просълзява, вдига ни на крака или ни вдъхновява за върхове в любовта и творчеството. Вече отбелязахме, че изглежда съществува връзка между дълголетието и атракторните полета на класическата музика, независимо дали човек е изпълнител, диригент, или композитор. Класическата музика често има изключително високоенергийни модели.
Но от всички изкуства най-реалистична и с най-голямо влияние в живота на хората е архитектурата. Живеем, пазаруваме, ходим на работа и търсим развлечения в сгради. Тяхната форма е фон за голяма част от човешката дейност и затова заслужава голямо внимание. На фона на цялата световна архитектура особено страхопочитание внушават катедралите. Техните енергийни модели са с най-високо ниво в сравнение с останалите архитектурни форми. Това изглежда е резултат от няколко фактора. В катедралите може да се докоснем едновременно до различни видове изкуство – музика, скулптура, живопис и пространствен дизайн. В допълнение, тези сгради са посветени на божественото; когато нещо е родено в името на Създателя, то е в хармония с най-висшите атракторни модели. Катедралата не само вдъхновява, но обединява, преподава, символизира и служи на най-благородното в човека. Красотата на архитектурата не изисква големи пространства или мащаби. Едва ли има по-очарователни архитектурни постройки от малките къщи със сламен покрив, изпъстрящи ирландската провинция, коя от коя по-самобитна и китна от предишната. Естетичният усет оценява както семплата архитектура на традиционните къщи, така и изящните форми, внушаващи величие и великолепие.
Добре проектираната архитектура на обществените сгради е автентично историческо свидетелство за красотата на формата и съчетанието й с полезността. Функционалността и красотата са впечатляващо комбинирани в големите метростанции в Русия и в дизайна и оформлението на много нови високи жилищни сгради в Канада. По-древните култури като че винаги са разбирали практичността на красотата – състоянието на сградите, проектирани без внимание към естетиката, бързо се влошава. Кварталите с грозна архитектура стават част от порочния цикъл на мизерия и насилие; неприветливите, дехуманизирани жилищни проекти на градските гета демонстрират нискоенергийните си модели чрез царящата в тях мизерия и престъпност. Трябва да имаме предвид обаче, че в зависимост от това с кой атракторен модел се хармонизира човек, той може да приеме лишенията на гетото или като оправдание за поквара, или като вдъхновение да се издигне над нея. (В края на краищата не елементите на средата, а отношението ни към тях определя дали ще бъдем победители, или победени.)
Изяществото е проява на мощта, която се крие в чувствителността към естетиката. То винаги я съпътства, независимо дали във формите, стила, или израза. Свързваме го с грация, финес и минимални усилия. Грациозността на олимпийския атлет предизвиква в нас удивление, точно както изяществото на готическия свод ни извисява. Изящните енергийни модели зачитат и подкрепят живота и уважават и утвърждават достойнството на другите. Освен това изяществото под формата на великодушие е аспект на безусловната любов. То предполага и щедрост – не просто в материален, но и в духовен аспект, под формата на готовност да изразиш признание за важната роля на други хора в живота си и благодарност към тях. Великодушието е свързано със скромност и смирение, тъй като истинската мощ няма необходимост от важничене. Силата обаче постоянно парадира, тъй като се дължи на липсата на увереност в себе си. Великите хора на изкуството са благодарни за своите способности, каквито и да са те, понеже знаят, че са дар за благото на цялото човечество.
Красотата има толкова много различни изражения в различни култури и през различни периоди. Ето защо е достатъчно основателно да се твърди, че тя се определя от погледа на наблюдателя. Трябва обаче да отбележим, че се променят само средствата, чрез които красотата се проявява. Нейната същност си остава една и съща, различна е само формата, в която се възприема. Интересно е, че хората с по-извисено съзнание са в състояние да видят красотата във всички форми. Те виждат всяка форма на живот не само като свещена, но и като красива.
Избрано от: „Мощ срещу сила“, Дейвид Хокинс, изд. „Ракета“, 2021 г.
*„The Creation of Adam“ (c. 1508-1512), fresco painting by Michelangelo (part of the Sistine Chapel's ceiling); chinaoilpaintinggallery
