„Хората, настроени на вибрациите на четвъртия диапазон не разбират как може да се прахосва живота в преследване на материално благополучие или заради силни усещания.“
4-ти диапазон - високи вибрации, ултракъси вълни 1 (четвърта отворена чакра)
В древно индийския модел е прието да се смята, че това са вибрациите на сърцето и душата, т.е. създавани и приемани от хора с възторжена, лирична, милосърдна и романтична нагласа.
Хората, настроени да изпитват удоволствие от състоянията на този диапазон, обикновено не се интересуват от пари, увеличаване на личното им материално благосъстояние, власт, националистически или политически идеи. Те живеят в прекрасен и отзивчив свят - светът на фините духовни вибрации. Това са хората с голяма Душа.
Явните признаци за настройка на този диапазон - постоянната възторженост, романтичност, отзивчивост, богата душевност и постоянна готовност да се помогне на всяко живо същество, независимо дали е човек, животно или растение (но не на себе си!). Те са склонни да изпитват възторжено състояние (екстаз) при съзерцаване на природата, при слушане на класическа музика, от стихове и светли идеи. Хората, които възприемат света по подобен начин, често не могат или не искат да разберат реалиите в нашия живот и са слабо адаптирани към него. На тях не са им интересни материалните стремежи на повечето хора, те са над тях. Накратко казано, това е диапазонът на романтиците, влюбените, младите майки и фантазьорите.
Хората, настроени на вибрациите на четвъртия диапазон са склонни да се събират на големи групи и да постоят в кръга на единомишлениците си и да усещат вибрациите на родствените души. Най-често се събират, за да попеят или послушат песните на различни бардове, да отпразнуват нечий рожден ден или някакъв празник в приятна компания, където всички се обичат един другиго, същността на събирането не е яденето и пиенето, а общуването), да срещнат изгрева на слънцето или да послушат поредния проповедник романтик. Те с удоволствие посещават местности с природни феномени (например долмени), заредени със силни вибрации, недостижими за усещанията на хора, настроени на друг диапазон.
Те са склонни да съчувстват на жертвите на катастрофи или нещастни случаи, покрусените от нещастна любов или на изоставените животни, въпреки че обикновено не се стига до оказване на някаква конкретна помощ.
Интересното е, че към тях спадат така наречените вечни страдалци. Понякога се срещат хора, чиито лица изобразяват мирова скръб заради нещастния им, според тях, живот. И наистина в живота им често се случват нещастни случаи - или пожар, или кражба, или наводнение от съседите отгоре и т.н. Животът сякаш потвърждава с реални факти непоклатимата им вътрешна нагласа „нищо не ми е наред и ще става все по-зле“. Заслужава внимание също и това, че те по всякакъв начин избягват каквато и да било възможност да променят нещата към по-добро, въпреки че никога не си го признават. Какво всъщност ги привлича в това задълбочаващо се нещастие? Това е много финото им състояние на вътрешна жалост към себе си. Те несъзнателно предпочитат това състояние пред всяка друга възможност, т.е. зависими са от него.
Любимите предавания на хората, настроени на вибрациите на четвъртия диапазон, са романтичните или сантименталните филми, душераздирателните сериали за трагична любов, драмите. Нещо от разтърсващите душата телевизионни предавания от рода на „Имаш поща“.
Любимите им четива са творби на писатели романтици като Александър Грин, Ричард Бах или Куелю. Много близък им е Мегре с романтичните му идеи за семейни имения и земя, която ражда сама. Тези хора са слабо приспособени към преуспяване в обикновения живот - и не обичат парите и материалните блага и не смятат за необходимо да губят част от живота си за постигането на тези блага.
Става ясно, че вибрациите на четвъртия диапазон са по-фини и слаби, отколкото вибрациите от първи, втори и трети диапазон. За да ги усети, човек трябва да е освободен от силните състояния на по-грубите диапазони, т.е. този, който е напълно погълнат от бизнеса, обикновено няма възможност да става рано, за да се любува на изгряващото слънце или да загуби половин ден за намиране на подслон за изоставено кученце.
Ако човек е настроен само на този диапазон вибрации, той би се чувствал добре само сред себеподобни. Затова такъв човек използва всичките си сили, за да намери единомишленици. Обикновените хора му се струват бездушни, сухи, егоистични и заети с безсмислени грижи. Той не разбира как може да се прахосва живота в преследване на материално благополучие или заради силни усещания. Той вижда и чувства колко прекрасна е природата, създадена от Твореца. И колко бързо се обезценява всяко творение на човешките ръце. Този човек не иска да губи години от живота и силите си в гонитба на бързо развалящи се ценности.
Това не е нито добре, нито зле, а просто несъзнателен избор. Човек става зависим от този избор, когато отново и отново се стреми да бъде там, където се чувства добре и където усеща единството си с хората и Природата.
От: „Смисълът на живота. Проект „Човечество“ - успех или провал?“, Александър Свияш, изд. Софт-Прес ООД, 2012 г.
Снимка: Александър Свияш, youtube.com