♥ Изживей всичко, което можеш. Ще сбъркаш, ако не го сториш

„Избягването на настоящия момент е станало свое­образна болест на западната култура. Уловете настоящия момент и помнете: пожеланията, надеждите и съжаления­та са най-често срещаните и най-опасните пътища за бягство от настоящето.“

~ Уейн ДАЙЪР, „Вашите слаби места“ (Изд. „Кибеа“).

(Boulevard des Italiens Morning Sunlight by Camille Pissarro)

Колко е важно да живеете в настоящия момент

Един от начините да се преборим с демобилизацията е да се научим да живеем в настоящия момент. Животът в настоящия момент, връзката с вашето „сега“ е в осно­вата на ефективния начин на живот. Ако се замислите над това, ще видите, че наистина нямате друг момент, в който да живеете. Единственото, което имате е „се­га“, а бъдещето е само друг настоящ момент, който се изживява, когато настъпи. Едно е сигурно: не можете да изживеете този момент, преди да е настъпил. Пробле­мът обаче е, че нашата култура отмества ударението от „сега“ и ни съветва: „Пести за бъдещето!“. „Мисли за последствията“. „Не бъди хедонист.“ „Мисли за утре!“. „Вземай мерки за времето, когато ще бъдеш пенсио­нер.“

Избягването на настоящия момент е станало свое­образна болест на западната култура. Непрекъснато се налага да формираме условни рефлекси за жертване на настоящето заради бъдещето. Доведен до логическия си край, този атитюд не е само избягване на удоволст­вието в нашето „сега", а означава избягване на щастие­то завинаги. Когато настъпи бъдещето, то става настоя­ще, което трябва да използваме, за да се подготвим за бъдещето. Щастието е за утрешния ден и следователно вечно ни убягва.

Болезненото избягване на настоящия момент при­ема различни форми. Ето типичен пример на такова поведение.

Мисис Сали Форт решава да отиде на разходка в гората, за да се наслади на природата и да изживее пъл­но настоящите си моменти. Докато върви из гората, тя оставя съзнанието си да блуждае и да се спира на всички дейности, които Сали би трябвало да извършва вкъщи... Децата, покупките, къщата, сметките, наред ли е всич­ко? От време на време умът й лети напред и тя си мисли за това, което ще трябва да направи след разходката. Така преминава нейното „сега“, заето с мисли за мина­ли и бъдещи събития. Изгубена е рядката възможност да се изпита наслада от природата в настоящия миг.

Настоящия момент, този изтичащ миг, който винаги е с вас, можете да изживеете най-прекрасно, ако си по­зволите да потънете в него. Поемайте всичко, което предлага моментът, като изключвате миналото, което е свършило, и бъдещето, което с времето си ще настъпи. Уловете настоящия момент като единствения, който имате, и помнете: пожеланията, надеждите и съжаления­та са най-често срещаните и най-опасните пътища за бягство от настоящето.

Честото бягство от настоящето води до идеализира­не на бъдещето. В някой хубав ден в бъдеще животът ще се промени, всички неща ще си дойдат по местата и вие ще намерите щастието. Когато се случи специално­то събитие - завършване на университета, сватба, раж­дане на дете, повишение в службата, - животът ще за­почне истински. Много често обаче, когато голямото събитие настъпи, то предизвиква разочарование. Това, което човек си е представял, никога не се сбъдва изцяло. Припомнете си първото си сексуално изживяване. След голямото очакване няма кой знае какви оргазми, а само скептична почуда защо хората придават такова значе­ние на това нещо, и може би мисълта: „За това ли било всичко?“

Разбира се, когато едно събитие не отговори на очак­ванията, човек може да се избави от депресията, като отново започне да го идеализира. Не допускайте този омагьосан кръг да се превърне във ваш начин на живот. Разкъсайте го сега с някое .значимо осъществяване на настоящия  момент.

Още през 1903 г. Хенри Джеймс дава такъв съвет в „Посланиците“:

Изживей всичко, което можеш. Ще сбъркаш, ако не го сториш. Не е толкова важно какво правиш, стига да разполагаш с живота си. Ако не си имал това, какво си имал?... Изгубеното е изгубено, не си прави никакви илюзии... Подходящо е всяко време, с което човек все още има късмета да разполага... Живей!“

Ако погледнете назад в живота си - както прави героят на Толстой Иван Илич, - ще установите, че ряд­ко съжалявате за нещо, което сте извършили. Мъчат ви съжаления за това, което не сте извършили. Посланието е съвсем ясно. Извършете го. Научете се да разбирате настоящия момент. Улавяйте всяка секунда от живота си и й се наслаждавайте. Ценете миговете на настояще­то. Да ги използвате по самопогубващ начин, означава да ги изгубите завинаги.

От: „Вашите слаби места“, Уейн Дайър, изд. „Кибеа“, 2011 г.
Картина: Boulevard des Italiens Morning Sunlight by Camille Pissarro; chinaoilpaintinggallery

В този ред на мисли