Изчерпателната диагноза, която ни е поставил дядо Славейков ♥ ЧУДОМИР

Димитър Христов Чорбаджийски, Чудомир (1890 ~ 1967)

Дядо Петко Славейков за нас

В безкрайното си неповолно скиталчество дядо Петко Славейков е имал възможност да види и опознае народа си от най-затънтените краища на България. Под непрестанното и безмилостно преследване от гръцките владици, а най-вече на „Панарета делия, дели делибашия“, той е обходил като даскал градовете и по-големите села на цяла почти Северна България.

Многократните му пък пътувания до Цариград са му дали възможност да мине и през нашия край. От Цариград, както знаем, дядо Славейков прескача и в Македония партии да помирява и да обединява българщината против засилващата се католишка пропаганда. Оттам го виждаме учител в старозагорското класно училище, където го заварва Освободителната война, после в Пловдив, София и т.н.

Освен през неколкократните си минавания през нашия край, знае се, че дядо Славейков е бил преводчик и водач на Скобелевия отряд, който премина Балкана през Химитлийския проход, и оттам е имал възможност лично да наблюдава боевете около Шейново.

Следвайки с отряда на Гурко до стените на Цариград след свършването на войната дядо Славейков е бил назначен чиновник за особени поръчения при сливенския губернатор, откъдето, вероятно по служба, той е бил изпратен в Казанлък през пролетта на 1878 г. Тук той отседнал на квартира у баба Руса поп Алексова (тъща на покойния П. Топузов) от Кулата. След няколко дни пристигнали от Трявна жена му и децата му Пенчо, Рачо и Пенка. Баба Мина Радина (Костова) си спомня добре как е играла с децата на дядо Славейков. В Казанлък Славейков стоял 30–40 дни. От една бележка, печатана в „Сборник народни умотворения“, кн. VI, стр. 426, за която ще говорим други път, узнаваме, че през това време дядо Славейков е обиколил и околните села Крън, Енина и др.

През тези кратки пребивавания из нашите краища острото око на големия познавач на народа си е успяло добре да ни види и опознае. Тук-там из Славейковите съчинения се срещат кратки характеристики за нас, които и сега не са изгубили цената си и не е зле да ги запомним.

Между другото в една песен, посветена на българските моми (Избр. съчинения, 116), при видимо добро разположение дядо Славейков прави на ененки и мъглижанки следния комплимент:

Ененченки, мъглижанки едно са,
за работа и за в къщи злато са.

А в друго едно, озаглавено „Прокоби“ (Избрани съчинения, 204), в което дава кратки характеристики на села и градове из България, той се обръща към с. Шипка със следното двустишие:

Шипко дива, шипка ще си останеш;
без наука шипок няма да станеш.

Но най-вярно и най-добре острото перо на дядо Славейков, струва ни се, е улучило казанлъчаните. В същото стихотворение „Прокоби“ в двустишието, посветено на гр. Казанлък, четем следното:

Гюл краси те на различни способи;
слана гюлът, а теб завист озноби.

Едва ли има и сега някой да направи възражение върху изчерпателната диагноза, която ни е поставил дядо Славейков. Както от сланата гюлът, колко светли начинания и колко чисти пориви са се смръзвали и посървали от завистта и злобата, тъй обилно цъфтящи и досега у нас!

(Из ръкописите на писателя)

От: „Спомени, пътеписи, статии и бележки“ (Съчинения в три тома, Том 3), Чудомир, изд. „Български писател“, 1980 г.
Снимка: Димитър Христов Чорбаджийски, Чудомир (1890 ~ 1967), chitanka.info