Качествата определят характера, а липсващите от тях - съдбата ♥ Стоян СТОЯНОВ

„В природата негодното умира. В обществото негодниците преуспяват.“ Такива са афоризмите на Стоян Стоянов (1929-2009) – по образование агроном, по призвание – творец. Наричан Езоп от село Бояново, той споделя: „Селският ми корен и професията ми на агроном съдбовно са ме свързали със селото и селското сто­панство, а сиромашката ми участ навеки ме е приковала към кръста на плебейското чувство за социална справедливост, с което ми е съдено да меря и приемам света и живота. Открих, че афористиката по своята същност е нравствена философия, а по своето назначение – моралистика и че афоризмът е средство, сечиво, инструмент за дисекция и ана­лиз, диагноза и предписание, нравствена присъда и санкция на човешкото поведение и обществения морал“.

Стоян Стоянов работи в различни държавни институции, свързани със селото и селското стопанство. През годините публикува свои афоризми в редица централни и местни вестници и списания – „Философска мисъл“, „Наша родина“, „Художествена самодейност“, „Младеж“, „Тракия“, „Труд“, „Кооперативно село“, „Стършел“, „Хоризонт“, „Пламък“, „Земя“, „Български писател“, „Жар“ и др. През 1998 г. става член на Съюза на българските писатели. Има издадени седем книги с афоризми, сред които: „Уловени искри: мисли и афоризми“ (1992 г.), „Иносказания“ (1995 г.), „Горчиви изкушения“ (2002 г.), „Азбучни истини“ (2007 г.).

Стоян Стоянов (1929 ~ 2009)

Афоризмите на един българин

„В афоризмите на Стоян Стоянов има много нещо от българския живот през последните десет години. Много малко сентенции направо ни отвеждат към определени събития: „самопризнанието на обвиняемия оправдава съдиите”. Плод на опита от тези години ражда сентенции като: „глупостта не е рожба само на бедните по ум”, „страхът от позора не е съвест”, „действително жалките никога не будят съжаление”, „не всяка истина, която харесва на хората, им служи за нещо”. Това е атмосферата на съзнателно възприетата за убеждения глупост, атмосферата на страх и лицемерие през периода на така наречения „култ”, която ражда тези изречения. Тези редове са и присъдата над тази атмосфера…. Те са плод  на един свободен дух, на един мислещ човек, малко чувствителен, малко тъжен…“

Владимир СВИНТИЛА

***

Азбучни истини (2007 г.)

Ако те оценят, не значи да почнеш
да търгуваш със себе си.

***

Амбициозният никога не жертва повече,
отколкото преследва.

***

Афоризмите се пишат, когато има
какво да  кажеш, а няма на кого.

***

Бедата обединява.
Бедствието примирява.

***

Бедният трябва бързо да забравя
унижението си.
Нали всеки ден трябва да измолва хляба си.

***

Без бъдеще е страшно, но по-страшен
е излишъкът на минало.

***

Властта е като леката жена.
Избират я от улицата.

***

Злобата е неуморна, защото
не познава разочарованието.

***

И в политиката е както в любовта.
Можеш да бъдеш верен само докато можеш
да изневеряваш.

***

Изискваш ли господарски,
ще получаваш робски.

***

Излъганата надежда е по-тежка
и от очакваната беда.

***

Измислили сме миналото си,
за да има къде да погребваме греховете си.

***

Измъчва ни не толкова
нещастието на близките,
отколкото близостта ни с щастливите.

***

Изобилието от непотребни истини,
прави потребна лъжата.

***

И когато няма кой да те чуе,
има кой да те подслушва.

***

И когато сме най зле, има още един шанс: да свикнем!

***

И който се бори срещу властта,
се бори за власт.

***

И моралът е като въздуха.
И за него става дума, когато не достига.

***

И мъдрият прави глупости,
но сам страда от това,
докато глупакът, каквото и да прави, страдат другите.

***

И на враговете си можем да простим,
но не и когато са прави.

***

Илюзията че си потребен, я разбиват
тъкмо тези, които са те употребили.

***

Интересът е връхна дреха на голия егоизъм,
а политиката – бойната му униформа.

***

И озлоблението е заряд за действие.
В безразличието е краят.

***

Иронията се занимава с пяната,
а сарказмът – с утайките.

***

Както не е нужна свобода, за да мразиш,
така не е нужно и задължение, за да обичаш.

***

Кариеристът е опасен,
когато се стреми към властта,
и много повече – когато се страхува
да не я загуби.

***

Качествата определят характера,
а липсващите от тях – съдбата.

***

Когото власт и привилегии отделят от приятелите му,
него вече нищо не може да го върне при тях.

***

Из: „Азбучни истини“, Стоян Стоянов, изд. „Български писател“, 2007 г.

2030 Преглеждания