„Слушането е примитивен акт на любов, при който един човек отдава себе на думите, изречени от друг, като остава достъпен и уязвим за тези думи.“
За изслушването като един от най-ценните житейски уроци, споделено от американския писател, преподавател, консултант и ментор Джон Милтьн Фог, автор на книгата „Най-великият анализатор на света“.
(„The Earth Is Listening“, 1965, Vladimir Nesterov, The Institute Of Russian Realist Art)
Изслушването
Писано е, че в началото беше словото. Проблемът е в това, че никой не е слушал. Аз вярвам, че универсалната житейска цел, към която се стремят всички човешки същества, е да се научат да обичат и да бъдат обичани. Но освен нея има и един друг житейски урок - слушането, - който ми се щеше да бях усвоил много отдавна, още отрано.
„Слушай - ми казваше моята учителка Каръл Макол (това е и заглавието на книгата й), - светът чака да бъде чут.“ Всичко, което трябва да сторите, е да прочетете списание или вестник или да пуснете телевизора, за да научите как хора, общества, компании и страни не слушат - и трагичната цена, която плащат заради това.
Макар да придобиваме 85% от знанията си чрез слушане, учени са установили, че през три четвърти от времето ние сме разсеяни, заети с нещо друго или не можем да помним. Да, ние чуваме какво говорят хората, но не ги слушаме. Не го правим. Доказателства? Още данни от изследвания: Помним само около 20% от чутото. Защо? Защото въпреки че чуваме между 125 и 250 думи в минута, през мисълта ни за тази минута минават между 1 000 и 3 000 думи и докато другите хора говорят, ние мислим ли, мислим... Ето какво пише Уилям Стринг-Фелоу в месечника „Френдс Джърнъл“: „Слушането е рядко събитие за човешките същества. Не можеш да чуеш думите на този, който ти говори, ако си загрижен за външния си вид, как да го впечатлиш или какво да му отвърнеш, когато спре да говори. Или ако спориш дали казаното е вярно, уместно или подходящо. Тези неща имат своето място, но само след като сте се вслушали в думата в момента, в който тя е произнесена. Слушането е примитивен акт на любов, при който един човек отдава себе на думите, изречени от друг, като остава достъпен и уязвим за тези думи.“
От науката знаем, че две неща не могат да се случат едновременно на едно и също място. Същото е и със слушането. Не можете да мислите и слушате; да четете и слушате; да мечтаете и да слушате; да пишете и слушате; да се съгласявате, да не се съгласявате, да спорите, да тълкувате, да се досещате, да репетирате, да замисляте, да планирате, да предразполагате в своя полза или дори да слушате и да слушате. (Поднасям извинения на пола, който може да се справя с много задачи едновременно.) Слушането изисква нашето пълно и съсредоточено внимание, насочено към говорещия. Истинското слушане е знак на уважение към хората. Същинското слушане дори може да им помогне да се излекуват.
От цитата на Стрингфелоу особено ценя думите: „Слушането е примитивен акт на любов...“ Те са много важни и значими за мен, защото ме връщат към началото. Ако, както вече казах и вярвам, целта на всяко човешко същество е да се научи да обича и да бъде обичано, тогава слушането ми дава просто - макар и не лесно за усвояване - и наистина елегантно средство, за да изпълни целта на живота си.
Въпреки това броят на хората, които имат образователен опит в слушането, е по-малко от двама на всеки сто души. Щеше ми се да се бях научил да слушам много, много отдавна.
Избрано от: „Животът - инструкции за употреба“, Джо Витале, изд. „Изток-Запад“, 2006 г.
Картина: „The Earth Is Listening“, 1965, Vladimir Nesterov, The Institute Of Russian Realist Art