„Човекът, създаден от „обществото“, може да достигне щастието, само ако неговият създател - обществото, - е щастливо.“
~ Лудвиг МАРКУЗЕ, „Философия на щастието“ (ИК „Кибеа“)
(1771 ~ 1858)
Робърт ОУЕН
Всички разумни същества са създадени да се стремят към щастие
Младостта на Робърт Оуен преминава през последната четвърт на XVIIIвек. Той произхожда от семейство на бедни селяни от Уелс. Още съвсем млад трябва да учи занаят. Чиракът трябва да става още в ранни зори, за да се заеме с трудното приготвяне на тоалета, фризьорът го напудря, намазва му косата с помада, приглажда къдрите му отляво и отдясно, а накрая връзва косите му на опашчица. После идват първите клиенти. Когато си тръгват последните, някъде около единадесет вечерта, Оуен има още около три часа да подреди всичко.
Кариерата му започва от най-ниското ниво. Той се познава с хора от всички обществени слоеве. Обслужва както феодалната аристокрация, така и забогатели фабриканти. Въпреки че скоро става един от тях, той през целия си живот поставя отмиращите феодали над онези, които ги побеждават. Оуен става един от първите английски писатели, който разбира индустриалната революция, сред която израства, в целия й обхват.
Много бързо става един от първите английски фабриканти в памучната индустрия. Със сигурност за своя осемдесет и седем годишен живот с лекота е щял да създаде фирма, която и до днес да прави името му популярно. Ала неговите принципи не подхождат на подобна кариера. Той е малко над тридесетте, фабрикант от Ню Ланарк в Шотландия, когато вече не се стреми само към преуспяване. Оуен определено е способен предприемач, който иска неговата фабрика да печели. Но иска нещо повече. Какво е това „повече“? Първо, щастлив Ню Ланарк, и второ - щастливо човечество.
Няколко десетилетия по-късно младият Фридрих Енгелс блестящо описва, какви опустошения предизвиква индустриалната революция в Англия, фабрикантът Робърт Оуен е първият, който не се стреми да прикрие с учтиви фрази това въздействие. Той се грижи не само за производството на памук, но също за работниците. Прави още една крачка напред и пита: кой или какво създава нещастния работник? Кой или какво поставя фабричния работник в нечовешката ситуация, при която днес живее? Отговаря: не Бог и не природата, а човешкото общество. По пътя към щастието той се сблъсква с един мощен причинител на нещастия - обществото.
Какви недостатъци вижда той в обществото? Когато е още малко момче, веднъж неколцина приятели на родителите му се обзалагат, че Робърт пише по-добре от две години по-големия си брат Йохан. Наградата от състезанието получава Робърт. От този ден нататък брат му не е така благоразположен към него, както преди.
Възрастният Робърт Оуен не само приема тази случка присърце. Той започва и да размишлява над нея. Тя става за него повод да търси корените на омразата, завистта и високомерието. Той смята, че всички злини произлизат от това, че при състезание хората биват подстрекавани един срещу друг. При тази система - в общество, което чрез конкуренцията ежедневно създава хиляди врагове, не може да цъфти щастие. Това е прозрението на неговия живот.
На това погрешно устроено, жестоко, причиняващо нещастия общество, което изправя едни срещу други както индивидуалните, така също националните интереси, Оуен противопоставя хармонията между индивидите и общностите, която единствена може да породи щастие.
Не е ли това отново добре познатият, възвишен, безпомощен идеализъм? Не е ли това отново отдавна познатото, станало вече скучно противоречие между добро намерение и жестока действителност? Оуен се интересува не само от красивия идеал, но също от уродливата действителност. Той наистина я намира за уродлива, но съвсем не безнадеждна. Наричат го „Човек на една-едничка идея“. Тази идея той изразява с думите: човекът е „рожба на природата и на обществото“; „природата го дарява с качества, обществото му дава насоката“. Дали това е силна идея? Тя има невероятни последици.
Човек не е „по природа“ такъв, какъвто е станал. Така например онова, в което някой е убеден, не зависи от него; то зависи от силния натиск, който обществото му оказва. Именно човешката общност, а не природата, поражда чувствата и идеите. Именно човешката общност е направила от човека повече или по-малко вълк-единак, „защото човешката природа е в своя корен добра“. Но придобитата вълча природа не му позволява да намери щастието, на което той по природа е способен.
Човекът, създаден от „обществото“, може да достигне щастието, само ако неговият създател - обществото, - е щастливо. Състезанието трябва да бъде прекратено. На негово място трябва да се установи общност от хора, които работят заедно, не един срещу друг. Роберт Оуен вижда своето призвание не в памукопроизводство, а в създаване на щастливо общество.
Мнозина са срещу него - по различни причини. От неговите врагове може да се създаде типология на всички противници на щастливото общество. На първо място, против него са съдружниците му в бизнеса от Ню Ланарк. Те смятат, че фабриката е, за да се печелят пари, не за да се ощастливяват болни от рахит деца. Много от работниците му също са срещу него - първо, защото са шотландци и не се доверяват на англичанина; освен това, подозират нечисти намерения зад благодеянията на един капиталист. Жена му, Керълайн, също не одобрява неговите действия. Колкото повече той напредва, толкова повече тя се оплаква, че любовта му към човечеството е за сметка на любовта към семейството. (Едно столетие по-късно госпожа Толстой казва същото.) Освен това всички благородни господа са срещу Оуен: отчасти понеже пряко ги засяга чрез внасянето на неудобни за тях законопроекти, отчасти понеже цялата насока на неговата дейност не им харесва. Когато Фридрих Генц, политически публицист и секретар на Метерних, среща Робърт Оуен във Франкфурт, му заявява съвсем открито: „Ние не желаем забогатяване и независимост на масите. Как ще можем да ги управляваме тогава?“
Същото казват мнозина духовници и малтусианците, само че по-изискано. Вярващите смятат: човек няма право да поправя Бога; комуто Всевишният е отредил кратък живот на необразован работник, не може да бъде предлаган друг живот даже и от собственика на фабриката. Същото заявяват (привидно научно обосновано) и малтусианците: тъй като земята може да изхрани само определен брой хора, войната и недоимъкът са целесъобразни институции на небесната икономика. Нима безразсъдният Оуен иска да се противи срещу мъдрия стопански закон?
Също и либералите не одобряват неговите действия. От техните среди излиза статия със заглавие: „Оставете ни на мира, господин Оуен!“, което на английски звучи така: „Let us alone, Mr. Owen“. Даже има рима, въпреки че призивът не блести с оригиналност. Либералите иронизират: Оуен смята хората за отскубнати растения, които след хилядолетия отново трябва да пуснат корени. Та той иска да превърне Англия в затвор! - викат те в хор. Най-изискано от нападателите се изразява Маколи. Той нарича Оуен „стар скучен ерген, който не оставя танцуващите да се радват на удоволствието от танца“. Ала там, където Маколи говори за танц, Оуен вижда мъртвешки танц.
С толкова много врагове дръзкият фабрикант става световна знаменитост. Крале и църкви изпращат представители в неговото образцово селище Ню Ланарк - донякъде за да декларират своя интерес към филантропски институции, донякъде за да поогледат на място; може да се намери пък някой недостатък. Мнозина идват просто от любопитство - дипломати, банкери, романисти. Най-известният симпатизант на Оуен е херцогът на Кент.
През годината, в която Наполеон, най-страшният враг на Англия, е сразен край Лайпциг, Оуен издава своята книга „Ново тълкуване на човешкото общество или есета за формирането на характера“. В нея той пропагандира три идеи, които не са никак нови, но животът на този страстен човек ги съживява. Първо, че по сегашния път повече не може да се върви; второ, че обществото би могло да бъде нещо съвсем различно от (в най-добрия случай) договор между егоисти; трето, че едничката цел на човешката култура е щастието. Той допълва античното и християнското епикурейство с възгледа, че щастието на индивида е зависимо от щастието на неговото общество.
Той разпространява това учение с всички средства. Когато лондонските вестници отпечатват с подробности неговите доклади, той закупува тридесет хиляди броя и ги изпраща на стотици духовници, на всички членове на Парламента, на министри, банкери и други видни личности. Накрая службите се оплакват: мистър Оуен пак е пратил толкова много вестници, че пощенските карети на кралството успяха да напуснат Лондон едва двадесет минути след определеното време за тръгване. Вероятно и много от получателите са се оплаквали - например, заради сметката, която им връчвали. Оуен изчислява: бедната основа на обществената пирамида има повърхност 31 на 36, докато бляскавият връх (кралското семейство, Камарата на лордовете, останалите благородници и висши духовници) съставлява само 3/16 от цялото.
Той изпраща четиридесет екземпляра от книгата си на всички европейски владетели и на техните най-важни министри. Джон Куинси Адаме, тогава американски посланик в Лондон, взема по един екземпляр за всеки щатски губернатор. Един офицер на път за Елба иска екземпляр и за самотния Наполеон. Всички короновани особи, президенти, министри и много други високопоставени лица, узнават за Оуен. Между 1815 и 1825 г. почти 20 000 души се записват в книгата за посетители на Ню Ланарк, неговата образцова фабрика, като един от тях е и бъдещият руски цар Николай. Но онзи Оуен, който се пробужда сред буржоазния покой от нарастващия индустриален пролетариат, няма връзка с формиращата се работническа класа.
Той не е работнически водач! Не е и буржоазен мечтател! Кой е всъщност? Можем да осъзнаем неговото значение, само ако го поставим редом с великите религиозни водачи от миналото: не онези вярващи, които сляпо се придържат към Библията, а онези недотам твърди, които се опитват да излязат извън канавата на историческата приемственост. Буда и Иисус не са набожни меценати на културата; те нямат заслуги за науката и изкуството, както своите следовници, които по-късно създават от тях наука и изкуство. Буда и Иисус са по-скоро предзнаменование без последици, предзнаменование за това, че човечеството може би един ден ще тръгне в съвсем друга посока. Оуен също е такова знамение.
Избрано от: „Философия на щастието“, Лудвиг Маркузе, превод Емилия Николова, ИК „Кибеа“, 2006 г.
* Портрет на Робърт Оуен (1771-1858), уелски социален реформатор, един от бащите-основатели на утопичния социализъм и кооперативното движение; goodreads