За земната тежест – с елементи на ежедневна философска мисъл и човешка страст, назаем от „Пътят към звездите“ на видния руски учен, философ, основоположник на ракетостроенето и писател-фантаст Константин Циолковски.
(1857 ~ 1935)
Чудакът, който ненавиждаше тежестта
(Малко шеговито)
Имах един познат чудак, който ненавиждаше земната тежест като нещо живо – не като явление, което той считаше за вредно, а като свой личен и най-зъл враг. Той произнасяше срещу нея гневни речи и по своему убедително доказваше несъстоятелността й и блаженството, което „би настъпило“ след унищожаването й.
– Моля ви се – крещеше той, – не може човек къща да си построи, без тежестта да му пречи с всички сили… Мъкни тухли, докарвай греди… Защо да не мога на една такава греда да се разходя от гората?… И пак тази палавница – земната тежест!… Тя ни пречи да се движим бързо, удобно и евтино. Не се ли дължат на нея всички ужасни разходи за пътните съобщения, които са все още несъвършени, недостатъчни, незавършени и скъпи!
Не можеш нито да се спуснеш в рудника, нито да се изкачиш на планината без затруднения, опасности и разходи!
– Благодарете й – крещеше той, – че премазва работниците, като ги засипва с пръст, че срутва мостове и здания, като погребва под отломъците си намиращите се там хора, че дави хора и потопява кораби, натоварени с жито и други богатства, че прави на парчета падащите от високо и унищожава с град посевите; че не позволява на животинския и растителния свят да се развиват свободно и причинява хиляди други гадости, които не могат да се изброят!
Тя ви заставя да си правите масивни и скъпи жилища, мека мебел, дюшеци, възглавници и пухени завивки…
– Благодарете й – продължаваше той, – че ви притиска към Земята като червеи, сковава ви като с вериги и почти не ви позволява да видите небето и Земята, защото жалките 10 версти, до които се издигат хората с големи жертви и риск за живота си, са за небесата не повече от това, което е песъчинката върху кората на портокала. Нали тя ограничава вашия дял пространство и слънчева светлина!
Друго нещо е – внезапно изпадаше в умиление той – средата, свободна от тежест! Тя приравнява бедния с богатия, защото и двамата дарява с удобни каляски с чудни коне, които не се нуждаят от храна и са неуморими. Всеки спи, седи и работи, където му е приятно, без да му е необходима почва, като при това разполага с прекрасна мебел, мекостта на която не може да се сравни с нищо. Жилища могат да се строят навсякъде, на произволна височина, с различна големина, което е много изгодно в много отношения; не е нужно да бъдат солидни и освен това те могат да служат и за въздушни кораби, които приемат върху себе си или в себе си произволни маси от товар и хора, стига само да се намери място.
Скоростта на такива кораби при тяхната заострена форма може да бъде изключително голяма. Като се намират във вечно движение, те доставят на своите стопани всички блага и съкровища на земното кълбо, обикалянето на което не ще представлява нищо…
– Но разбери, че ще се получи хаос – му възразявах аз. – Какво ще стане с моретата, океаните, въздуха?! Как ще падат капките на дъжда и как ще се напояват полетата? Нали маси от солена вода ще навлязат в дома ти, в градината ти? С какво ще се защитиш от тях?
Но нашият чудак не се успокояваше, а запушваше ушите си или се сърдеше на възраженията, като казваше, че не искат да го разберат.
Тогава ние го питахме: „А къде съществува такава среда и има ли тя някакво отношение към нас? Не си ли измислил ти тази „щастлива Аркадия“?“ Той отговаряше: „Щастливата Аркадия не е измислена от мен. Такава среда съществува на астероидите…“
– Но там няма въздух, атмосфера – му казваха – и е прекалено далеч от нас, ако не се счита малко разстоянието от няколкостотин милиона версти.
– Първо, разстоянието не представлява нищо, защото зависи от скоростта на движението и удобството на пътните съобщения. Преди Колумб Америка беше недостъпна въпреки сравнително неголямото разстояние, а сега за Европа то се съкрати на 5-7 дни; второ, защо мислите, че живите същества не могат да живеят без видимо дишане? Защо и хората след известно време да не могат да се приспособят към такъв живот? Според някои естественици с течение на времето атмосферата ще се всмуче от земната кора и ще встъпи в химическо съединение с нейните елементи, така че и хората, и животните по неволя ще трябва да се задоволяват с все по-малка и по-малка доза кислород…, нима всичко ще загине и няма да се приспособи към новия живот?…
Най-после тежестта може да бъде унищожена и на самата Земя… Нима не ви е известно, че и сега тя отслабва поради центробежната сила и че на екватора тежестта отчасти и затова е по-малка, отколкото на полюсите?…
Тук той говореше такива глупости, че заобикалящите го вдигаха рамене и се отдалечаваха.
И все пак много негови фантазии ми харесваха поради тяхната научна и философска основа, поради богатството на образите и мислите, които те събуждат.
Така например той казваше:
– Ако живеехме на някое морско дъно под страшно налягане, бяхме само мислещи риби и ни кажеха: има организми, които живеят извън водата и нейното налягане, бихме изкрещели: „Как?!… Без вода?… Без налягане? Боже! А как плуват те, с какво се хранят?… Би ги изсушило слънцето! О, наистина би ги изсушило слънцето!…“
Нека засега оставим настрана тези разсъждения и фантазии. Ще ги използуваме умерено и където трябва.
Из: „Пътят към звездите“, Константин Циолковски. изд. „Наука и изкуство“, София, 1971 г.
Изображение: Военное обозрение
