Силната майка, силното дете ♥ Клариса Пинкола ЕСТЕС

Силната майка, силното дете

Изходът е да откриете майка за своята млада вътрешна майка. Това са истински жени във външния свят, по-възрастни, по-мъдри и за предпочитане калени като стомана. Независимо от цената, която са платили, техните очи виждат, техните уши чуват, техните усти говорят.

Даже да сте имали най-прекрасната майка на света, вие може да имате повече от една. Както често казвам на своите дъщери: „Вие сте родени от една майка, но ако имате късмет, ще откриете и други. И от тях ще получите повечето от онова, от което се нуждаете“. Вашите връзки с todas las madres - многото майки, най-вероятно ще са постоянни, защото човек никога не надраства потребността си от напътствия и съвети. От гледна точка на вътрешния съзидателен живот така и трябва да е*.

Връзките между жените, независимо дали са от една кръв или са психически близки, дали връзката е между психоаналитик и клиентка, между учителка и ученичка, са най-важните родствени връзки.

Макар че някои съвременни психолози обявяват освобождаването от цялата майчина матрица за успех, а други твърдят, че за психичното здраве е полезно да хулиш родната си майка, всъщност концепцията за дивата майка никога не може и не бива да се изоставя. Защото в противен случай жената изоставя собствената си вътрешна природа, която съдържа цялото познание, всички семена, всички напомнящи бодилчета, всички лекове за работа, отдих, любов и надежда.

Вместо да се откъсваме от майката, ние търсим дива и мъдра майка. Ние не можем да се отделим от нея. Връзката ни с тази душевна майка трябва постоянно да се променя. Тази майка е училището, в което сме родени, училището, в което сме ученици, училището, в което сме учители през целия си живот. Независимо дали имаме деца, дали се грижим за градина, или се занимаваме с наука или поезия, ние винаги се докосваме до дивата майка по пътя си към нещо друго. Така и трябва.

Но какво да кажем за жената, която наистина е била подложена на деструктивно майчинско влияние в ранна възраст? Разбира се, този период от живота не може да се изтрие, но болката може да се облекчи. Мнозина се страхуват не толкова от доминирането на вътрешната майка, колкото, че навремето е умряло нещо важно, нещо, което не може да се възроди, нещо, което не е било хранено, защото майката е психически мъртва. Бъдете спокойни, самите вие не сте мъртви, не сте смъртоносно наранени.

Също като в природата, душата и духът притежават удивителна издръжливост. Също като при вълците и други животни, душата и духът са способни да се поддържат със съвсем малко, а понякога и почти без нищо. За мен това е истинско чудо. Веднъж пресаждах люлякови храсти. Един от тях беше изсъхнал по неизвестна причина, но останалите пролетно време се окичваха с лилав цвят. Корените на изсъхналия храст обаче бяха свързани с тези на живите.

И още по-удивителното бе, че изсъхналият беше „майката“. Нейните корени бяха най-дебели и най-стари. И всичките й пораснали деца се справяха чудесно, въпреки че самата тя беше botas arribas - опънала петалата, така да се каже. Люлякът се възпроизвежда с т.нар. система от коренови израстъци и всяко дърво е издънка на родителя. В тази система даже майката да умре, децата оцеляват. Такъв е психичният модел и на онези, които не са имали майка или са преживели мъчително детство. Въпреки че майката няма какво да даде на децата си, те ще се развият, ще пораснат и ще разцъфтят.

Бележка:
* Един от най-глупавите митове за остаряването е този, че жената става толкова завършена, че вече не се нуждае от нищо и е източник на всичко за всички останали. Старата жена е като дървото - няма завършеност, няма внезапен край, а величие на корените и клоните, а с нужните грижи, и цъфтеж. - Б.а. 

Избрано от: „Бягащата с вълци“, Клариса Пинкола Естес, ИК „Бард“, 2010 г.
Снимка: Clarissa Estes by Clara Griffin; quotationof.com