„Демокрацията също много закъсня. Вече сме толкова недемократични и изоглавени, че каквото откъдето и да дойде, ние го африканизираме.“
(Станислав Стратиев, © Фотограф Георги Кьосев)
♥ Влакът закъснява
Влакът закъснява.
Паскал не прави от това трагедия, свикнал е.
Въпросът е да мине.
Не че не е минавал, и това се е случвало.
Затова Паскал седи спокойно на пейката пред малката гаричка, огрян от пролетното слънце, и разсъждава.
Защо всичко у нас идва толкова късно?
Социалистическата революция, както й викаха, дойде, когато въобще не трябваше да идва.
Тъкмо бяхме започнали да се оправяме полека-лека.
Научно-техническата също закъсня, вече бяхме научили жените да вършат всичко на полето и сложни машини не ни бяха нужни.
За сексуалната просто не му се мисли, това, че се изчервява само при мисълта за нея, говори достатъчно.
Паскал въздъхва.
Късно, всичко идва много късно.
Той от музика не разбира, но като гледа по телевизията великите поп групи, които пристигат на пределна възраст, почти посмъртно, се убеждава, че и това пристига с голямо закъснение.
И музикалната революция.
Екологичната революция също закъсня – горите около селото бяха отдавна изсечени и оловно-цинковият завод десета година преизпълняваше плана.
На практика почти нищо им нямаше, само някой пръст или глава се явяваше у някого в повече, въпросът е, че и екологичното закъснение беше налице.
Паскал поглежда към завоя, където релсите изчезват в близката гора.
Оттам трябва да се покаже влакът.
Не че не се е показвал, и това се е случвало.
Особено когато не вали.
Казват, че там релсите се демонтирали непрекъснато от мургави сънародници и влакът се движи по две бели линии, начертани с тебешир.
След като вали дъжд, трябва да ги чертаят отново.
И в края на месеца. Тогава им свършва тебеширът и влакът закъснява.
Не че не идва – идва. Но след няколко дни. Когато докарат тебешир.
Паскал въздъхва повторно.
Демокрацията също много закъсня.
Вече сме толкова недемократични и изоглавени, че каквото откъдето и да дойде, ние го африканизираме.
И на практика все едно че не е идвало.
Цялата работа е в тебешира, мисли си Паскал, трябва да има достатъчно тебешир.
Ако има достатъчно тебешир, всичко ще идва навреме.
От: „Вавилонска хроника“, Станислав Стратиев, ИК „Жанет-45“, Пловдив, 2000 г.
Снимка: Станислав Стратиев, © Фотограф Георги Кьосев, stanislavstratiev.org
