„И обратно - променяйки себе си, ние променяме ситуацията. Затова висшата форма на победа в бойното изкуство е победата над самия себе си.“
Силата на смирението
Нетърпението и раздразнителността са неправилно използвани енергии. Във всяка стресова ситуация енергията винаги се разделя на два потока. В някоя непосредствено смъртоносна ситуация почти цялата енергия се изхвърля за нуждите на тялото. Чувството на страх затваря фините нива и работи за спасяването. Но, ако ние изпитваме страх дълго преди опасната ситуация, тогава той нанася голяма вреда на здравето, защото не позволява ситуацията да се управлява на фино ниво и на първо място посредством собствените ни промени в дълбочина. Както е казал един известен треньор: „Страхът е огън. Ако го управляваш - той те топли, ако му се поддадеш - ще те изгори, но ако пък съвсем го няма - можеш да измръзнеш”.
Емоцията, противоположна на страха е смирението. То позволява да насочим енергията си не към тялото, не към външната борба със ситуацията, а към дълбоките промени. В зависимост от това до каква степен приемаме вътрешно дадена ситуация, до такава степен тя става и част от нас. И като променяме себе си, ние променяме и нея.
Всяка ситуация има своя Божествен смисъл и в нея са отразени висшите закони на Вселената. Можем да се борим външно, но не бива да се борим вътрешно, защото всяка една ситуация на фино ниво е неразривно свързана с нас. Когато се опитваме да убием една ситуация, ние убиваме себе си. И обратно - променяйки себе си, ние променяме ситуацията. Затова висшата форма на победа в бойното изкуство е победата над самия себе си.
Първата крачка е търпението, тоест умението да се сдържа енергията, да не й се разрешава да се превръща в примитивните форми на управление; страх, омраза, обида, твърдоглавие. Вторият етап е умението да насочим тази енергия към промените в самите нас. Това, всъщност, и представлява смирението.
Много хора грешно приравняват търпението и смирението, като ги свеждат до безотговорност и потискане на желанията. В крайна сметка всяка енергия би трябвало да се превръща в енергия на любовта. Нашите най-низки емоции и желания не трябва да се потискат и унищожават, те трябва да се сдържат и да се насочват към чувството на любов. Тогава душевната хармония ще прерасне във физическа и понятието болест ще остане в паметта ни само като преминал етап от възпитанието на душата ни.
Избрано от: „Диагностика на кармата“, Книга 10, Сергей Лазарев, изд. „Станпрес“, Бургас, 2003 г.
Снимка: Facebook
