„В семейството единият трябва да се смирява пред другия, да подражава на добродетелите му, но и да понася странностите му.“
(„Портрет на възрожденско семейство“ (1975), худ. Найден Петков, ХГ „Борис Денев, Велико Търново; © radiovelikotarnovo.com)
╫ За семейния живот
Търпението облагодатява човека
- Отче, как да се отнасям с другия, когато той е нервиран?
- С търпение!
- А ако нямам търпение?
- Да отидеш да си купиш! Продават в супермаркета!... Виж, когато другият е ядосан, каквото и да му кажеш, няма резултат. Най-добре в момента да замълчиш и да си казваш наум молитвата. С помощта на молитвата той ще утихне, ще се успокои и после ще можеш да се разбереш с него. Нали виждаш, че и рибарите не отиват за риба, ако морето не е тихо; чакат търпеливо, докато времето се оправи.
- Отче, на какво се дължи нетърпението у хората?
- На това, че... имат много мир у себе си! Бог е основал човешкото спасение на търпението. „Който претърпи до край, ще бъде спасен”, (Мат. 10:22) се казва в Евангелието. Затова Бог дава на хората трудности, различни изпитания, за да се упражняват в търпението.
Търпението започва от любовта. За да търпиш другия, трябва да му съчувстваш. И много пъти виждам как семейството се спасява чрез търпението. Виждал съм как диви зверове се превръщат в агънца. С доверието в Бога нещата намират своя нормален и духовен завършек. Веднъж, когато живеех в манастира „Стомион”, видях една жена от Коница, чието лице светеше. Тя беше майка на пет деца. После си спомних коя е. Мъжът ѝ беше дърводелец и често пъти работеха заедно с моя майстор. Една дума само да му кажеха домакините, например: „Майстор Яни, може би това тъй да го направим?”, превръщаше се в звяр. „На мен ли ще ми се правите на учители?”, казваше им. Трошеше си инструментите, хвърляше ги и си отиваше. След като в чужди домове зарязваше работата си и чупеше всичко, представяш ли си какво е правел у дома си? Та тази беше жената на майстор Яни. С тоя човек, с когото не можеш и ден да прекараш заедно, тя живееше години. Всеки ден преживяваше мъчение и въпреки това приемаше всичко с много доброта и търпение. Понеже знаех положението в дома ѝ, когато я срещнех, я питах: „Какво прави господин Яни? Работи ли?” – „Е, кога работи, кога малко почива!” – „Как я карате?” – „Много добре, отче!”, казваше ми. И го казваше от сърце. Не слагаше в сметката това, че онзи си чупеше инструментите - и то скъпи инструменти, - нито че тя, горката, се принуждаваше да работи на чужди хора, за да свържат двата края. Виждате ли, с какво търпение, с каква доброта и с какво благородство приемаше всичко! И не го обвиняваше ни най-малко! Затова Бог ѝ даде благодат и лицето ѝ сияеше. Изгледа и петте си деца и станаха много добри хора. Успя да задържи и децата си.
- Отче, как е можела да оправдава мъжа си?
- С някой добър помисъл: „Мъж ми е, казваше, ще каже и някоя дума. И аз, ако бях на неговото място, може би щях да правя същото”. Изпълняваше Евангелието, затова Бог ѝ пращаше Своята благодат. И ако светските хора имат търпение и получават благодат, колко повече трябва да търпим ние, монасите, които имаме всякакви условия, всякакви възможности за духовен живот!
Доколкото съм разбрал, най-големите скандали не само в семействата, но и в държавите, стават от незначителни неща. В семейството единият трябва да се смирява пред другия, да подражава на добродетелите му, но и да понася странностите му. За да може човек да постъпва по този начин, ще му е много полезно да мисли за това, че Христос се е пожертвал за нашите грехове и търпи всички ни – милиарди човеци, макар че Самият Той е безгрешен. Докато ние, когато се измъчваме поради недостатъците на другите, изкупуваме собствените си грехове. Добрият Бог така е наредил нещата, че единият с дарбата, която притежава, да помага на другия, а с недостатъка, който има, да се смирява пред него. Защото всеки човек си има своите дарби, но и някои недостатъци, с които трябва да се бори, за да ги преодолее.
Скарах се на едного! Да видите как го слуша жена му, въпреки че има много по-големи способности от него! Пред нея той е едно дете. Тя с послушанието си към него постоянно приема и трупа Божия благодат, докато той със своя егоизъм постоянно пропъжда благодатта и остава празен. И накрая кой печели? Виждаш ли?
Тайната е в смирението. Основата на всичко е в това. Послушание, смирение. Ако той признаеше слабостта си и потърсеше помощ от Бога, тогава Божията благодат щеше да дойде и при него.
Из: „За семейния живот. Слова Том 4“, Старецът Паисий Светогорец, изд. Манастир „Св. Вмчк Георги Зограф“, Света Гора - Атон, 2006 г.
*„Портрет на възрожденско семейство“ (1975), худ. Найден Петков, ХГ „Борис Денев, Велико Търново; radiovelikotarnovo.com
