Ако не претопиш мисълта в чувства, никога няма да можеш да се промениш ♥ Сергей ЛАЗАРЕВ

„За да стане мисълта, намерението ситуация, е нужен посредник. Такъв посредник са емоциите и чувствата. Колкото е по-висок интензитетът на чувствата ни, толкова е по-голямо чувството на радост.“

Животът като игра 

Можеш да мислиш и да искаш да се промениш, колкото си искаш. Промените настъпват само тогава, когато чувстваш, че започваш да се променяш. На нивото на мислите промените са невъзможни. Ако не претопиш мисълта в чувства, никога няма да можеш да се промениш. След това разбрах защо. Защото полевата структура ще издържи на всички промени. В нея е по-високо нивото на единство, тя е по- мека и по-пластична, а физическата структура просто ще се разруши. Мислите ни са свързани с тялото, а тялото има граници на промяна, на трансформация. Когато включваме повърхностните емоции и телесното съзнание, ние като попови лъжички се суетим в чаша с вода и не виждаме никакви резултати. Истинската трансформация протича на нивото на подсъзнанието. Там се намират нашите навици, рефлекси и инстинкти. Входът в подсъзнанието става чрез емоциите, чрез мисли е опасно да се влиза там. 

Тогава разбрах защо мнозина пациенти показват слаби резултати. Вече столетия се повтаря и за всички е станало привично определението homo sapiens - човек мислещ, разумен. Този термин не просто символизира разликата между човека и животното, той е станал символ на човека като цяло. Но нали и главният признак на дявола може да бъде изразен със същата дума! При ангела на първо място е любовта, при дявола - мисълта. Затова истинското определение за човека е „човек обичащ“. Значи трябва да си се представяш и да се усещаш любящ, трябва да се усещаш прощаващ, трябва да усещаш в себе си Божественото. Трябва да се виждаш възпитаващ другите и обичащ ги. Във всяка болка, страдания и обиди непрекъснато да се чувстваш обичащ. 

С какво реалният живот се отличава от играта? 

Във всяка игра ние знаем правилата и знаем целта й. В играта наричана живот ние не знаем правилата, затова ги нарушаваме и изпадаме от играта. Макар че всъщност тези правила ги има. Животът съществува по същите принципи, както и Вселената. Значи, излизайки от Твореца, тя също така трябва да се върне при Него. И смисълът на живота е в постигането на Божественото. Как се случва това е изложено в десетте заповеди. В какво е смисълът на всяка игра? В това мисълта да бъде превърната в чувства. Замисля се игра, създават се правила, и после всичко това се реализира в чувства и движения. 

За да стане мисълта, намерението ситуация, е нужен посредник. Такъв посредник са емоциите и чувствата. Колкото е по-висок интензитетът на чувствата ни, толкова е по-голямо чувството на радост. Радостта и енергийното отдаване са тясно свързани, защото едно от главните правила на играта е да се радваме. Висшата форма на радостта е любовта. Не случайно апостолът е казал: „Винаги се радвайте“. Унинието е отказ от енергия и от любов. Ако в играта няма радост, тя престава да бъде игра. В човека не настъпват промени. Изчезва вторият главен принцип на играта - промените. 

Когато играеш и се радваш, всяка информация се възприема и трансформира в емоция много бързо. За да възприемеш нова информация, трябва да се промениш, а за това е необходима радостна емоция, защото тя носи в себе си голяма енергия, необходима за трансформацията и усвояването на новото. И ако човек се отнася към живота като към игра, ако има чувство за хумор, тоест умее да се радва там, където обикновено се огорчават, възможностите му да бъде здрав и богат рязко се повишават. Разбира се, на първо място подразбирам богатствата на душата. Душата не умееща да се радва, обеднява откъм любов. В момента, в който изведнъж разберем, че животът е игра, ние преставаме да зависим от него. Играта може да свърши във всеки един момент, а ние ще останем извън нея. Значи ние не трябва да бъдем роби на тази игра. И не трябва да забравяме, че главните условия на тази игра са любовта и радостта. 

Затова и съществува театърът. На сцената се разгръща игра, наричана живот, и всички събития и ситуации в тази игра възникват от чувствата, които се създават от актьорите. Драматургът създава пиеса, в която идеята се трансформира в мислени образи и ситуации. След това този процес се повтаря. При режисьора идеята става образ, насища се с енергия и става предметна. След това идва третият кръг, когато актьорите на сцената чрез чувствата си създават реални ситуации. В пиесата главното е идеята. В режисурата главното са емоциите. При актьора главното е реалното действие. 

Защо Шекспир е казвал: „Светът е сцена и всички ние сме актьори“? Защото животът и театърът се подчиняват на принципа на играта. Първият импулс е първоначалния замисъл. Той се реализира отначало на тънък план, а след това на външен, физически. В началото бе словото. Вселената е възникнала от първоначалния замисъл на Твореца, реализирала се е на тънък, духовен план, а след това се е трансформирала в материален. Когато зрителят гледа спектакъла, той трябва да прехвърли всички действия и събития в сферата на емоциите, тоест от актьора той трябва да стигне до режисьора. Всички емоции трябва да се слеят в една точка, в един образ, в първоначален замисъл. Това е изблик на чувството на любов. В театъра това се нарича катарзис. И тогава времевият цикъл се възстановява напълно. Веригата драматург-идея, режисьор-чувства, актьор-спектакъл преминават във втората половина от кръга: зрител-спектакъл, зрител-постановка, зрител-пиеса, идея и катарзис, чувство на любов. Без изблик на любов и енергия не може да се появи истинска идея и пиеса. 

Както Вселената се ражда от изблик на любов и енергия, така се раждат и животът, и спектакълът. И всички тези три игри, наричани спектакъл, живот и Вселена, трябва да се върнат обратно в любовта. 

Христос е казал: „Бъдете като децата“. Детето има най-много любов и енергия, то трябва постоянно да се променя и да опознава света, и животът му е непрекъсната игра, където всичко непрекъснато се променя и където трябва непрекъснато да се радваш. Главното е да разбереш, че чувството на радост на първо място трябва да е насочено към любовта и към Бог, а не към тялото и желанията му. Във всяка игра главната радост е свързана не със самата игра, а с това какво човек получава от играта. И тогава играта свършва, а човек продължава да се радва. Когато завършва или се разрушава играта наричана живот, ние трябва да си тръгваме от този спектакъл с чувство на любов и радост. Животът и всички събития, случващи се в него, са повод, средство за любов. 

Всяка игра е мъничък модел на Вселената. И щом животът е игра, значи всички събития в него са свързани. Ако в спектакъла на стената виси пушка, значи тя трябва да гръмне, и този, който е готов да усети вътрешната връзка между всички събития, по-лесно се ориентира в играта, наричана живот.

Избрано от: „Диагностика на кармата“, Книга 12, Сергей Лазарев, изд. „Станпрес“, 2007 г.
Снимка: FB Сергей Николаевич Лазарев

5216 Преглеждания