„Първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество!“ ~ Из Окръжно №17743/1922 г., с което 1 ноември е обявен за общонационален празник
Стоян Омарчевски (1885 ~ 1941)
Денят на Народните будители
Стоян Омарчевски е 53-тият министър, оглавил Министерство на народното просвещение в 40-то правителство на България. Ръководи го от 21 май 1920 г. до преврата на 9 юни 1923 г., като развива активна просветна дейност и оставя трайни следи в образователната и културна история на страната ни. С неговото име се свързва и създаването на националния празник - Ден на народните будители. Според Никола Балабанов, идеята му е внушена от обикновен селянин, който му писал в писмо, че трябва да отдаваме почит на „големите българи” - Левски, Ботев, Каравелов... „Те са ни спасили и направили народ, тях трябва да почитаме, от тях само ще се научим как да се оправяме и сега и утре, ако дотрябва...”, пишел анонимният автор*.
Стоян Омарчевски подема идеята, а името на празника на народните будители подсказва проф. Боян Пенев. За честването е избран 1 ноември - денят на Св. Иван Рилски Чудотворец, небесен покровител на българския народ. Празникът трябвало „да увековечи паметта на великаните на непобедимият български дух, на творците на родната реч, мисъл и историческа слава, на големите ни дейци за народното ни пробуждане, за да служат за назидание и пример на поколенията”.
Споделяме част от величавия призив на Стоян Омарчевски и МНП, който поставя началото на една от най-светлите и благородни традиции в България.
Окръжно № 17743 от 28 юли 1922 г. гр. София
До Господина Ректора на Университета, г.г. директорите на Художествената и Музикалната академия, Учителските институти, средните училища (реални, педагогически и специални училища), окръжните училищни инспектори и директорите на филантропическите институти
До преди войната образованието и възпитанието в нашите училища бе насочено към едно планомерно и системно развитие сред учащата се младеж на национални и отечествени добродетели, от една страна, и на граждански и културни, от друга. Любов и почит към старинно българското, благоговение пред дейците и строителите на нашето национално дело, старание и съревнование към доброто и хубавото, увлечение в идеалното - бяха мили, симпатични явления, които със своята същност трогваха и правеха живота приятен, съдържателен и високо смислен. Тия добродетели, насаждани в душите на поколенията в продължение на цели десетилетия, бидоха основно разклатени от отрицателните резултати на войните преди всичко в самото общество, а от там и отражението на отрицателни прояви сред учащата се младеж. Последната се увлече от всекидневното, забавителното и лекото в живота; волност, безгрижие и лекомислие обладаха душата й, и лека-полека тя се отдалечи от ценното и същественото в живота и миналото. А в полумрака на нашето минало се откриват големите фигури на редица велики българи, които с необикновено увлечение и с една завидна самопожертвувателност са служили на своя народ, които не са пожалили ни сили, ни младост, за да положат основите на нашия културен и политически живот. От Паисия насам до наши дни се редят светлите и лъчезарни образи на големи културно-обществени дейци, далечни и близки строители на съвременна България. Софроний Врачански, д-р Петър Берон, Неофит Бозвели, Неофит Рилски, братя Миладинови, Сава Раковски, Любен Каравелов, Христо Ботев, Левски, Караджата, П. Р. Славейков, Иван Вазов и мнозина още големи и малки строители на нашето възраждане и освобождение, както и големите фигури на политико-обществени и културни дейци след освобождението са завещали на поколенията своите несъкрушими, светли дела, които трябва да се сочат като примери, като образци на бляскаво изпълнен отечествен и национален, културен и граждански дълг. Стореното от тях ни удивлява, трогва, възнася; то окриля нашия дух; то му дава полети и творчество; то говори на сърцето и душата със силата и блясъка на идеала, с обаянието на обикновеното. Нима трябва да забравим всичко това?
Нима трябва да снемем поглед от това минало, в което имаме толкова светли образи, които като факли вечно осветяват нашия живот, та да се отдадем на един безцелен и безидеен живот? Напротив, първата наша грижа е да обърнем погледа на нашата младеж към всичко ценно и светло от нашето минало и да я приобщим към това минало, за да почерпи тя от него бодрост и упование, сила и импулс към дейност и творчество. Нашата младеж трябва да знае, че животът само тогава е ценен, когато е вдъхновен от идейност, от стремеж; само тогава животът е съдържателен и смислен, когато е обзет от идеализъм, когато душите и сърцата трептят за хубавото, националното, идеалното, а това е вложено в образите и творенията на всички ония наши дейци, които будиха нашия народ в дните на неговото робство, които го водиха към просвета и национална свобода през епохата на възраждането и които му създадоха вечни културни ценности през неговия свободен живот.
За да се възбуди, следователно, у нашата учаща се младеж и изобщо в младите наши поколения здрав, дълбок, смислен интерес към дейците на нашето минало, към просветните политическите и културни дейци на нашия национален живот - интерес, който за сега се засяга случайно, било само от учителите по история и български език, било от отделни обществени дейци, Министерството на народното просвещение определя деня 1 ноември, деня на св. Йоана Рилски за празник на българските будители, за празник, да го наречем, на големите българи, който да се превърне в култ на българския народен гений: отдавайки почит към паметта на народните будители. Нека по-често си спомняме техните имена и техните дела, нека по-често посочваме техните стремежи, та да можем и по-дълбоко да разберем, че има нещо в нашата страна, в нашия народ, което е карало толкова българи да умират за него, че думата отечество не е само понятие без стойност, а че има в него нещо, което заслужава всички наши жертви и усилия. Да направим делото на нашите бащи и деди наша гордост и наша амбиция! По отношение на това, как да се организира празникът, предоставя се пълна свобода на учителските съвети, които все пак трябва да имат предвид: 1) на тоя празник трябва да се дава по възможност по-тържествен характер, за да може да се повлияе в горния смисъл на младежта и гражданството, така че празника да не остане само училищен, но и да стане общо национален в истинския смисъл на думата, и 2) празника да се урежда с оглед на местните събития и местните дейци, като на последните се отдава нужната почит, нужното внимание за назидание, подем и вдъхновение на поколенията.“
Министър: Ст. Омарчевски
Главен секретар: Д-р Ф. Манолов **
На 13 декември 1922 г. ХІХ обикновено народно събрание приема Закон за допълнение на Закона за празниците и неделната почивка, според който „Първи ноември да се празнува като всенароден празник на заслужилите българи”. В мотивите към закона Стоян Омарчевски отбелязва, че 1.ХІ. трябва „да стане един постоянен национален празник в памет на всички труженици за българското национално и просветно-културно възмогване и преуспяване на българския народ”. Цар Борис ІІІ подписва Указа за този закон на 3.ІІ.1923 г. и денят 1.ХІ. е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите за Отечеството си българи.
...
Бележки:
*1934. Балабанов, Никола Т. Народните будители. Завети, 1934.
**1943. Сборник с отбрани окръжни от Освобождението до края на 1942 г. Т. 1., 1943.
*Портретна снимка на българския политик Стоян Омарчевски (1885-1941); bg.wikipedia.org
