Всеки, който прави добро, е млад, всеки, който не прави добро, е стар ♥ Петър ДЪНОВ

Млад, възрастен, стар 

Докато е на физическия свят, човек минава през три състояния: млад, възрастен и стар. В Божествения свят тези три състояния символизират трите велики добродетели: младият представя Любовта, възрастният - мъдростта, а старият - истината. Следователно, ако младият не може да придобие живота, Любовта в него още не е дошла; ако възрастният не придобие знанието, мъдростта в него още не е дошла; ако старият не придобие свободата, истината в него още не е дошла. 

Млад ли си, с тебе е Любовта и животът; възрастен ли си, с тебе е знанието и мъдростта; стар ли си, с тебе е истината и свободата в себе си. Че косите и брадите ви са бели, това нищо не значи. Тази старост е от особено естество. Старостта подразбира състояние, в което човек се е освободил от всички ограничения на живота. Старият е свободен да прави всичко, каквото пожелае. Старият може да се подмлади, да стане колкото иска млад. Той става магьосник, може да прави каквото си иска. 

Ако младият е роден глупав, глупав си остава. И като стар, пак глупав си остава. Младият, роден мъдър, мъдър остава. Така е законът. Каква е разликата между младия и стария човек? Младият винаги е малък, старият е винаги голям. Младият е семка, старият е дърво. Младият човек е цвят, старият е плод. Старият умира, младият оживява. Младият се подмладява, старият остарява.

Тогава как ще определите какво е младостта и какво старостта? Младостта е едно качество и старостта е едно качество. Вие нито от младостта можете да се избавите, нито от старостта. То е смешно! Вие искате винаги да бъдете млади. Ако бъдете само цвят, без да станете плод, да завържете семка, какъв ще бъде вашият живот? Един цвят, който окапва, безплоден цвят. Младият, който не може да остарее, е един безплоден цвят. Питам: тогава къде е смисълът? Според природните закони без смисъл животът е невъзможен. Младият е началото на живота, старият е краят. Следователно ти като млад започваш да живееш, а като стар свършваш. 

Младият казва, че старият е глупак. Старият пък казва на младия, че той е глупак. Тогава и старите са глупци, и младите са глупци. Може да трансформираш мисълта: и старият, и младият са мъдреци. Какъвто е младият, такъв е и старият. Какъвто е старият, такъв е и младият. Аз ви слушам понякога да казвате: „Той е стар човек, глупав“. Щом кажеш на стария човек, че е глупав, и ти си подобен нему. Ако старият не може да се подмлади и ако младият не може да остарее, и двамата са глупаци. При остаряването се носи по-голям товар, ще помагате повече на хората. Младият е цъфнала череша, възможностите на плода са скрити в него, а старият е узряла череша - плодовете са реализирани. Младият ще го помиришеш, старият ще го вкусиш. 

Кой човек наричаме млад? Докато Сатурн не се е проявил в човека, докато е весел, той е млад. Щом Сатурн се прояви в него, той е стар. До колко години човек е млад? И 100-годишен да е, щом е весел, разположен, той е млад. Който пада духом, не е млад. В този смисъл всеки сам може да си отговори, млад ли е или стар. 

Ако раните ви заздравяват лесно, това показва, че мислите и чувствата ви са добри. При това положение вие минавате за млад човек. Онзи, на когото раните не заздравяват лесно, е стар. Лекарите ще кажат, че причината за това е нечистата кръв. Ние вадим друго заключение, а именно: старият има нечиста кръв. На младия кръвта е всякога чиста. Тъй щото, ще знаете, че старостта не е нито във външния израз на човека, нито в годините, но в нечистата кръв. Стар човек е онзи, който се спъва от злото. Който не се спъва от злото, е млад. Младият е добър, старият - лош; младият е силен, старият - слаб. 

Ще ви кажа нещо, за което не сте мислили: в младия има условия да остарее. То е слабата страна, че у младия има условия да остарее, има условия да престъпи Божия закон, а щом го престъпи, ще остарее. В стария има условията да се подмлади. То е Божествената страна на стария. Ти като млад, ако не разбираш Божия закон, трябва да знаеш, че има условия да остарееш. И щом остарееш, ще умреш. То е човешката страна. След като остарееш, ако съзнаваш, че в старостта има условия, за да се подмладиш, то е Божествената страна - ще се подмладиш. Но, ако в старини изгубиш туй условие, ти няма да се подмладиш.

Защо сте остарели? Защото не знаете, че във вашата младост се крие старостта. И като остареете, пак не подозирате, че във вашата старост се крие младостта. Две неща не знаете: първо, че в младостта се е скрила старостта; и когато остареете, казвате: „Остаряхме. Какво мислихме, какво бяхме и какво станахме!“ - и тогава пак не подозирате, че в старостта е скрита младостта. Значи, когато човек се ражда, дяволът се крие в младостта. И трябва да го намериш този дявол. Да го изгониш, да не му позволиш да се проявява. Докато човек е здрав, лесно се разрешават въпросите, но като заболееш и се молиш, и не знаеш: дали ще оздравееш, тогава? По някой път мислим, че Господ ни слуша. Я се помолете да не остареете! Можете да се молите колкото искате, но няма да бъдете млади като децата. Вие сте повярвали в едно нещо, което не съществува. 

Старост в света не съществува. Тогава под „стар“ какво да разбираме? Всеки, който заболее, е стар. Някой изгуби правия ход, някой като стане кахърен, навежда се, свива гърдите, започва да се образува кривина на гърба. Той гледа към земята. Че какво ще добие от земята? Нищо няма да добие. Ще гледаш към Слънцето, към центъра на Слънцето и към центъра на земята. Старият и на 120 години като стане, да бъде като свещ прав. Младата мома, старият, свещеникът, учителят прави като свещ да бъдат. Щом като се изкривиш, не можеш да приемеш светлината правилно, не можеш да приемеш топлината правилно и не можеш да приемеш силовите линии на волята си. Старият човек се огъва към земята. Докато е млад, неговият материализъм е външен, а пък като започне да остарява, външно е идеалист, но отвътре е материалист. Това е голямото нещастие на старите хора. Той започва да се страхува - парите и всичко друго държи във възел. Младият е материалист, но дава, щедър е. Има упование в себе си. А пък старият - не. Та мнозина сте попаднали в линията на вътрешния материализъм. Има едно външно безверие, но има и вътрешно безверие. Има едно външно безлюбие, но има и едно вътрешно безлюбие.

Любовта дава, а не взима. Затова децата са гъвкави, пъргави. Да обичаш някого, значи да влезеш в него, да му дадеш нещо и да се зарадваш, че си дал. Това подразбира млад човек. И тъй, младият е като топлината, старият — като светлината, младият топли, старият свети. Младият събира ли или разпръсква? Младият разпръсква. Той е всякога много щедър. Младите хора са крайно щедри. У тях има щедрост. Старият има вече качествата на една умна жена: той събира всичко наоколо. Старите хора ще ги видиш, че имат лешници, орехи, ябълки, парцали, корени. Младият даже не знае цената на парите. А пък старият знае колко струват парите. Той събира и ядене, но не знае как да яде горкият! Изпадали му са зъбите. Каквото и да яде, разваля му се стомаха, а пък на младия, каквото и да яде, всичко му е сладко. Ако вие сте изгубили смисъла на живота, вие сте остарели. Какво е предназначението на стария човек? Да раздава. Какво е предназначението на възрастния? Постоянно да събира. В своето сърце събираме хубавите желания, в ума си раздаваме тия желания, които се превръщат в една изработена мисъл, която ние можем в една поетическа или религиозна форма да я раздадем. Има начини за раздаване на мисли. Разправяше ми една стара жена: „Мома бях, но пропаднах от любовни работи, главата ми побеля. Най-напред ми израсна един бял косъм и аз го изтръгнах. След два дена ми израснаха два бели косъма - и тях изтръгнах. След това ми израснаха четири бели косъма - изтръгнах ги, но ми израснаха осем. Изтръгнах и тях, израснаха ми шестнайсет. След това престанах вече да ги изскубвам и главата ми побеля.“ Защо побелява главата на човека? Защото е зима вече. Вън е станало студено, а отвътре е топло. 

Всичко онова, което Бог е създал, има своя смисъл. Трябва да се учите. На младите, докато станат възрастни, главите им са черни, а щом остареят, побеляват. Какъв е смисълът на белите и на черните коси? Защо побелява главата? Най-първо имаш коса с черен цвят, за да се научиш да събираш. Чашата има черен цвят, изпразнената чаша като се обърне надолу е бяла. Старостта е наука да раздаваш, тя е щедрост. Вие, които сте остарели, казвате: „Побеля ни главата, но няма какво да раздаваме“. Аз правя заключението: на млади години не сте събирали, затова сега няма какво да раздавате. Има известни правила, по които човек може да разбира нещата. Но понеже ние сме попаднали в едно течение на една хазартна игра в живота, хората мислят, че късметът ги очаква. 

Казват: „В младини не сме имали късмет, но в старини. ..“ Законът е: ако на младини не си късметлия, и на старини няма да бъдеш. Какъвто си на младини, такъв ще бъдеш и на старини. Разумен е младият човек, който е приготвил условия за разумен живот на старини. При всичките тия мъчнотии, трябва да приготвите условия за старини. Глупавият постоянно се безпокои и чака, че в старини ще бъде още по-добре, а той повече загазва. Често устата на децата са красиви. В младини имат красота, а в старини изгубват тази красота. На младини от 12 години нагоре носът има особен строеж, а на старини хората изгубват своята красива форма. Ние не спазваме закона. Христос казва: „Ако не станете като малките деца, не можете да влезете в Царството Божие“. Ние започваме да мислим, че остаряваме. Мислим, че много знаем. Какво знае старият повече? Едно дете знае повече от стария. То лесно се примирява, а пък един стар човек не може да се примири. Едно дете се сбие с друго, теглят си косата и след половин час пак се сприятеляват. Със старите това не става, понеже материята на стария човек не се поддава на примиряване. Младостта, това е движение, старостта, това е застой, почивка. 

Едно тяло за да бъде старо, е в застой, за да бъде младо, е в движение. Всеки, който не се движи, е стар, всеки, който се движи, е млад. Всеки, който не мисли, е стар, всеки, който мисли, е млад. Всеки, който прави добро, е млад, всеки, който не прави добро, е стар. Писанието казва, че старият човек е, който не прави добро. В човека има двама: има един, който е стар, има един, който е млад. Недоволството в човека е старостта, доволството в човека е младостта. Радостта е младият, скръбта е старият. Здравето това е младостта, болестта това е старостта. Богатството, това е старостта, сиромашията, това е младостта. Ленивият е стар, прилежният е млад. Прилежанието е младост, леността е старост. 

Младият дава импулс, а старият използва живота. Старият никога не може да даде импулс, а младият никога не може да използва живота. Ето защо стари и млади трябва да се съберат заедно: младите да дават импулс, старите да използват живота. Ако нямаш подтик, извикай един млад човек да те импулсира. Ако имаш импулс и не знаеш как да го използваш, извикай един стар човек да го импулсираш. За да расте и да се развива правилно, младият трябва да държи в ума си следната мисъл: да бъде винаги млад и чист. Ако не е млад и чист, преждевременно ще изгуби младостта си и ще остарее. Чистотата прави човека млад, а знанието го прави мъдър. Задачата на стария е да разреши закона на безсмъртието.

Избрано от: „Книга на живите“, Петър Дънов, изд. „Астрала“, 2010 г.
Снимка: petardanov.com