„Да предположим обаче, че детето ще наследи богатството на своя баща. Щом това е така, то получава и неговите дългове, които трябва да изплати.“
(1882 ~ 1927)
Как детето получава своите качества?
В този момент от еволюцията на света обръщаме твърде малко внимание на така наречените наследствени качества. Това се дължи отчасти на липсата на индивидуален напредък и отчасти на все по-голямото разпространение на материализма. Ако става въпрос за купуване на куче или кон, се интересуваме от техните предшественици, тъй като стойността им зависи от произхода им. Но когато е свързано с човека, забравяме този аспект. С всеки изминал ден той става все по-маловажен.
Няма съмнение, че това си има своите предимства. Но въпреки всичко си остава факт, че качествата на предците по двете линии се проявяват в детето. Следователно това, което детето наследява от родителите и прародителите, е основа на неговия живот и кариера. Ако голяма сграда се построи на слаба основа, накрая основата ще поддаде. Ако основата е добра, винаги можем да бъдем сигурни, че сградата е в безопасност.
Как детето получава своите качества? Ако то прилича на някой от родителите си или на роднините на майка си или баща си, причината е очевидна. Но когато става дума за ума на детето, ние сме склонни да забравим въпроса откъде идват умствените му качества. Трябва обаче да бъде разбрано, че тялото е изражение на душата. И ако в тялото се проявяват качества на родителите и прародителите, то умът също ги представлява. Защото тялото е резултат от същността на ума. Освен това образът, който детето представя като наследство от родителите и прародителите, не е физически, а умствен. Щом умственият образ е проявен външно в лика на детето, несъмнено качествата на предците са отразени и в ума му.
Какво да кажем за качествата, проявени от детето, които са съвсем различни от тези на неговите родители и прародители? На първо място, човек знае твърде малко за своето родословие, доколкото изобщо може да го проследи. Малцина имат информация за повече от пет поколения на своя род. Детето може да наследи качества, притежавани от негови предци шест-седем поколения назад. Тези качества могат да се проявят в съвсем конкретна форма.
Друг начин за наследяване на качества, които не принадлежат на родителите и предците, е отражението, което душата е донесла със себе си, получено преди да се е проявила на физическо ниво. Възможно е в живота на душата на земята тези качества да са по-ясно изразени, отколкото качествата, наследени от предците. Именно по тази причина понякога откриваме герой, поет, генерал или голям политик, роден в най-обикновено семейство, където подобни познания не могат да се открият в родословието. Въпреки това той може да е представител на Шекспир или Александър Велики от висшите сфери. Но все пак този човек е наследил и качества на тялото и ума от родителите и прадедите си, които също остават като отражения върху душата му.
Кое качество на душата е по-силно – наследеното от родителите и прародителите, или донесеното от душата от висшите сфери? В дълбините на душата е качеството, донесено от нея. На повърхността е наследеното от предшествениците. Ако вътрешното качество е по-силно, то може да се прояви и на повърхността, като закрие качеството, наследено от родителите. Но ако не е достатъчно силно, тогава външните качества, тези, които се проявяват на повърхността, ще бъдат основните характеристики на този човек.
Често детето прилича визуално на майка си, а по характера – на баща си. За това има много психични причини. Накратко може да се каже, че детето е резултатът от отражения и на майката, и на бащата. Ликът на детето зависи от по-голямата или по-малка степен на конкретност на отраженията, както и на по-голямата или по-малка степен на възприемане на тези отражения.
Душата съзнателно и преднамерено ли избира родителите си? Да, в зависимост от съзнанието си в момента. Тя може съзнателно да влезе в огъня, без в този момент да осъзнава последствията. Осъзнаването идва след това. Отговорни ли са децата за греховете на родителите си? Ни най-малко. Да предположим обаче, че детето ще наследи богатството на своя баща. Щом това е така, то получава и неговите дългове, които трябва да изплати.
Дали децата, които живеят далече от семейството си и са отгледани от духовни наставници, са свободни от влиянието на родител, чиято природа не е добра? Духовното въздействие е безгранично. То може да доведе до всеки желан резултат, може да превърне тръна в цвете. Защото всички влияния на родители, предци или вътрешни влияния, които душата е донесла, са отражения, сенки. Истинското е в дълбините на всяка душа, независимо дали е извисена, или не. Ако тези деца срещнат истинска душа или влязат в контакт с истинска душа, рано или късно тя ще проникне през всички отражения, които закриват истинското, съществуващо в душата им.
Това е искал да каже Христос, като постоянно е изтъквал, че бог е Баща – да видим Бащата в Бог и така да наследим Неговите качества, които са велики, царствени, благородни и божествени, каквито никой в света и никой, който сме срещнали по пътя си, не притежава. Тези качества суфиите наричат Акхлак Аллах (Akhlak Allah), което означава маниера на Бог, божествения способ. Търсещият истината, почитащият Бог трябва само да повярва в един Баща – това е Бог. И не само да повярва, но да знае и да осъзнава Единното и да наследява от този съвършен източник, водейки към съвършенство живота си. Именно това наследство се нарича божествено.
От: „Лечението. Ментално пречистване и светът на ума“, Хазрат Инаят Хан, ИК „Шамбала“, 2012 г.
*Hazrat Inayat Khan (1882-1927); Course of Mirrors
