„Мъдростта означава не да не допускаме грешки, а да успяваме да се съвземем с достойнство и непокътната психика.“
(Old Man at Celeyran, 1882 - Henri de Toulouse Lautrec)
~ Правилата на живота
Широко разпространено е мнението, че с възрастта хората помъдряват. Страхувам се, че това изобщо не е вярно. По правило на зрели години сме точно толкова глупави и правим точно толкова грешки, колкото и като млади. Просто грешките, които допускаме, са различни. Наистина, учим се от опита си и вероятно не повтаряме старите си грешки, но отвсякъде непрекъснато ни дебнат сложни ситуации, в които можем да се объркаме. Тайната е да приемем фактите и да не се самобичуваме, когато допуснем грешка. Правилото всъщност гласи: бъдете мили със себе си, когато оплескате нещата. Простете си и приемете, че това е част от кръговрата, защото, остарявайки, хората невинаги помъдряват.
Поглеждайки назад, човек вижда грешките, които е допуснал, но пропуска да види онези, които тепърва назряват. Мъдростта означава не да не допускаме грешки, а да успяваме да се съвземем с достойнство и непокътната психика.
Като млади остаряването ни изглежда като нещо, което се случва на... по-възрастните от нас. За жалост всички остаряваме и нямаме друг избор, освен да приемем този факт и да се примирим с него. Каквото и да правим, както и да се чувстваме, все някога ще остареем.
Погледнете на нещата така – колкото повече остарявате, толкова повече области, в които се допускат грешки, сте покрили. Винаги ще има нови ситуации, в които няма да имаме ориентири и няма да се справим особено добре, случаи, в които можем да объркаме нещата или да преиграем. Колкото сме по-гъвкави, колкото повече умеем да рискуваме и да се наслаждаваме на живота, толкова повече възможности ще се разкриват пред нас и ситуации, в които да допускаме грешки, разбира се. Не е нужно да правим кой знае какво, освен да продължаваме да поглеждаме назад, да преценяваме къде сме сгрешили и да вземем решение да не повтаряме грешките си.
Помнете, че всички правила, които се отнасят до вас, се отнасят и до всички около вас. Те също остаряват. Но не помъдряват особено. Приемайки това, ще можете да прощавате по-лесно и да бъдете по-мили към себе си и към останалите. Каквото и да говорим, времето наистина лекува и нещата се оправят с напредването на възрастта. В крайна сметка колкото повече грешки сте допускали, толкова по-малко вероятно е да грешите в бъдеще.
Хубавото е, че ако допуснете по-голямата част от грешките си, докато сте млади, по-малко неща ще научавате по трудния начин в бъдеще. Точно затова е и младостта – за да допуснем всички възможни грешки и да ни се махнат от главата.
Избрано от: „Правилата на живота“, Ричард Темплар, изд. „Обсидиан“, 2017 г.
Картина: Old Man at Celeyran, 1882 - Henri de Toulouse Lautrec; chinaoilpaintinggallery
