„Дошъл си, играл си, отишъл си. Правилната позиция в живота това е позицията на екскурзианта, който знае, че е дошъл на този свят само за определено време.“
(The Painter on His Way to Work, 1888 by Vincent Van Gogh)
~ Животът е екскурзия
Когато душите се отправят за поредното си превъплъщение на Земята, им се дават напътствия от типа: „Не забравяйте, че отивате на екскурзия, все едно в музей. Дръжте се подобаващо!“
Защото нашият живот е действително една екскурзия. Но не екскурзия в обичайния исторически музей, където всички експонати лежат зад стъклени витрини и можете да ги гледате, но не и да ги пипате. О, не - това е съвременен музей - подобен на западните технически музеи. Там посетителите могат да пипнат и да си поиграят практически с всеки експонат. Приборите демонстрират различни физически ефекти - ехо, интерференция, дифракция, магнетизъм, лазерно излъчване и т.н. Посетителят може да върти всички ръчки и лостове, да натиска копчета и да включва в действие експонатите.
По този начин, като си купи билет за подобен музей, човек придобива правото да си играе с който и да е експонат за неограничено време - в пределите на работния ден естествено. Това, на което няма право, е да отнесе със себе си експонатите, те не са негови. Дошъл си, играл си, отишъл си.
Точно така стоят нещата и с човешката душа. Когато тя се отправя към Земята, казват й: „Даваме ти възможност да станеш човек. Иди, виж, пробвай всичко там. Ако можеш, поправи си греховете. Но не забравяй, че си пратен само временно! И това не е твое, светът не ти е притежание. Ползвай се от всичко. Но не нарушавай правилата за посетители в музея и бъди благодарен на оногова, който те е пуснал.“ Такива са правилата и всеки човек е длъжен да ги спазва.
За съжаление душата ни, идвайки в света, обикновено забравя за тези напътствия. Като попадне в реалния свят, тя започва да го счита за единствен. Именно на това ни учат атеизмът и цялата ни възпитателна система. Междувременно всяка религия ни напомня, че светът принадлежи не на нас, а на Бог. Обаче кой ли слуша. Хората, неизвестно защо, не вярват в това. И започват напълно да се потапят в този свят, да „прилепват“ към него. Любов за тях означава с цялата си страст да се бухнат в романтичното си увлечение, смятайки, че то е тяхна собственост и без него те не могат да живеят. Или пък безгранично се привързват към парите. Или към властта. А стига само да се появи някаква свръхпривързаност, човек забравя кой е създал и кой управлява този свят. При това от него даже не се изисква особена любов към Бога. Нужно е само да не забравя, че всичко на тази Земя принадлежи на Него, и че трябва да се спазва необходимото поведение. Взел си, поиграй си и върни обратно!
Ето тъй стоят нещата със свръхпривързаността - към материалния свят, към духовните качества, способностите, творчеството и всичко останало. Но в реалния живот нещата често не стават точно по правилата. Например, ако човек се е родил с талант и рисува добре, то той се преизпълва с гордост: аз съм изключителен, аз съм творец, по-велик съм от всички. Той започва да придава излишно голямо значение на способностите си, поради което изпитва маса негативни преживявания. Това е типично погрешно убеждение и този индивид вместо да се освободи от старите си грехове, започва да натрупва нови. В резултат на това се отваря съответстващият клапан и неговият „акумулатор за преживявания“ започва да се пълни. Човекът е дошъл на Земята да си намали обема на течности в „акумулатора“, а вместо това започва да го увеличава.
Понятно е, че ако с радост се възползва от своя талант и не изпада в негативни преживявания при каквото и да било развитие на събитията, то никакви особени проблеми няма да възникнат - няма нужда да „бъде възпитаван.“ Но за беда това се случва твърде рядко. Практически всички хора по един или друг начин нарушават правилата за живеене в нашия свят и на Живота му са налага да ги коригира.
Човек не осъзнава, че именно Животът му е позволил да участва в земната игра, наречена „спорт“ и да застане там на почетната стълбица. И пак Животът малко по-късно го завлича на дъното, за да му даде да разбере, че в този свят той е също такъв пътешественик, както и всички останали, които до този момент е презирал.
Когато душата идва на Земята, на нея й е разрешено да играе на всякакви човешки игри - на бизнес, любов, война, власт, духовност, изкуство и т.н. Но тя не трябва да забравя, че е дошла на Земята като в музей или по-скоро - като в голям природен резерват (или национален парк).
~ Животът ни е пътешествие в национален парк
Всички знаем, че като си купиш курортна карта за национален парк, там може да си опънеш палатка, да поживееш, даже дивеч да простреляш, разбира се, със съответното разрешение. Обаче трябва винаги да помниш, че постоянно те контролират. И че в момента, в който нарушиш правилата за пребиваване в парка, ще дойде местният пазач и ще те глоби. Ако пък нарушението е грубо, ще те изгони или даже ще те тикне в затвора.
Примерът с националния парк е добър дотолкова, доколкото ни дава възможност да покажем чрез него, как човек трябва да се отнася към заобикалящия го свят. Може нещо и да не му се нрави, но това не би следвало да предизвиква агресия или обида. Например в същия парк на човек може да не му хареса, че на жирафа шията е прекалено дълга, или пък че лъвът реве твърде силно. Или пък - пред очите му същият този лъв може да отмъкне и разкъса антилопа, а после даже да не я изяде.
На вас това никак няма да ви се понрави, но прекрасно ще разбирате, че не е във ваша власт да променяте каквото и да било. Затова ще ви се наложи да приемете света в резервата такъв, какъвто е. Нали няма, тъй или иначе, да вземем да се дразним или обиждаме на жирафовата шия? Или пък на кръвожадността на лъва? А виж - в реалния живот хората, Бог знае защо, се дразнят и обиждат на политическия строй, на депутатите, на бизнесмените, на родствениците, познатите и т.н. Бездруго нищо не може да се направи, защо тогава да си добавяме грехове заради неправилното възприятие на това, което не е създадено и не зависи от нас.
Затова правилната позиция в живота това е позицията на екскурзианта, който знае, че е дошъл на този свят само за определено време. Не ние сме създавали Света и поради тази причина трябва да го приемаме такъв, какъвто е. Той въобще не ни принадлежи и нас постоянно ни наблюдават да не нарушаваме правилата за поведение в този резерват. Но, идвайки в живота, човек не знае, или по-скоро забравя, че има „наблюдател“, който постоянно го следи. Когато нарушава правилата за поведение, той си получава съответните напомняния.
~ Осъзнатата земна екскурзия
Отправяйки се към Земята, човек по-скоро си купува входен билет. Цената вероятно е била обещанието да донесе светлина и помощ на хората, да ги просвещава и да поддържа заблудените. И с това малко да поочисти собствения си „акумулатор на преживяванията“, ако там е било останало още нещо. Естествено е, че една душа от високите етажи на Финия свят ще има много по-голям избор кога и къде да се въплъти на Земята. За да не изпитват допълнителни страдания и да не се борят за преживяване още в детството си, тези души обикновено се раждат в добре обезпечени семейства - за това говорят биографиите на повечето от известните духовни лидери.
Освен това на душата често й се дават способности - например за спорт, рисуване, музика, стихоплетство, лечителство, управляване на финанси, търговия и др. Тези способности имат за цел да облекчат съществуванието на човека в този свят, доколкото чрез тях той може да се реализира по-успешно от недотам талантливите хора. Но, от друга страна, може да се каже, че способностите се явяват и своего рода изпитание. Именно изпитание, защото при наличието на талант е много по-лесно да се идеализират собствените способности, славата, известността, материалните блага и т.н. И ако човек успее да реализира своите умения, без при това да изпадне в горделивост, презрение към другите и прочие „звездни“ заболявания, то той ще съумее достатъчно сполучливо да пресуши своя „акумулатор за преживявания“ и да се пренесе с етаж нагоре във Финия свят.
За съжаление известните ни биографии на именити художници, поети, писатели, учени и други популярни личности показват, че повечето от тях са живели, отдадени на страсти и земни привързаности. В резултат на това те най-вероятно са се озовавали два-три етажа по-ниско от изходната си позиция.
~ За човека всичко земно е достъпно
Гореизложеното съвсем не означава, че сме съчинили поредния способ за плашене и ви предлагаме да се боите от всичко. Съвсем не! Човекът идва на Земята, за да изпробва всичко онова, което се намира тука. Всеки може да се занимава с бизнес, политика, любов и секс, да повишава благосъстоянието си и да се самоизразява творчески. И това може и трябва да се извършва с хазартно удоволствие. Важно е само да не се престъпва онази тънка граница, след която човек престава да се отнася към всичко като към игра и започва насериозно да презира, да се обижда или да мрази. Това вече е грешка, водеща към „възпитателен процес“.
Но как ли да я изчислим, тази тънка граница? Всеки човек трябва сам да я усети, макар че ние вече дадохме няколко общи препоръки. Например, ако сте на риболов и в последния момент ви се изплъзне огромна риба, то вие навярно ще преживеете доста болезнено и емоционално този пропуск. Но миг по-късно ще сте приели тази ситуация, прощавайки на себе си, на рибата и на света. Точно тъй трябва да се отнасяме и към останалите си неудачи - в личния живот, в работата, в творчеството. Случило се - случило, какво да се прави. Тогава вие много по-леко ще се носите по течението на живота и всичките ви намерения ще се изпълняват бързо и леко.
От: „Какво да сторим, когато нещата не вървят така, както ни се иска“, Александър Свияш, изд. „Фариел“, 2006 г.
Картина: The Painter on His Way to Work, 1888 by Vincent Van Gogh; chinaoilpaintinggallery
