Всичко, което желаеш да получиш, трябва да го дадеш и на другите ♥ Петър ДЪНОВ

Кармата е резултат на нехармоничната проява на любовта между хората. Докато в любовта на хората няма хармония, кармата между тях ще се увеличава, ще натежава все повече и повече. Ако възлюбеният не дойде точно на определеното време, веднага го питат: „Защо не дойде навреме?“ При днешните разбирания, при днешното развитие на хората и онези, които обичат, и онези, които ги обичат, взаимно се ограничават. Аз гледам широко на любовта. Не можеш да обичаш някого, с когото не си имал връзка от далечното минало. Любовта между хората не се проявява само в един живот. Този човек, когото обичаш, той ти е правил добро. Ти си задължен. Като го видиш, тегли те. Не можеш да обичаш един човек, ако той не те е обичал. Не можеш да любиш един човек, който не те е любил. Ако той правилно не е вземал и ако ти правилно не си давал, вие не можете да се обичате. 

Хората са смешни, когато сами се опитват да определят своите работи! Това, което наричат карма, те сами си я създават. Някой казва: „Никой не мисли за мен“. Но и ти за никого не си мислил. Ако човек хвърли парчета стъкло по двора и после ходи бос, ще се нарани. Така се обяснява законът на кармата. Със своето скрито лошо ти предизвикваш лошото у другия, със своето скрито добро ти предизвикваш доброто у другия. Престъпленията се дължат на низшите духове, които работят чрез човека, но човек е отговорен, че ги е допуснал. Ако хората знаеха законите, другояче биха живели. Всяка погрешка носи ужасни последствия. 

Човек има свобода да направи добро и да направи престъпление. Но след като направи престъплението, изгубва свободата си. И обратно -като направи добро, става по-свободен. Каквото правиш на другите, ще ти се върне. В природата съществува ехо, отзвук, тя не е отмъстителна, но спазва своите закони. 

Според индуската философия погрешките имат отношение към човешката карма. И царят, и простият човек грешат. Някой цар изтезава, мъчи слугите си, без да мисли за последствията. В бъдеще царят ще стане слуга, а слугата - цар. Трябва ли да пита тоя слуга защо господарят и близките му се отнасят лошо с него? Не търси причината отвън, в другите хора, но я потърси в себе си. Едно време, когато си бил цар, ти си измъчвал слугите си. Днес те ти отговарят по същия начин. Днес, както и да се отнасят към теб, ще благодариш и ще знаеш, че ти си причина за всичко. Като знаете това, от всички се иска добър живот. 

С една ваша дума, с едно ваше чувство и с една ваша мисъл вие можете да си напакостите. Защото и мислите се движат, и чувствата се движат, и постъпките се движат, и вие сами можете да си произведете едно голямо нещастие. Или пък може от незнание да си произведете нещастие. Много от сегашните ваши нещастия, които ви срещат, се дължат на безразборното говорене в миналото. Много от вашите нещастия се дължат на безразборните постъпки в миналото. Няма добро в света да направиш, колкото и да е микроскопическо, което да не принесе своята полза. Изключение няма никакво! Може 1 000 години да минат, законът е верен. Каквато и малка пакост да направиш, все ще ти се върне, законът е верен. Правиш добро, се връща, правиш зло, връща се. 

Не поставяйте никакви капани за умовете и сърцата на хората, защото сами ще паднете в тях! Хиляди години могат да минат от създаването на този капан, но няма да го избегнете. Той ще ви чака векове и хиляди години, но ще ви издебне някъде. Колкото и високо да се издигнете, ще дойде ден, когато ще ви върнат от това положение, и като муха, като мишка, като микроб даже вие ще изпитате капана. Ще ви затворят в него, докато научите урока си. Вие мислите, че в еволюцията няма връщане. Не си правете илюзии, не се залъгвайте да мислите, че можете да избегнете закона на кармата. В каквото положение и да сте, докъдето и да сте стигнали, ще ви върнат да изплатите дълговете си и пак ще продължите. Каквито мисли и чувства сте създали и изпратили в пространството, един ден ще ги изпитате. Те ще се върнат пак към вас и ще проверите техните добри и лоши резултати. Това подразбира българската пословица: „Каквото посееш, това ще пожънеш“. Всеки ще пожъне това, което някога е посял. 

Защо съществува злото? Защото в живота съществува закон на възмездие: с каквато мярка мериш, с такава ще ти се възвърне. 

Казано е в Писанието: „С каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери“. Значи, ако искаш да те обичат, трябва да обичаш, ако искаш да те уважават, трябва да уважаваш. Всичко, което желаеш да получиш, трябва да го дадеш и на другите. Щом приложиш Божия закон, и Бог ще приложи закона си към тебе. Ако сте верни на този закон, и законът ще бъде верен по отношение на вас. Този човек, на когото правиш добро, той ти е направил добро. Този човек, на когото не правиш добро, той не ти е направил добро. Зло за зло, добро за добро. Сега някои хора казват: „Все зло имаме“. И ти си направил пакост. Не може да правиш добро и да ти правят зло. Това е невъзможно, немислимо е в сегашното положение, в което се намираме, понеже сме пратени на земята на изпитание. 

Обичайте хората заради Бога и няма да правите погрешка. Дошъл гладен човек при тебе, чудиш се какво да правиш - дай половината хляб. Защото онзи, който е дошъл, има право на половината. Макар и половина хляб да имаш, ще дадеш половината от него на другите. На ден можеш да изядеш един хляб, то е твое право. Но щом дойде друг, ти имаш право да изядеш само половин хляб, ако си сам, можеш да го изядеш цял. Ако дойде още един, ти и на него трябва да дадеш половината - значи, по четвърт хляб ще ви се падне. Ако не дадеш, и на тебе няма да дадат. Както ти постъпваш, така ще постъпят и с тебе. Ако направиш едно добро, ще придобиеш цената на десет добрини. Така че всичко се връща - и добро, и зло, каквото направиш ще ти се върне, за да имаш цената. Човек трябва да опита цената на злото, трябва да опита и цената на доброто. Ако някой ти дава нещо даром, но ти си недоволен и отказваш да го приемеш, между вас се създава карма. Недоволството създава кармата. 

Всякога отлагането да сторите нещо хубаво носи в себе си лоши последствия. От отлагането на ред идеи се е образувала вашата карма. Пожеланието е най-великата сила в света. Щом пожелаеш нещо, дали е добро или зло, не можеш вече да се освободиш от него. Може да си първи философ, поет, моралист, но пожелаеш ли, отиде вече. Ти събуждаш един Божи закон. Каквото пожелаеш, Бог ще ти го даде. Казва: „Ти това, което пожела, обмисли ли го добре? Дайте му го.“ В невидимия свят има един закон, ще те предупредят. За това, което пожела, 3 пъти ще те попитат: „Обмисли ли го?“ Казва: „Дайте му го!“ Пожеланието може да се изпълни моментално, може да се изпълни след 5-10-15 години, след 120 години, а някой път след едно прераждане, 2-3-5 или след 10 прераждания ще се изпълни. Такъв е законът. Ако вникнеш, ще видиш, че след 10 прераждания се е изпълнило. Казваш: „Защо това ми се случи?“ Защото си го пожелал.

Научете се да изпълнявате Волята Божия! Бог живее в нас и ни наблюдава. Но не ни прави никакви забележки. Той живее в нас и наблюдава как мислиш, чувстваш и постъпваш, Той те наблюдава и казва: „Тази мисъл не е такава, каквато трябва да бъде, това чувство не е такова, тая постъпка не е такава, каквато трябва“. Ти се оправдаваш и казваш: „Условията не са такива, онези хора не са такива...“ Бог ти казва, че тази постъпка не е права три пъти и млъкне. И като не Го слушаш, дойде кармата. 

Днес всички хора се запитват, съществува ли карма, съществува ли съдба в света. Какъв отговор ще си дадат, това не е важно. Важното е, че те се намират пред закон на причини и последствия и го изпитват на собствения си гръб. Ако ние живеем по законите на Божията Любов, Божията Мъдрост, Божията Истина, щяхме да имаме здрави тела, здрави умове. 

Из: „Книга на живите“, Петър Дънов, изд. „Астрала“, 2010 г.
Снимка: petardanov.com