Моите късни години са моите ценни години ♥ Луиз ХЕЙ

Бъдещето ви е светло 

Това, че годините си вървят, съвсем не означава, че качеството на живота ни автоматично се влошава. Аз решавам да видя как животът ми тръгва в различни посоки, всички еднакво добри. Някои неща дори сега са по-добри, отколкото в младостта ми. По-младите ми години бяха изпълнени със страх; днешният ми ден е изпълнен с увереност. 

Наистина вярвам, че много от страховете ни са неоправдани. Страхът е нещо, на което сме били научени. Бил е програмиран у нас. Това е просто обичаен модел на мислен, който може да бъде обаче променен. Отрицателното мислене преобладава у много жени в зряла и напреднала възраст и в резултат те живеят затънали в недоволство и неудовлетворение. 

Искам да ви помогна да си създадете съзнателен идеал за по-късните си години, да ви помогна да разберете, че те могат да бъдат най-прекрасните години от живота ви. Знайте, че бъдещето ви е светло, независимо на колко години сте. Погрижете се късните ви години да станат съкровище. Вие можете да станете „съвършените възрастни“, които знаят, че могат да бъдат здрава, активна, жизнена част от обществото независимо от възрастта. 

Седнете спокойно и насочете вниманието си навътре. Помислете за всички моменти, в които сте били радостни и позволете на тялото си да почувства тази радост. Спомнете си случаите, когато сте побеждавали, когато сте направили нещо, с което сте се гордели, дори да е било незначително. Нека тези усещания, тази радост и увереност бъдат винаги с вас. Сега погледнете десет години напред. Какво се виждате да правите, как се виждате? Как изглеждате? Как се чувствате? Носите ли радостта със себе си? Сега идете 20 години напред. Какво виждате? Жизнени ли сте, интересувате ли се от живота? Обграждат ли ви приятели, които ви обичат? Правите ли неща, които ви задоволяват? Какъв е приносът ви към живота? Точно сега е моментът да си представите и да създадете бъдещето си. Направете го толкова здраво, светло и радостно, колкото можете. Това е вашият живот и вие ще го изживеете. 

Не си и помисляйте, че е твърде късно за вас или че сте прекалено стари, за да мечтаете и да имате цели. Мечтите и целите ни запазват млади и поддържат интереса ни към живота. Изживявайте докрай всеки настоящ ден и забравете за миналото. 

Собственият ми живот в действителност при-доби смисъл едва когато бях на около 35 години… На 55 се впуснах в света на компютрите. Те ме плашеха, но аз се записах на курсове и преодолях страха си. Днес имам три компютъра и винаги пътувам с лаптопа си. На 60 години създадох първата си градина. По същото време се записах на курсове по рисуване за деца и започнах да рисувам. Сега, на 70 години, с всяка отминала година все повече се изявявам като творец и животът ми става по-богат и пълен. Аз пиша, изнасям лекции, преподавам. Постоянно чета и уча. Притежавам преуспяваща издателска компания. Заклета привърженичка съм на екологичното градинарство. Сама отглеждам повечето от растенията, с които се храня. Обичам хората и празненствата. Имам много приятели, които ме обичат. Пътувам много. Веднъж седмично ходя на курсове по живопис. Животът ми наистина стана съкровищница, пълна с преживявания. 

Много от вас, също като мен, влизат в редиците на възрастните и е време да погледнем на живота си по нов начин. Не е необходимо да изживявате по-късните си години така, както родителите ви са ги изживели. Ние с вас можем да създадем нов начин на живот. Можем да променим всички до-сегашни правила. Когато вървим към бъдещето си, като познаваме и използваме съкровищата си, ни очаква сам добро. Ние сме в състояние да знаем и да твърдим, че всичко, което ни се случва, е за наше добро и за наша най-голяма радост, като наистина вярваме, че няма как да сгрешим. 

Вместо просто да стареем, да се предаваме и чакаме да си отидем, нека се научим да даваме съществен принос към живота. Имаме времето, имаме познанието и мъдростта да се движим в света с любов и сила. Днес обществото е изправено пред безброй предизвикателства. Има много проблеми от глобален характер, които изискват нашето внимание. Нека да видим къде можем да вложим енергията си, за да помогнем на планетата. Трябва да има причина за способността ни да живеем по-дълго. Какво да правим с това дълголетно време? Ако само играем „игри”, бързо ще ни доскучае. 

Ако вие или ваш роднина или приятел ходи в клуб за възрастни, вместо да си говорите за болести, говорете как можете да се обедините и да подобрите вашето кътче от обществото. Какво можете да направите, за да стане животът по-добър за всички? Колкото и малък да е приносът ви, той не е без значение. Ако всички възрастни допринесат с нещо, бихме могли да направим страната си по-добра. Като се активизираме във всички социални сфери, ще видим как мъдростта ни прониква на всички нива и следователно преобразява страната ни в място, изпълнено с любов и съпричастие. Затова ви приканвам: излезте напред, надигнете глас, влезте в света и ЖИВЕЙТЕ! Имате възможност да си възвърнете силата и да създадете наследство, което с гордост ще предадете на внуците си и на техните внуци. 

В училище винаги питат децата: „Какви искате да станете, когато пораснете?” Учат ги да планират бъдещето си. Ние трябва да възприемем тази нагласа и да планираме по-късните си години. Какво искаме да правим, когато напреднем във времето? Аз искам да бъда „съвършеният възрастен човек”, който дава приноса си в обществото така, както може. 

Независимо дали сме на 14, 40 или 80 години всички стареем и се придвижваме към времето, когато ще напуснем тази планета. Всичко, което правим, казваме и мислим, ни подготвя за следващата стъпка. Нека стареем осъзнато и да си отидем от този свят осъзнато. Един добър въпрос, който би трябвало да си зададем, е: „Как искам да остарея?” Огледайте се наоколо. Вижте жените, които остаря-ват зле, вижте и онези, които остаряват прекрасно. Какво правят по различен начин двете групи жени? Искате ли да положите усилия да бъдете здрави, щастливи и доволни в по-късните си години? 

Тогава следващият въпрос е: „Как искам да умра?” Ние мислим за толкова други области от живота си, но почти никога не се замисляме за собствената си кончина, освен когато ни хване страх. Независимо как са си отишли родителите ви, начинът, по който вие ще напуснете тази земя, може да бъде за вас положително преживяване. Как се готвите са смъртта си. Искате ли да издъхнете болни и безпомощни в някоя болница, оплетени в тръбичките на животоподдържащи системи? Или, когато дойде времето, да сте устроили следобедно празненство с приятели, да отидете да си подремнете и да не се събудите? Аз определено предпочитам празненството и се програмирам така, че животът ми да свърши по този начин. Ако сегашната ви представа за умирането е отрицателна, винаги можете да я промените. Всички ние можем да направим умирането спокойни и не толкова тягостно преживяване. 

Думите „твърде съм стара”, за да правя това или онова, изцяло ще излязат от мода, тъй като виждаме как възрастните правят всички неща, които сме казвали, че не могат да правят. Представата, че са „твърде стари”, може да стане усещане, което да ни спохожда едва малко преди часа на окончателния ни край. Няма причина да не бъдем пълни с живот до последния си ден. 

В Далас (САЩ) има една група жени между 62 и 80 години, които редовно практикуват карате. Нарекли са се „Стоманените магнолии”. Обикалят до-мовете за възрастни, доказвайки, че каратето може да бъде спорт и за жени, „на възраст”. Тези жени могат с лекота да се защитят, ако бъдат нападнати. 

Едно изследване преди няколко години в Пенсилвания установи, че възрастните хора на по 80 и 90 години, които се занимават с вдигане на тежести, могат да вдъхнат нов живот на телата си. Те могат да възстановят контрола над мускулите, които години наред са били в спящо състояние. Нетрудоспособността, често асоциирана с остаряването, в действителност е резултат от години бездействие. Треньорите научиха, че за по-малко от два месеца тези хора на по 90 години са в състояние да утроят силата си. А в допълнение упражненията стимулират и ума им. 

Откриваме, че мозъкът не залинява и не се разпада, освен ако не престанем да го използваме. Докато стимулираме себе си с умствени занимания и упражнения, докато се интересуваме от живота, мозъкът ни остава буден. Животът става наистина скучен и отегчителен, когато оставяме мозъка си да бездейства. Колко малко и тясно е битието на хората, които никога не правят физически упражнения и само говорят за болестите си. 

Независимо на колко години сме или какви проблеми имаме, можем да започнем още днес да правим положителни промени. Ако започнем с желание да обичаме себе си и да се грижим за себе си, ще се научим на любов. Обичайки себе си все повече с всеки изминал ден, ще бъдем и по-открити за любовта, която идва откъм другите. Законът на Любовта изисква да съсредоточим вниманието си върху това, което искаме, а не върху онова, което не искаме. Съсредоточете се върху идеята да обичате себе си. Използвайте твърдението „Аз обичам себе си изцяло в този момент”. 

Ако искаме да бъдем уважавани и почитани на възраст, трябва да положим основата отсега, а тя е да уважаваме и почитаме възрастните хора, които срещаме днес в живота си. Както се отнасяме към възрастните днес, по такъв начин ще се отнасят и утре към нас. Ние трябва не само отново да се вслушаме във възрастните хора, а и да чуем отново надигналия се глас на жизнените възрастни жени. Толкова много неща имаме да научим от тях. Тези жени преливат от енергия, мъдрост и знание. Те виждат живота като пътека на пробуждането – вместо да остаряват, продължават да израстват. 

Избрано от: „Вярвай в себе си“, Луиз Хей, изд. „Слънце”, 2008 г. 
Снимка: louisehay.com