„Формално хората се стремят към мир, но докато продължават да избиват животни, ще стават жертва на войни. Ето една истина, която въобще не е позната и вероятно няма да бъде осъзната.“ ~ Омраам Микаел АЙВАНОВ
Животните и птиците в нашия живот
Природата ни говори, творението ни говори, но тъй като не го прави с думи, хората не чуват нищо. Когато слънцето изгрява, те не чувстват ли как неговата светлина, топлина и красота им говорят много неща? Когато избират плод, нима неговата форма, цвят и аромат не са своеобразен език? А какъв език е вкусът му, когато започнат да го ядат! Звукът и движението също са езици и някои от тях са лесни за тълкуване: ако някой кашля или киха веднага разбираме какво означава това, ако друг ходи бавно или направо се влачи, това също е ясно. Когато колата издава странно бръмчене или показва проблеми при движение, ние знаем, че трябва да я откараме на автомонтьор. И това са само няколко прости примера. Одушевено или неодушевено, всичко съществуващо ни говори, но също така може да ни чуе и разбере.
Изградете си навик да говорите със семената и растенията, когато ги сеете или засаждате. Кажете им няколко думи, за да ги насърчите да растат и да цъфтят... Знаете ли, че има растения, които можете да помолите за защита? Кактусите например. Някои са снабдени с големи остри шипове и ако имате такива кактуси, помолете ги да отклоняват от вас вредните и нездравословни течения, които циркулират в атмосферата - преди да ви достигнат тези токове, ще бъдат неутрализирани от техните бодли.
Що се отнася до животните, макар да не им обръщаме особено внимание, те са част от живота ни, а някои от тях водят близо до нас съществуване, от което имаме много да научим. Но какво мислят повечето хора за животните?... И как се отнасят към тях? Начинът, по който те експлоатират определени животински видове, е наистина отблъскващ. За да се сдобият с тяхното месо, вълна, кожа, рога или друга част от тялото, не се спират пред никаква жестокост. Вече съм ви казвал, че някой ден хората са обречени да заплатят много скъпо за тази своя жестокост към животните. Въпреки че на пръв поглед войните имат главно политически, икономически и други подобни причини, всъщност са и следствие от всички тези убийства на животни, за които вина носят хората. Неумолимият закон на справедливостта ги заставя да плащат със собствената си кръв онази кръв, която са пролели, като са убивали животни. Колко милиона литра кръв, излята навсякъде по земята, зоват Небето за възмездие! Изпаренията от тази кръв привличат множество ларви и нисши същности от астралния свят, които тровят атмосферата на земята и подхранват конфликтите.
Формално хората се стремят към мир, но докато продължават да избиват животни, ще стават жертва на войни. Ето една истина, която въобще не е позната и вероятно няма да бъде осъзната. Но независимо дали ще бъде приета или не, аз съм длъжен да ви я съобщя: хората ще бъдат третирани по същия начин, по който те се отнасят към животните.
Казано е, че в прадревни времена хората са живеели в хармония с животните: нямали са за какво да се страхуват от тях, а и животните не са бягали при тяхното приближаване. Сега обаче, с малки изключения, връзката е прекъсната и животните си формират за човека представи, които рядко му правят чест. Когато те се съветват, какво си говорят за нас, как ни оценяват! Хората се смятат за много по- висши творения, но животните, наблюдавайки ги, споделят помежду си: „Те си мислят, че сме глупави, че не разбираме? Нека не ги изваждаме от тази самозаблуда, нека продължим да ги наблюдаваме.“
Когато говорите на някое животно, то дава вид, че не ви разбира; всъщност, може да разбира много добре, но само ако пожелае. Ние не знаем какво се случва в съзнанието на животните, но изглежда те знаят по-добре от нас какво се случва в нашата собствена глава! Ние не ги разбираме и ги смятаме за загадка, но те ни разбират или по-точно те ни чувстват. Много от хората, които обичат и отглеждат кучета, котки, коне и др., имат доказателства затова.
Понякога, опитвайки се да срещнем погледа на някои животни, имаме чувството, че те крият нещо от нас. Откъде идва това усещане? Обяснението е, че понякога те са обитавани от астрални същества, които ни наблюдават през техните очи. Да, други живи и интелигентни същества могат да ни гледат през очите на дадено куче, котка, кон... Именно това поражда у нас понякога странното усещане, че те са нещо повече от обикновени животни. Аз много се колебая дали да обсъждам с вас тази тема, защото рискувам да ме сметнете за луд. И все пак това е реалността, понякога се случва други разумни същности да влизат в тялото на животно и тогава в неговите очи ние срещаме погледа на тези същества.
Тази връзка между животните и невидимия свят обяснява защо някои религии изобразяват своите богове под формата на животни. В египетската религия например, Хор е представен като сокол, Хатор - като крава, Тот - като ибис, Сехмет - като лъвица, а Бастет - като котка... Но защо Бастет е женско божество? Защото котката има силна връзка с нощта, с Луната, и притежава качество възприемчивост, или медиумизъм. Египетските жреци са използвали котки като своеобразен радар за откриване на енергийни потоци в околната среда, но също така и като посредници, като средство за комуникация. Те са умеели да отделят астралното тяло на тези животни и да го насочват в пространството като го зареждат с послания, които по този начин са стигали успешно до своя получател.
Тъй като котката е приемащо животно, тя долавя различните добри или лоши влияния. По тази причина в миналото, а дори и сега котките са използвани да привличат към себе си зловредните влияния и така да ги отклоняват от хората. В Париж се запознах с окултисти, които отглеждаха много котки около себе си, за да се предпазят от атаките, които по тяхно убеждение враждебно настроени хора изпращали към тях. Това със сигурност е ефикасен метод, но аз използвам друг. Познавам по-добри средства и вече съм ви ги посочвал, като например да работите над вашата аура с цел тя да бъде пречистена и укрепена. Аурата си остава най-ефикасната защита.
Котката притежава и други много интересни особености. Въпреки че поглъща цели мишки с кожата и червата, тя е чиста, постоянно се „мие“ и дори заравя екскрементите си в земята; вижда в тъмното и се радва на много остър слух; освен това е много търпелива и притежава голяма способност за концентрация (наблюдавайте я, когато дебне мишка!). И накрая, когато котката си играе с опашката, тя възпроизвежда голямата загадка на Космичния човек. Играейки с опашката си, котката отначало не знае, че това е част от собственото й тяло. Когато обаче успее да я хване и да я захапе, открива, че е свързана с тази опашка, защото чувства болка от ухапването. По този начин в нея несъмнено се заражда своеобразно осъзнаване... формира се котешко съзнание!
Многократно съм ви обяснявал символиката на змията, която е захапала опашката си. Но някой някога виждал ли е истинска змия да се опитва да захапе опашката си? Не вярвам да има такива, докато за котката, да, виждали сме. Ученикът на Науката на Посвещението, който има за цел да се идентифицира с Космичния човек, прилича на котка, опитваща се да хване опашката си: неговата глава и опашка обаче се намират в двата противоположни края на Вселената и докато не се срещат, той не ще успее да опознае себе си.
Още много може да се каже за различните начини, по които животните участват в ежедневието ни и дори в духовния ни живот. Един ден в Швейцария провеждах с няколко братя и сестри среща на брега на Женевското езеро, във Вилньов. Наблизо имаше дъб, но аз избрах сянката на едно черешово дърво в близката овощна градина. Дълго време бяхме медитирали в тишина, когато при нас дойде малко коте. Красиво и грациозно, то отначало се покатери по ствола на черешата, а после скочи на рамото ми, където остана сгушено задълго. Оттам наблюдаваше братята и сестрите с доброта. После слезе от рамото ми и се премести на друго място, където отново остана неподвижно.
Какво означаваше посещението на тази малка котка? Намирахме се далеч от населена местност, защо тогава тя дойде при нас? Ще ви съобщя отговора, който получих от невидимия свят. Зная, че трудно ще ми повярвате, но трябва все пак да ви го кажа, защото това е истината. Тук сте в една Духовна школа и трябва да познавате някои реалности от света на живата природа.
Ето и отговорът. Благодарение на тишината, мира и хармонията, които успяхме да създадем, ние привлякохме небесни приятели. По това време около нас имаше представители от царството на минералите, на растенията, на хората и на светлите духове от невидимия свят; само царството на животните липсваше от веригата на съществата, присъстващи на нашата среща. Ето защо тази котка бе изпратена от елементалните духове: те бяха поискали от нея да послужи като проводник, за да предаде посланието на нашата братска хармония към животинския свят за негово добро. Може и да не ми вярвате, като ви казвам, че тази малка котка се превърна всъщност в наш пратеник към цялото животинско царство, но това е самата реалност. При други изключителни обстоятелства се е случвало куче да идва, за да участва в наша среща. Не знаем какви същества влизат в животните, за да ни помагат чрез тях, а съответно и ние да им помагаме в отговор. Така или иначе, това никога не е случайно.
Един ден в Изгрев ни донесоха като подарък куче, за да пази имота. Трябваше да му дадем име и аз го нарекох Джафар. След това понякога трябваше да обяснявам на тези, които не знаеха или бяха забравили, че Джафар е името на персонаж от Приказки от Хиляда и една нощ - на великия везир при халиф Харун ал-Рашид. И ето, че нашият Джафар започна да се държи по особен начин, сякаш изведнъж се бе почувствал важен. Той стана горделив, капризен и с него вече не можеше да се говори. Дали ме беше разбрал, когато обяснявах откъде идва името му? Иди че разбери…
Преданията разказват, че цар Соломон е разбирал езика на животните, а някои книги за магия предлагат методи за развитие на тази дарба. Не съм се опитвал да ги прилагам, но до известна степен това трябва да е възможно. Във всеки случай, за мен животните също си остават загадка, макар понякога да говоря за тях така, сякаш мога да тълкувам поведението им. Понякога обаче пробвам дали мога да установя контакт с тях.
Един ден, докато седях и медитирах в под едно дърво, три птици кацнаха на клона над мен. Тъй като мълчаха, аз ги помолих да пеят и те запяха. Когато спряха, ги помолих да продължат и те продължиха. После отново спряха и аз за трети път ги помолих да пеят... Когато пак спряха, повече не поисках нищо от тях, но три пъти те бяха така любезни да откликнат на желанието ми да ги послушам.
Независимо дали го осъзнаваме или не, животните и особено птиците взимат участие в нашия живот. Те идват и си отиват, без някой да им обръща особено внимание и все пак понякога са носители на съобщения. Те могат да ни съобщят добри новини, но също да ни информират за смъртта на родител или приятел. Отначало не знаем как да тълкуваме онова, което ни казват, но едва по-късно разбираме посланието. Дори и в големите градове има птици, накацали по дървета, тераси и покриви. Възможно е да се намирате в стаята си, да сте угрижени или печални. Молите Бог да ви помогне, но се чувствате самотни. Но ето че върху перваза на отворения ви прозорец каца малка птичка, чула вашия зов, вашия вик от болка и е готова да отнесе молитвата ви към небето...
Не очаквайте обаче това да става от само себе си: изградете си навик да доверявате вашите желания на птиците. Виждате ли птица да прелита или каца близо до вас? Да, тогава формулирайте най-красивото и най-чисто искане, кажете й да го пренесе и това ще стане. Дори и да нямате нищо специално като молба, когато видите птица, винаги можете да я разглеждате като пратеник, който ще отнесе добрите ви мисли към света. Приемете го като възможност да се свържете с всички крилати създания. Къде ще намерите по-поетична дейност? Птицата е посредник между небето и земята. Ще отнеме твърде много време да ви обясня защо това е така.
От: „За да станем жива книга“, Том 1, Омраам Микаел Айванов, изд. „Изток-Запад“
Снимка: Омраам Микаел Айванов
