„Мисленето ни препъва, когато изпаднем в тревога или в примки на навика да се самоосъждаме (т.е. на „трябването“ – трябва да правя това, не трябва да правя онова).“
За силата на мислите, които превземат съзнанието ни, споделено в книгата „Избави се от тревожността“ (Изд. „Изток-Запад“) на д-р Джъдсън Бруър – създател на клинично доказан алгоритъм, който може да облекчи ума от тревожността, обсесивните мисли, пристрастяванията.
(Seated Woman by Georges Seurat)
Навикът не се променя с мислене
Не можете да се измъкнете от лош навик или да придобиете добър чрез мислене. Всички имаме желания и планове за навиците си, но нашето чувстващо тяло (което регистрира резултатите от поведенията) надделява над мислещия ни ум.
Една от любимите ми истории в детството беше „Локомотивчето, което можеше“. В нея се разказва за малко синьо локомотивче, започнало живота си като локомотив за превключване на вагони - когато обаче му възлагат да изтегли товар от детски коледни подаръци нагоре по хълма, то не вярва, че ще се справи.
Локомотивчето се бори с големи трудности: в главата му се въртят купища дяволски мисли, които мачкат самоувереността му и го отчайват. За да се пребори с тях, то измисля мантра, която има чудесен ритъм: „Мисля-че-мога. Мисля-че-мога. Мисля-че-мога. Мисля-че-мога.“ Малкото локомотивче се закача за влака с коледни играчки и с вярната мантра в ума си започва да се изкачва по планината. „Мисля-че-мога. Мисля-че-мога.“ То побеждава демоните си, изкачва се по хълма и се спуска от другата страна, за да бъде посрещната като героиня от пищящите деца, останали без играчки, които сега плачат от радост. Докато се спуска надолу по хълма, то променя мантрата си на „Повярвах-че-мога. По-вярвах-че-мога. Повярвах-че-мога.“
И така, коя е била тайната на малкото локомотивче? Машинното масло? Тежката работа?
Всъщност, освен положените усилия, в тази приказка се случва и нещо друго. Отначало малкото локомотивче е съсредоточено върху бъдещето (Мисля, че мога), а после – върху преживяване на миналото (Повярвах, че мога). Но това, което наистина му помага да се изкачи по хълма, е, че не засяда в нито едно от двете. Вместо това то се съсредоточава върху настоящия момент.
Ето каква може да е вашата поука от това:
Не вярвайте на мислите си (особено на онези, които включват „трябва“). Мислите са просто умствени думи и образи, които идват и си отиват, и на тях трябва да се гледа със здравословен скептицизъм. Това не означава, че мисленето е нещо лошо. Не забравяйте, че планирането, решаването на проблеми и креативността са част от това, което ни прави хора и ни помага в живота. Мисленето ни препъва, когато изпаднем в тревога или в примки на навика да се самоосъждаме (т.е. на „трябването“ – трябва да правя това, не трябва да правя онова). Именно за тези типове мисли е важно да внимаваме, особено за твърдите мнения, защото те чисто и просто ни карат да се чувстваме зле по отношение на себе си.
Вярвайте на мозъка си. Вашият мозък е еволюирал в продължение на еони, за да ви помогне да оцелеете. Въпреки че няма всички отговори и понякога може да ви подведе (например чрез тревожно мислене), той няма изведнъж да промени древните, изпитани, доказани и доверени механизми на начина, по който учите (т.е. ученето чрез възнаграждение), и да ви подведе сега. Колкото повече знаете за начина, по който работи, и колкото повече осъзнавате, че картографирането на примките на навика и разочарованието от старите поведения ви помагат да се придвижвате напред, толкова повече това доверие ще се задълбочава.
Вярвайте на тялото си, или иначе казано – на тялото/ума си, защото двете всъщност са неделими. Там се регистрира възнаграждаващата стойност. Когато обръщате внимание на резултатите от действията си, именно реалните физически усещания и чувства ще наредят на вашия ПФК да актуализира наградите.
Вярвайте на опита си. Вие сте тайната. Картографирането на примките на навиците ви отново и отново помага на мозъка ви да прозре, че имате сериозни намерения и сте се посветили на това да промените навиците си. Да обърнете внимание на тази причинно-следствена връзка между привичните си поведения и резултатите от тях наистина променя възнаграждаващата им стойност и ви помага да се разочаровате от навици, които не са добри за вас, както и да се очаровате от навиците, които са.
Избрано от: „Избави се от тревожността“, Д-р Джъдсън Бруър, изд. „Изток-Запад“, 2022 г.
Картина: Seated Woman by Georges Seurat; chinaoilpaintinggallery
