Колкото повече дефинираме себе си спрямо околните, толкова по-изгубени сме ♥ Джей ШЕТИ

„Мислим, че свободата означава да преследваме всички свои желания. Истинската свобода е да се освободим от нещата, които не искаме, от неограничаваните копнежи, които водят до нежелани последици.“

~ Справяне с вътрешната негативност 

Работата отвън навътре е естественият път за разчистване на хаоса. След като веднъж признаем и започнем да неутрализираме външните негативи, ставаме по-способни да видим собствените си негативни тенденции и да започнем да ги отстраняваме. Понякога отхвърляме отговорността за негативността, която сами излъчваме в околния свят, но истината е, че тя невинаги идва от околните хора и невинаги се изразява с думи. Завист, оплаквания, гняв – по-лесно е да обвиним околните за съществуването на културата на негативността, но ако пречистим собствените си мисли, ще се защитим по-добре от влиянието на другите.

В ашрама стремежът ни към чистота беше толкова силен, че „съперничеството“ ни се проявяваше под формата на отричане („Аз ям по-малко от този монах“; „Медитирам повече от всеки друг“). Един монах обаче трябва да се смее на себе си, ако последната му мисъл в края на медитацията е „Вижте ме! Надминах всички!“. Ако е достигнал до подобно нещо, какъв е бил смисълът от медитацията му? В „Монашеския път“, сборник цитати, редактиран от Хана Уорд и Дженифър Уайлд, сестра Христин Владимироф казва: ,,(В манастир) единственото допустимо съперничество е кой ще покаже повече любов и уважение“.

Конкуренцията поражда завист. В Махабхарата зъл воин завижда на друг воин и иска той да загуби всичко, което има. Злият воин скрива горящ въглен в дрехата си, за да го запрати по обекта на завистта си. Вместо това сам той пламва и изгаря. Завистта му го превръща във враг на самия себе си.

Завистта е злостен братовчед на Schadenfreude, което означава да изпитваш удоволствие от страданието на другите. Когато се радваме на неуспехите на хората, изграждаме домовете и гордостта си на каменистата основа на несъвършенствата или лошия късмет на някой друг. Това не е здрав терен. Всъщност когато открием, че съдим някого другиго, трябва да си дадем сметка за това. Това е сигнал, че умът ни успява да ни заблуди да си мислим, че напредваме, докато всъщност сме заседнали на място. Ако продам повече ябълки, отколкото си продал ти вчера, но днес ти си продал повече от мен, това не казва нищо по въпроса дали напредвам като търговец на ябълки. Колкото повече дефинираме себе си спрямо околните, толкова по-изгубени сме.

Никога не се отърваваме напълно от завистта, ревността, алчността, ламтежа, гнева, гордостта и илюзиите, но това не означава, че не трябва да полагаме усилия. На санскрит думата анарта най-общо означава „нежелани неща“, а да практикуваш анарта-ниврити означава да отстраняваш това, което е нежелано. Смятаме, че свободата е възможност да казваме всичко, което искаме. Мислим, че свободата означава да преследваме всички свои желания. Истинската свобода е да се освободим от нещата, които не искаме, от неограничаваните копнежи, които водят до нежелани последици.

Да се освободим не означава да заличим негативните мисли, чувства и идеи напълно. Истината е, че тези мисли винаги ще възникват – важното е какво правим с тях. Лаещото куче на съседа дразни. Винаги ще ви смущава. Въпросът е как насочвате отговора си. Ключ към истинската свобода е себеосъзнаването. Когато оценявате собствената си негативност, не забравяйте, че дори най-малките действия имат последици. Дори когато започнем да си даваме сметка за негативността на другите и кажем „Тя вечно се оплаква“, самите ние проявяваме негативност. 

~ Виж, спри, промени

При пречистване на мислите монасите говорят за процес на осъзнаване, анализиране и коригиране. Харесва ми да помня това като „виж, спри, промени“. Най-напред си даваме сметка за дадено чувство или проблем виждаме го. След това прекъсваме каквото правим, за да се заемем с това чувство и да определим откъде идва – спираме, за да го разгледаме. И последно, коригираме поведението си променяме го към нов процес. 

Виж

Да осъзнаваме негативността означава да се научим да виждаме токсичните импулси около себе си. За да ни помогнат да се справим със собствената си негативност, учителите ни монаси ни казваха да опитаме да не се оплакваме, сравняваме или критикуваме в продължение на седмица и да драсваме чертичка за всеки провал. Целта беше да постигнем намаляване на чертичките с всеки следващ ден. Колкото повече осъзнаваме тенденциите, толкова повече бихме могли да се освободим от тях. Записването на негативните мисли и коментари ще ни помогне да разгледаме произхода им.

Спри

Когато разбереш по-добре корените на негативността си, следващата стъпка е да се заемеш с нея. Накарайте негативността си да замлъкне, за да отворите място за мисли и действия, които допринасят към живота ви вместо да отнемат от него. Започнете с дишането си. Когато сме стресирани, сдържаме дишането си и стискаме зъби. Отпускаме рамене сразени или се напрягаме. Стисната ли е челюстта ви? Сбърчено ли е челото ви? Това са знаци, които трябва да помним, за да дишаме, да се отпуснем физически и емоционално. Бхагавад Гита говори за пестеливост на речта да говорим само с думи, които са истина, от полза за всеки, който не внасят объркване в умовете на другите. Вака Сута, от ранните будистки текстове, предлага подобна мъдрост, като определя добре изказаното послание като „изречено в подходящото време. Изречено е в истината. Изречено е с обич. Изречено е ползотворно. Изречено е с изпълнен с добра воля ум“.

Не забравяйте, че да говорим каквото искаме, когато искаме и както искаме не е свобода. Истинската свобода е да не изпитваме нужда да казваме тези неща. Когато ограничим негативните си думи, можем да открием, че имаме да казваме доста по-малко. Може дори да се чувстваме ограничени. Никой не обича неловкото мълчание, но то си струва, за да се освободим от негативността. Да спреш не означава просто да избегнеш негативния инстинкт. Приближете се до него. Австралийският социален работник Нийл Берингам казва: „Тревата е по-зелена, когато я поливаш“. Обърнете внимание какво събужда негативността ви от другата страна на оградата – при приятелите/враговете ви. Дали нямат повече свободно време, по-добра работа, по-активен социален живот? Защото при третата стъпка, промяната, ще трябва да откриете семената на същото на свой терен и ще трябва да ги отгледате. Например вземете завистта си към бурния социален живот на някого и в нея намерете вдъхновение да организирате парти, да се срещнете със стари приятели или да съберете колеги на разпускаща среща след работа. Важно е да открием значимостта си не като мислим, че при другите е по-добре, а като сме такива, каквито искаме да бъдем.

Промени

След като видим и спрем негативността в сърнето, ума и думите си, можем да започнем да я коригираме. Повечето от нас, монасите, не бяхме в състояние да избегнем жалването, сравняването и критикуването – и не можеш да очакваш да бъдеш напълно излекуван от тези навици, – обаче изследователите са открили, че щастливите хора най-често се оплакват... чакат... в будно съзнание. Макар безразсъдното изливане на недоволството да влошава деня ни, доказано е, че записването на смущаващите събития в дневник, насочването на вниманието към мислите и емоциите ни може да насърчи израстване и изцеление, не само ментално, но и физическо.

Можем да запазим будно съзнание по отношение на негативността ни като сме конкретни. Когато някой ни попита как сме, обичайно отговаряме „добре“, „окей“, „хубаво“ или „зле“. Понякога го правим, защото си даваме сметка, че от нас не се очаква или иска правдив, подробен отговор, но се изразяваме също толкова неясно и когато се оплакваме. Можем да кажем, че сме гневни или тъжни, когато сме обидени и разочаровани. Вместо това можем да управляваме чувствата си по-добре, ако внимателно подбираме думите си. Вместо да казваме, че се чувстваме гневни, тъжни, тревожни, наранени, смутени или щастливи, „Харвард Бизнес Ревю“ изрежда по-конкретни думи, които да използваме за всяка от тези емоции. Вместо гневни можем да кажем, че сме раздразнени, защитаваме се или ни е обзела злоба. Смятат монасите за тихи хора, защото са обучени да подбират думите си толкова внимателно, че се налага да говорят бавно. Подбираме думите си внимателно и ги използваме с цел.

Толкова много се губи заради лоша комуникация! Например вместо да се оплаквате на приятел, който не е в състояние да ви помогне, че партньорът ви винаги закъснява, обърнете се направо и с будно съзнание към самия него. Можете да кажете нещо от рода: „Давам си сметка, че работиш усилено и даваш много от себе си. Когато се прибираш у дома по-късно, отколкото обещаваш, се ядосвам. Можеш да ме подкрепиш, ако ми изпратиш есемес веднага щом научиш, че ще закъснееш“. Когато недоволството ни бъде разбрано – от нас самите и другите, – то може да стане по-продуктивно.

Наред с възможността да направим негативността си по-продуктивна, можем целенасочено да внесем позитивност. Един от начините да го направим, както споменах, е да използваме негативността си – например завистта, – за да ни отведе там, където искаме. Можем също така обаче и да внесем нови чувства. Имаме думи като „емпатия“ и „състрадание“, които изразяват способността ни да чувстваме болката, която изпитват другите, когато страдат, но нямаме думи, които изразяват вторична радост – радост от името на други хора. Ако намирам радост само в собствените си успехи, ограничавам радостта си. Ако мога да изпитвам удоволствие от радостта на приятелите и близките си – десет, двайсет, петдесет души! ще изпитвам петдесет пъти повече радост и щастие. Кой не би искал това?

Материалният свят ни е убедил, че има само ограничен брой колежи и университети, в които си струва да учим, че са налице само ограничен брой добри работни места, ограничен брой хора, които имат късмет. В такъв ограничен свят има само определен брой успехи и ограничено щастие за всички, така че когато отидат при някой друг, нашите шансове да ги получим намаляват. Монасите обаче вярват, че когато нещата опрат до щастие и радост, винаги има стол, на който е изписано вашето име. С други думи, не е нужно да се тревожите, че някой ще заеме мястото ви. В театъра на щастието няма ограничения. Всеки, които иска да участва в мудита, може да гледа представлението. След като има неограничен брой места, не може да има страх, че ще останем вън.

Радханат Суами е мой духовен учител и автор на няколко книги, включително „Пътуването към дома“. Попитах го как да запазя покоя си и да бъда позитивна сила в свят, в който има толкова много негативизъм. Той отговори: „Навсякъде около нас има токсичност. В тази среда, в политическата атмосфера. Обаче изворът са сърцата на хората. Ако не изчистим екологията на собственото си сърце и не вдъхновяваме другите да правят същото, ще бъдем инструмент в замърсяването на средата. Ако обаче създаваме чистота в собственото си сърце, ще допринесем за чистотата на света около нас“.

Избрано от: „Мисли като монах“, Джей Шети, изд. „Бард“, 2021 г.
Картина: DALL-E

6774 Преглеждания