Човек остарява от седене, подмладява се от работа ♥ Петър ДЪНОВ

Пеене, труд, учение

Човек, който не може да се забавлява, не може да се подмладява. Сериозността вкоравява човека; в сериозния живот преобладават тези сили, които изчерпват соковете, влагата и почват нервите, мускулите, костите да се втвърдяват. В забавлението има разширение, а не натегнатост. Радостта и веселието подмладяват човека външно и вътрешно. Човек се подмладява, когато се усмихва. Който учи Божията истина, той не остарява. Казвам: радвайте се! Когато четете един поет, радвайте се на неговата поезия. Когато четете един философ, радвайте се на неговата философия. Когато срещнете един готвач, който знае хубаво да готви, радвайте се на онова, което е сготвил. На художника, на инженера, на музиканта, радвайте се! Всеки от тях има в себе си скрита разумна енергия, която природата е вложила във всяко едно същество, защото иска всички нейни дела да бъдат завършени. Следователно участвайте и вие в делата на природата. Радвайте се на онова, което тя твори, и се учете от нея. 

Музиката продължава живота, немузикалността го скъсява. Тялото се гради чрез музика; умът, чувствата и волята - също. С песента ще се подмладите. Вие остарявате, защото не пеете. Без музика не може да се подмладите. Свирите ли или пеете, но мислите за пари, това не е музика. Ти трябва да пееш, понеже законът е, че който пее, продължава живота си. Който не пее, скъсява живота си. Който много малко пее, той много малко живее. Колкото повече пееш, по-дълго ще живееш. Колкото по-добре пееш, по-добре ще живееш. Колкото по-лошо пееш, по-лошо живееш. Пей хубаво, за да ти бъде добре. Музиката, песните влияят добре върху психиката на човека. Който иска да живее дълго време, той трябва да пее. Който не пее, остарява по-бързо, отслабва, изгубва светлината на ума си, топлината на сърцето и силата на волята си. Тялото, сърцето, умът се изграждат чрез музиката. Стани сутрин, изпей една малка хубава песен! Пей тихо, без да безпокоиш другите. В това отношение бих желал да приличате на ангелите. Приложете пеенето като благо в семейния живот.

Светът е създаден по законите на музиката. Музиката е един метод от невидимия свят за възпитание на човешката душа. И трябва да пеете. Единственият начин е чрез пеенето да внесете нещо ново в душата си. Той е един език. Трябва да се учите. Той е един език на Небето. Трябва да усвоите музикалния ритъм. Вие казвате: „Остаряхме!“ Като остаряхте, не пеете. А пък искате да ви обичат. Любовта без пеене няма приложение. И свободата без пеене няма приложение. „Стар“ какво значи? „Стар“ на английски значи звезда, която свети. „Стар“ на санскритски значи туй, което се проявява, човек, който има знание, който има красота, който има сила, който свири, който пее. Все старите хора се проявяват. Под „стар“ ние сега разбираме статическо състояние. Да бъдеш стар значи ти да бъдеш пръв на всяка работа - и за свирене, и за пеене, и за музика, навсякъде. Това значи стари хора. Сега казвате: „Остаряхме без работа“. Такава старост е образ на леност. Природата е дала ленивите стари на смъртта. Днес много хора умират преждевременно, защото не се движат. Човек трябва да прави движения, да движи всички мускули, всички стави на своя организъм. В движението е подмладяването. Няма ли човек красиви, пластични движения, губи от красотата си. Набръчква се рано вашето лице, защото не знаете как да се движите. Когато човек престане да се движи, у него се събират утайки, в които няма живот. Когато човек е здрав, ходи изправен. Пазете се! Почнете ли да се навеждате, земята ви привлича, изгубвате равновесието си. Не се сгъвайте, дръжте гръбнака и ръцете си изправени. Когато тялото е перпендикулярно на земята, светлината и топлината идват върху него правилно. Защо умират хората? Защото не искат да се движат. Като се разсърди на близките си, човек започва да се инати и казва: „Не искам да работя. Ще седя в къщи и няма да работя, няма да се движа.“ Като остане дълго време в къщи, дохождат най-после с кола и с попове и го изнасят вън. За да не остарява, човек трябва нещо да работи, да не стои нито миг без работа. Когато човек не иска да работи, остарява. Когато човек не иска да работи, се разболява. Когато не иска да мисли както трябва - оглупява. Човек остарява от седене, подмладява се от работа. Защо умират хората? Много просто. Хората умират, защото няма какво да правят. Ако имаха работа, която да обхваща цялото им естество, нямаше да умират. Млад е онзи, който всеки момент е готов да услужи на всеки, който има нужда. Млад е онзи, който носи всичките несгоди и страдания с радост, който учи, който не лъже, който е безстрашен, който работи, който е изправен във всяко отношение. Леността води към старост, към осакатяване на човека. Щом остарее човек, започва да ходи кекаво, започва да заповядва на този, на онзи, иска внимание, да го слушат, че и на Господа заповядва. Остарееш ли, ще ходиш пъргаво като малкото дете, никакъв мързел! Ще бъдеш свеж и бодър. Най-лесната работа е да се подмладиш. Ако искаш да не остарееш, не допущай противоречия в ума си, не допущай противоречия в сърцето си, не допущай противоречия в душата си. 

За да се подмладите, трябва да знаете как да учите и как да служите. Да управляваш ближния си, това значи преждевременно да остарееш и побелееш. Човек, който иска да се подмлади, трябва да услужва на всички и винаги. Старият, за да се подмлади, трябва да оценява нещата. Няма по-велико нещо от това, да помагате на своя ближен. За да свършите с успех тази задача, вие трябва да държите в ума си възвишени, светли мисли, а в сърцето си -чисти и благородни чувства. Щом имате това нещо в себе си, ще бъдете силни да помагате и на другите. Щом помагате на ближните си, вие помагате и на себе си. По този начин ще придобиете безсмъртния живот. Обаче, пазете се да не се осакатите. Как можете да се осакатите? Когато в ума ви дойдат светли, възвишени мисли, а в сърцето ви чисти и благородни чувства, непременно отнякъде ще нахлуят у вас противоположни мисли и чувства, за да ви смутят. Ако не знаете закона и не сте готови да противодействате на тия отрицателни влияния, има опасност да се осакатите. Пазете се и от несъзнателни движения. Миналото е на старите, бъдещето е на младите, а настоящето е на учениците, които разбират истината в света. Ще ми разправят как живял едно време дядо ми! Туй е философия на старите баби. Дотогава, докато човек се учи и придобива, той, колкото и да е стар, ще живее. Престанеш ли да събираш туй богатство в себе си, ти остаряваш. Старостта не е нищо друго, освен процес, при който нищо не те интересува: в дома си не намираш смисъл, в жена си, в дъщеря си не намираш смисъл, в приятеля си не намираш смисъл, навсякъде всичко ти се вижда безсмислено, никаква деятелност не те интересува и най-после започват да се атрофират всичките ти органи.

Младите трябва да се пазят от леността, да не остареят преждевременно; старите трябва да прилагат прилежанието, за да се подмладят. Младостта е външен израз на прилежанието, а старостта - външен израз на леността. Добродетелите се развиват в закона на прилежанието, а слабостите и пороците - в закона на леността. Само старите хора са способни да станат учени. Младият човек е способен за работа. Сега, като стане някой млад, го пращате да се учи, а пък като остарее някой, го пращате да работи. Вие казвате: „Стари сме, какво да правим?“ Ще се учите. Младите да идат да работят. Младите не работят, старите не се учат, тогава работите не вървят. Човек като започне да остарява, започват да го интересуват мебелите в къщи, столчета, после обича всичко да му е наред, не обича да ходи навън, да става, обича да седи на едно място. Колкото повече седи старият на едно място, загазва. Старият трябва да вземе книгата, да чете. Трябва да има университет за стари хора, гимназии, да учат. Сега сме пратили децата да учат. Много добре е, и те трябва да работят. Децата да се упражняват повече, да играят, а на старите им трябва повече учение. Понеже вашите бащи и вашите майки са работили за вас, вие всички, младите, сте аристократи. Хората са ленивци, които не работят, или хора, които не мислят. Всичките млади хора ленивци са, невежи са, очакват каквото бащата спечели, да умре и да им го остави, пък те да ядат и пият. Идеалът на всичките млади е това. Всеки млад очаква. А всеки стар очаква да умре, да остави нещо на младия. Старият очаква младият да почне работа. Той не могъл да довърши работата, той очаква сега, като остави на младия, той да довърши работата. Първо, щом ти си мързелив, щом ти не учиш, ти не си млад човек. Младостта подразбира учение. Най-малките неща в света да те интересуват. В децата има тази любознателност. Намери някоя кутия, чопли, разглежда, отваря капака, затваря. Намери един лук, разглежда го, извади люспите, търси. Намери една книга, съдере книгата, като хване книгата и като не знае да чете, дере. У вас трябва да се зароди дълбоко желание да учите, за да не остарявате преждевременно и да осмисляте живота си. 

Един млад човек на 35, 40, 50, 60 години прогресира. Дойде на 70-80 години започва вече да губи своето знание, той губи своята светлина. Всеки един от вас като затвори лампата, не може да чете. Нещо знаете наизуст, но като те удари, забравяш. Знанието е като полепеният прах. 

Знание е това, което подмладява човека. Всеки човек трябва да се учи. Каквото знание и да ви се представи да придобиете, не се отказвайте от него. Не може ли да се учиш, не препоръчвай невежеството. Ще кажете, че знанието възгордява. Знание без Любов възгордява. Знанието е свързано с мъдростта. При това, ако знанието не се превърне в сила, не е истинско. Истинското знание крие в себе си динамическа сила, която трябва да се приложи в работа. Следователно, ако мъдростта не може да роди знание, ако знанието не може да се превърне в сила, и ако силата не може да бъде продуктивна, да се превърне в работа, човек нищо не придобива. Младият, който се учи, не остарява, а старият, който се учи, се подмладява. Млад е онзи, който е впрегнал на работа дарбите и способностите си, вложени в него. Като живее, човек трябва да расте, т.е. всеки ден да прибавя по нещо ново към своите мисли, чувства и постъпки. 

Истинският учен е всякога млад, никога не остарява. И младият, и старият се учат, но старият се страхува да не изгуби знанието си. Какво трябва да прави човек с придобитото знание? Да събере семето му.

Избрано от: „Книга на живите“, Петър Дънов, изд. „Астрала“, 2010 г.
Снимка: Учителя Беинса Дуно - Петър Дънов, petardanov.com