Контролиращите личности не се интересуват от чувствата на другия ♥ Нанси Ван ПЕЛТ

(An Elderly Couple, c 1520, by Mabuse)

Авторитаризмът в семейството

Под маската на „лидерството“ много мъже съсипват съпругите и децата си. Деспотизмът и диктатурата нямат място в християнския живот, тъй като заставят жената да се чувства неравностоен брачен партньор. Резултатите са деструктивни и за двамата като индивидуалности, и за брака като цяло. Авторитарните мъже обикновено са израснали в домове, в които са наблюдавали подобно поведение, или са слаби, несигурни същества, които се страхуват някой да не узурпира властта им. В други случаи това е единственият модел на лидерство, който познават.

Но те не са единствените, които използват авторитарния стил за ръководство на дома. Всеки път когато единият партньор се опита да контролира или да доминира над другия, независимо от мнението, желанията, действията и стила на живот на зависимата страна, или се опита да принуди половинката си да направи нещо против волята си, показва липса на взаимност.

Поведението, което разкрива тази липса, може да бъде свързано не само с физическа злоупотреба, но и с емоционален тормоз. В едно проучване 53% от хората, запитани за причината за провала на брака им, посочили опита на партньора им да ги контролира.

Типични примери за контролиращо поведение са: вземането на еднолични решения, определяне на облеклото на любимия, на мястото за живеене, на разходите и т.н. Някои решения са незначителни, други съществени. Но доминиращата личност не се съобразява с желанията, мнението и чувствата на другия.

Когато констатират някакво отклонение от присъщия им дневен ред, властващите моментално се опитват да заставят половинката си, чрез заплахи и внушаване на страх, да се върнат в познатия коловоз. Контролиращите съпрузи живеят в постоянен страх да не изгубят своите доминиращи позиции. Те не смеят да признаят това, за да не станат уязвими. Подчиняващите се личности се страхуват да не бъдат атакувани или смазани от доминиращите. Подобни отношения изцяло блокират интимността.

Тъй като деспотът действа самостоятелно, той (или тя) често се изолира и отчуждава от партньора си както и от останалите членове на семейството. Но любимият му копнее за близост и интимност. Неговата контролираща природа убива любовта на съпругата му. На обществени места може да се държи мило, но тази деликатност е изразявана с цел контрол. Жестовете, израз на любов, са без значение. Не съществува истинска загриженост, което кара отсрещната страна да се чувства използвана.

Животът на контролиращата личност е изпълнен с правила. Колкото по-строги са те, толкова по-щастлива е тя. Правилният начин за вършенето на нещо е техният начин. Те знаят кое е най-добро за всеки във всяка ситуация.

Тъй като не съществува взаимност между двамата, те не могат да видят света от гледната точка на другия. Отзивчивостта предполага „преместване“ в света на партньора и е свързана със способността той да бъде видян от неговата гледна точка, без да бъде осъден. Липсата на съчувствие е сигнал за следното послание: „Ти не струваш. Ти си незначителен и не си ценен.“ Такова отношение разрушава самочувствието на партньора. Контролиращите личности не се интересуват от чувствата на другия.

Ако в името на лидерството съпругът тотално контролира съпругата си, може да се стигне до сериозни последици. Продължителното потискане на желанията й ще убие нейната любов към любимия и тя може да се опита деликатно „да си го върне“. Освен това може да страда от главоболие, безсъние и язва или да има някакви други оплаквания.

Жената се нуждае от свобода, за да поеме своята отговорност. Да взема решения и да прави промени, когато е необходимо, както и да получава подкрепа от съпруга си, който да я насърчава в изпълнението на задълженията й. Справянето с деспотичния партньор не е лесно. Възможно е само при желание за промяна от двете страни и чрез Бога. Сферата, в която доминира тя, е свързана със същите трудности, с които се сблъсква и той, плюс други като хомосексуализма. Един от факторите, които го обуславят, е наличието на доминираща майка и непредприемчив баща.

„Горко на онзи дом, в който кокошката кукурига, а петелът мълчи.“ ~ Испанска поговорка

Това ми напомня историята за двете порти, водещи към рая. Надписът над първата гласял: „Всички мъже, които някога са били командвани от жените си, да застанат тук.“ Няколко стотин мъже застанали там. Над втората врата пишело: „Мъжете, които никога не са били управлявани от съпругите си, да се наредят тук.“ Един учуден мъж стоял сам. Св. Петър го приближил и го попитал защо стои сам. „Жена ми ми каза да застана до тази порта.“ обяснил той. 

Мъжете под чехъл са герои на много подобни шеги, представящи общественото отношение към този вид връзки. Мъжкото его се накърнява от факта, че някои ги командва и в тях се наслоява негодувание. Не следвайте този курс на поведение.

Сътрудничеството

В основата на сътрудничеството стои равноправието. Двойките, които се опитват да го прилагат, мислят, че могат да вземат заедно решения, да се уговарят и винаги да се съгласяват един с друг. Предполагат, че никога няма да дойде време, когато единият ще доминира над другия. При внимателно вглеждане в това обаче ще открием някои от проблемите, свързани с водачеството. Не винаги решенията се вземат и от двамата или пък се правят уговорки, особено при спешни ситуации или когато единият партньор е далеч.

Състезанието, което е резултат от борбата за власт, приключва с огорчението и негодуванието на партньорите и с объркването на децата. Двойките, който си съперничат за лидерство, никога не достигат фазата на подкрепящата връзка. Когато виждат родителите си, воюващи за позиции, децата вземат страна, настройвайки единия родител срещу другия и копирайки същите техники, които използват те.

Когато родителите се задълбочат в борбата за власт, контролът и авторитетът се прехвърлят от единия на другия. Децата чувстват, че лоялността им трябва да се раздели, което ги обърква и наранява. Жизненоважно е брачните проблеми да се решават бързо, така че двойката да споделя родителските отговорности.

Връзката, основана на подкрепа

Позволете ми да ви представя връзката, която се съобразява с библейските принципи и в същото време се адаптира към напрежението в семейството. Връзката, основана на подкрепа, почива на идеята, че брачните партньори могат да си сътрудничат добре. Подкрепящите се личности в един брак с желание предават властта си на другия. Те не твърдят, че тяхната линия на поведение е единственият начин за действие, нито пък изискват безпрекословно подчинение.

В тези връзки двойката работи по-добре от успешна корпорация с правилно дефинирани цели и намерения. Съпрузите работят заедно за постигането на набелязаните цели, разбирайки, че всеки може да има различен метод или чувства при изпълнението им. При едно такова отношение (основано на подкрепа) съпругът поема отговорността за изпълнението на някои задачи поради своята компетентност. А съпругата се справя добре в други области, съответстващи на способностите й, като и двамата смятат, че им е нужен водач, който да ги насочва, когато се сблъскат с някаква трудност, което със сигурност ще се случи. В унисон с Писанието те са единодушни, че съпругът трябва да поеме ролята на водача.  Макар че той е глава семейството, не трябва да притежава характеристиките на диктатор и да се държи повече като президент на добре ръководена организация, в която всеки работник е важна част от екипа и допринася за успеха на компанията.

В нашия дом Хари е президентът на корпорацията Ван Пелт, но като всеки добър ръководител той съгласува плановете и решенията си със своя вицепрезидент. Аз, като такъв, също имам отговорности, които изпълнявам, поради способностите и наклонностите си. Но имам и такива, които обсъждам с него, преди да действам. Често провеждаме събрания, за да обсъдим плановете си и предстоящите задачи.

Понякога Хари казва: „Скъпа, ти знаеш повече за това, така че ще вземеш окончателното решение.“ Това не подкопава позицията му или способностите му, а, напротив, увеличава стойността му в моите очи. Той винаги се вслушва в мнението ми, уважава способностите ми и опита ми и желае моето участие почти винаги ако не го направи, знае, че не е постъпил правилно.

Подкрепящата връзка включва нещо повече от разпределението на властта, при която има ясно разграничение на отговорностите и всеки партньор притежава балансирано чувство за контрол. Тя е взаимно подчиняваща се сложна връзка. Партньорите мислят себе си за компетентни, а това влияе върху самочувствието им. И двамата считат половинката си за достатъчно компетентна, което допринася за самоутвърждаването на другия.

В подобна връзка президентът и вицепрезидентът приемат проблемите като врагове, които заплашват сигурността на дома им и се борят с тях заедно. Единственият начин да победят „врага“ е да се съюзят с половинката си, за да защитят брака си. Разберете, че, ако проблемите успяват да ви разделят, и двамата губите.

От: „Тайната на сполучливия брак“, Нанси Ван Пелт, изд. „Нов живот“, 2009 г.
Картина: An Elderly Couple, c 1520, by Mabuse; chinaoilpaintinggallery