„Успехът е продукт на всекидневни навици, а не на еднократна житейска промяна.“
Защо тривиалните навици предизвикват големи промени, споделено от експерта Джеймс Клиър и неговите „Атомни навици“ (ИК „Хермес“).
Защо тривиалните навици предизвикват големи промени
Толкова е лесно да се надцени значимостта на един определящ момент и да се подцени стойността на ежедневните малки подобрения. Много често се самоубеждаваме, че огромният успех изисква масирани действия. Дали става дума за отслабване, за изграждане на бизнес, за написване на книга, за спечелване на шампионат или за постигането на каквато и да било цел, ние се подлагаме на смазващ натиск, за да постигнем главозамайващ резултат, за който всички да говорят месеци наред.
В същото време подобряване с един процент едва ли може да се нарече осезаемо, а понякога то дори е незабележимо, обаче е далеч по-съдържателно, особено в дългосрочен план. Разликата, която може да предизвика една почти незабележима промяна с времето, е невероятна. Ето как работи аритметиката в този случай – ако всеки ден ставате по-добри с един процент в продължение на година, накрая ще се окажете 37 пъти подобри. Обратно, ако всеки ден се влошавате с един процент в продължение на година, накрая ще се сринете почти до нула. Това, което започва с дребна победа или малка спънка, в крайна сметка се уедрява в нещо далеч по-голямо.
- 1% по-добър всеки ден
- 1% по-зле всеки ден в продължение на една година. 0.99365 = 00.03
- 1 % по-добър всеки ден в продължение на една година 1.01365 = 37.78
Навиците са сложната лихва на личностното израстване. По същия начин, по който парите се натрупват посредством сложна лихва, ефектът от вашите навици се натрупва, докато ги повтаряте непрекъснато. Промените изглеждат незабележими за всеки даден ден, но въпреки това оказаното от тях въздействие с месеци и с години е огромно. Това се вижда с просто око, ако хвърлим поглед назад две, пет или може би десет години по-късно. Чак тогава стойността на добрите навици и цената на лошите ще стане поразително очевидна.
Тази концепция трудно може да се преглътне във всекидневния живот. Често пъти отхвърляме дребните проблеми, защото не ни изглеждат никак важни в дадения момент. Ако днес спестиш малко пари, това няма да те направи милионер. Ако ходиш във фитнеса три дни поред, пак няма да си във форма. Ако учиш китайски по един час в продължение на три поредни дни, все още няма да си научил езика. С една дума, правим малки промени, но резултатите никога не идват бързо, затова отново се връщаме към обичайните си навици.
За нещастие, бавното темпо на трансформацията също допринася за изграждането на лоши навици. Ако днес изядете някаква нездравословна храна, стрелката на кантара едва ли ще помръдне. Ако днес работите до късно и не обръщате внимание на семейството си, то ще ви прости. Ако отлагате днешните задачи за утре, обикновено ще имате повече време да ги довършите. Лесно е да вземете с лека ръка едно-единствено решение.
Но ако всеки ден, ден след ден, повтаряме едно и също грешно решение, като натрупваме еднопроцентови грешки и си измисляме какви ли не извинения, с времето нашите малки решения се превръщат в отрова. Именно натрупването на дребни погрешни стъпки – един процент тук, още един там – в крайна сметка води до проблеми.
Резултатът, предизвикан от промяната в даден навик, наподобява ефекта от смяната на курса на един самолет само с няколко градуса. Представете си, че летите от Лос Анджелис за Ню Йорк. Ако на излитане от Лос Анджелис пилотът промени настройката на навигационните уреди само с 3,5 градуса по на юг, вместо в Ню Йорк вие ще кацнете във Вашингтон. Толкова малка промяна едва ли може да се забележи при излитането – носът на самолета ще се измести само с около половин метър, но докато летите над просторите на Съединените щати, промяната се натрупва и накрая се озовавате на сто и шейсет километра встрани от целта.
По същия начин съвсем мъничка промяна във всекидневните ви навици може да отведе живота ви до съвсем друга дестинация. Да направиш избор, който е с един процент по-добър или по-лош, на пръв поглед изглежда незначително в момента, но докато преминаваш през редицата моменти, образуващи цял един живот, този избор определя разликата между това кой си и какъв си можел да станеш. Успехът е продукт на всекидневни навици, а не на еднократна житейска промяна.
От това следва, че няма значение колко успели или неуспели сте в момента. Важното е дали вашите навици ви водят по пътя към успеха. Трябва да обръщате повече внимание на орбитата, в която се въртите понастоящем, а не на резултата, който сте постигнали досега. Ако сте милионер, обаче харчите все повече и повече всеки месец, орбитата ви е лоша. Ако спестовните ви навици не се променят, това няма да завърши добре. И обратно – ако сте беден, но всеки месец пестите повече, отколкото харчите, тогава сте поели по пътя на финансовата свобода, дори и да се движите по този път по-бавно, отколкото ви харесва.
Крайният резултат е индикатор за вашите навици. Вашите доходи са индикатор за финансовите ви навици. Теглото ви е индикатор за хранителните ви навици. Безредието в дома ви е индикатор за навика или за липсата му да подреждате. В крайна сметка получавате резултата от онова, което повтаряте многократно.
Ако искате да предскажете какво ще се случи с вас накрая, единственото, което трябва да направите, е да проследите кривата на дребните ползи или дребните загуби и да се върнете десет или двайсет години назад, за да видите какви натрупвания на добри или лоши избори са предизвикали вашите решения. Харчите ли по-малко, отколкото печелите? Посещавате ли фитнеса всяка седмица? Четете ли книги, за да научавате нещо ново всеки ден? Именно малки битки като тези ще определят вашето бъдещо аз.
Времето увеличава разликата между успеха и провала. Тя ще расте, без значение с какво я захранвате. Добрите навици превръщат времето във ваш съюзник. Лошите навици правят времето ваш враг.
Могат да работят с лекота както за, така и срещу вас, затова запознаването с подробностите е от ключово значение. Навиците са нож с две остриета. Трябва да знаете как работят и как да ги настройвате по свое желание, за да не се порежете на острието от другата страна на ножа.
От: „Атомни навици“, Джеймс Клиър, превод Огнян Алтънчев, ИК Хермес
Снимка: James Clear
