„Кръстовете на изпитанията стоят по-горе от „талантите”, от дарованията, които Бог ни дава.“
~ Старецът Паисий СВЕТОГОРЕЦ, „За семейния живот“
(Peasant women in a church by Kazimir Malevich)
╫ Изпитанията помагат на хората да се осъзнаят, да дойдат на себе си
- Отче, научавам, че близките ми страдат. Ще свършат ли някога мъките им?
- Потърпи, сестро, и не губи надеждата си в Бога. Както разбрах от всички изпитания, които вашите претърпяват, Бог ви обича и допуска всички тези трудности, за да може цялото ви семейство да блесне духовно. Ако гледаме по светски изпитанията на семейството ти, изглеждате нещастни. Ако обаче ги разгледаме духовно, вие сте щастливи, и в другия живот ще ви завиждат онези, които се считат за щастливи в този живот. По този начин и родителите ти имат възможност да се подвизават, тъй като не познават или не разбират благородния, духовния начин на подвизаване.
Преди Бог да допусне да дойде някое изпитание, Той се е старал да въздейства по добър начин, но не са Го разбирали, затова после допуска изпитанието. Както и ако някое дете е опърничаво, в началото баща му подхожда с добро, изпълнява му хатъра, но когато то не се променя, тогава постъпва с него строго, за да се поправи. Така и Бог понякога, ако някой не разбира с добро, дава му едно изпитание, за да се осъзнае.
Ако нямаше малко болка, болести и т.н., хората щяха да се превърнат в зверове; изобщо нямаше да се доближават до Бога. Този живот е лъжовен и кратък; малко са годините му. И добре че са малко, защото бързо ще преминат горчивините, които ще изцерят душите ни като горчиви лекарства. Виждаме, че и лекарите, въпреки че болните чувстват страдание, им дават горчиви лекарства, защото с горчивите лекарства ще оздравеят, а не със сладките. Искам да кажа, че и здравето на тялото идва от горчивото, и спасението на душата идва от горчивото.
~ Заедно с болката ни посещава Христос
Човек, който не преминава през изпитания, който не иска да го боли, да се мъчи, който не иска да го притесняват или да му направят една забележка, а иска да си прекарва добре, живее извън действителността. Както виждате, и Света Богородица е страдала, и светиите са страдали, затова и ние трябва да пострадаме, щом следваме същия път. С тази разлика, че когато ние преживяваме някое малко страдание в този живот, чрез това изплащаме дългове и се спасяваме. Но и Христос е дошъл с болка на земята. Слязъл от небесата, въплътил се, страдал, бил разпнат. По този начин християнинът разбира, че Христос го е посетил – когато чувства болка.
Когато болката посещава човека, тогава и Христос го посещава. А когато човек не преживява никакво изпитание, тогава е като изоставен от Бога. Нито изплаща дългове, нито събира богатство. Говоря, разбира се, за човек, който не иска да претърпи никакво зло заради Христовата любов. Казва си: „Здрав съм, имам апетит, храня се, прекарвам си добре, спокойно...”, а не казва едно: „Слава Тебе Боже”. Ако поне осъзнае, че всичко това е Божие благословение, някак би се решил въпросът. Да каже: „Не заслужавам тия дарове, но понеже съм слаб, затова Бог ме щади”.
В житието на свети Амвросий се разказва как веднъж светецът бил поканен заедно със спътниците си в къщата на един богаташ. Виждайки несметните му богатства, светецът го попитал дали някога е преживял някаква скръб. “Не, никога, отговорил му онзи. Богатствата ми постоянно се множат, нивите ми дават добър урожай, нито болка имам, нито болест ме е постигала някога”. Тогава светецът се просълзил и казал на спътниците си: „Впрегнете колите, да си вървим бързо от тук, защото Бог не е посетил никога този човек!” И едва излезли на пътя, къщата на богаташа се срутила! Безгрижният щастлив живот на богатия бил всъщност изоставеност от Бога.
Избрано от: „За семейния живот: Слова Том 4”, Старецът Паисий Светогорец, издадено с благословението на славянобългарския манастир „Св. Вмчк Георги Зограф”, Света Гора, Атон
Картина: Peasant women in a church by Kazimir Malevich; chinaoilpaintinggallery
