„Най-добрият начин да прекъснеш тази игра, е като се опиташ да бъдеш повече интересуващ се, отколкото интересен.“
Безценен съвет от „Първата лейди на речта“ в САЩ, Лилиан Глас, призната като един от световните авторитети по общуване между хората и създаването на имидж.
(The Conversation, 1895, by Edgar Degas)
Край на играта „Аз мисля, че ти мислиш, че аз мисля“
Защо хората толкова се страхуват да се срещат с нови хора? Наистина ли световните събития са ни направили да се страхуваме един от друг и да бъдем враждебни?
Всъщност, голяма част от опасенията ни идват от една малка игра, която играем сами със себе си и която се нарича „Аз помислих, че ти мислиш, че аз мисля“. Ние сме толкова погълнати от мисълта за това какво мислят другите за нас, че губим представа за онова, което всъщност искаме да им кажем. Казано накратко, толкова внимаваме в това да направим добро впечатление, че ставаме нервни и объркани. Преставаме да бъдем самите себе си.
Неотдавна срещнах г-н Блекуел, световноизвестния критик в областта на модата. Всяка година г-н Блекуел публикува очаквания с интерес - и със страх - списък на „десетте най-добри и десетте най-лоши“ моделиери. Първоначално се чувствах малко нервна от предстоящата среща с великия Блекуел. Когато тръгвах за вечерята, ме обхвана направо паника. „Надявам се, че съм достатъчно добре облечена... Надявам се, че ще сметне, че изглеждам както трябва... Питам се, какво ли ще намери на роклята ми...“
Облякла най-елегантното си официално снаряжение от Шанел, си казах накрая, че ако започне да ме преценява, той всъщност ще преценява не мене, а моделиера Карл Лагерфелд, така че няма защо да се безпокоя.
Най-после бяхме представени един на друг. Чувствах, че нервнича, усещах, че не ми стига въздух. Исках да направя добро впечатление. Не исках да пише лоши неща за облеклото ми в своята неумолима рубрика. И тогава изведнъж си помислих: „Ама това е нелепо! Смени позицията! Престани да бъдеш толкова объркана, защото това ти пречи да бъдеш онова, което си! Дошла си, за да прекараш добре - забавлявай се тогава!“
И точно това и направих. Вечерта мина чудесно. Г-н Блекуел и аз разговаряхме през цялата вечер, той се оказа забележителна личност - остроумен, чаровен, естествен. Беше съвършено различен от човека, който си представях, когато четях рубриката му или когато го гледах по телевизията. Бях направо изненадана да открия в процеса на нашия разговор, че и той бил точно толкова притеснен от срещата си с мене, колкото бях и аз. Той бил чувал добри неща за мене от общи приятели, бил чел книгата ми „Говори, за да спечелиш“, също бил ме виждал по телевизията. „Исках да вярвам, че няма да намерите нещо неправилно в говора ми“ - каза той, след което и двамата избухнахме в смях.
Оказа се, че и двамата бяхме играли играта „аз помислих, че ти мислиш, че аз мисля“. Почти всеки от нас играе понякога тази малка игра със самия себе си. Това може да затормози способността ви да общувате с хората. Играейки тази игра, вие губите поглед върху онова, което искате да кажете или върху онова, което другият действително може да предложи. Ако г-н Блекуел и аз се бяхме вкопчили в нашите предубеждения и продължавахме игричката „аз помислих, че ти мислиш, че аз мисля“ със самите себе си, нямаше да прекараме добре един с друг. И именно защото и двамата съзнателно престанахме да играем тази игра, свалихме гарда и преодоляхме своята несигурност, се почувствахме съвършено спокойни един с друг и станахме приятели, преди още вечерта да е свършила.
Най-добрият начин да прекъснеш играта „аз помислих, че ти мислиш, че аз мисля“, която се върти като магнетофонен запис в главата ти, е да се опиташ да бъдеш повече интересуващ се, отколкото интересен. Кажи си: „Това „аз мисля, че ти мислиш... не ми доставя удоволствие!“ А след това продължи да търсиш контакт с другия, като го разпитваш за самия него или зачекнеш други теми от общ интерес.
Вместо да затъвате в страха си от срещата с нови хора, погледнете на тази среща като на възхитително предизвикателство и авантюра. След като престанете да играете играта „аз мисля, че ти мислиш, че аз мисля“ и се опитате да станете повече заинтересуван, отколкото интересен, никога вече няма да се почувствате несигурен, когато трябва да се срещнете с непознати хора.
От: „Кажи го правилно“, Лилиан Глас, изд. „Сиела“, 1998 г.
Картина: The Conversation, 1895, by Edgar Degas; chinaoilpaintinggallery
