„Светът на егото е свързан с постоянен гнет и липса на спокойствие, дори с моменти агония. За да го поддържаш щастливо, постоянно трябва да водиш борба.“
33 стъпки към разгръщане на вътрешната ви енергия и изграждането на мощна духовна сила. Това предлага Стюарт Уайлд в „Безкрайният Аз“ (Изд. „Ракета“) и подчертава, че няма как да създадете нова енергия, ако продължите да стоите на сегашното си място. Използвайки принципите на даоизма, книгата провокира да се погледнете отблизо, да приемете себе си и да тръгнете по пътя на промяната.
(Woman in a Café, c.1877, by Edgar Degas)
Егото и Дао
Красивото в даоизма е, че те учи да се откъсваш – не само от емоциите на света, семейството и хората около теб. Учи те да наблюдаваш и да се откъсваш и от собствените си емоции. То е като да стоиш над себе си и да наблюдаваш какво става, вместо да се идентифицираш с цялата оперетна постановка. Научавайки се да се откъсвате от своите желания и емоционален смут, вие придобивате повече яснота и не сте жертва на личностните си проблеми.
Дао е интересна философия, която идва от около 500 г. пр. н. е. от Китай. На английски се пише „тао“, но се произнася „дао“, което винаги ме е обърквало. Аномалията възниква, защото първите западни учени, изучавали китайски език, се опитали да предадат китайските звуци чрез английски букви. Те никога не успели да решат дали е „дао“ или „тао“. Затова се произнася „дао“, а на английски се изписва „тао“.
В близката книжарница вероятно сте виждали книгата „Даодъдзин“. Това е прекрасно произведение – цветно и красиво – но когато го четете за пръв път, обикновено си нямате идея за какво иде реч. Да си призная, и аз бях в същото положение. Красотата на тази философия е, че за разлика от много религии, в нея няма никакви правила. Ето защо даоизмът ме привлече съвсем естествено. След като го разберете, откривате, че постановките му са измамно прости и вдъхновяващи. Той ви отвежда от света на егото, блясъка и илюзията в духовността на природата и безкрайния Аз.
Бях силно повлиян от даоизма. Светът на егото е свързан с постоянен гнет и липса на спокойствие, дори с моменти агония. За да го поддържаш щастливо, постоянно трябва да водиш борба. Може да му дадеш нова кола, с която да си играе, някаква залъгалка, сексуални преживявания, пиянство и тъпчене с храна. Въпреки това на следващата сутрин то се събужда с готов списък, лепва ти го на челото и казва: „Ей, тъпак, вземи ми това, вземи ми онова. Чувствам се несигурно – искам още, много повече неща“. Егото е естествено предразположено към нефункционалност. В илюзията за света, управляван от егото и наречен от източните мистици Мая, е трудно да се постигне каквото и да е спокойствие.
Като изключим житейските възходи и падения, физическата действителност ни предоставя едно славно преживяване. От духовна гледна точка в това измерение не съществува отрицателна енергия, а само илюзия за нея. Нека обясня. Цялата отрицателна енергия се дължи на възприятията и определенията на егото. Ние наричаме дадено преживяване отрицателно или нещастно, ако то влиза в разрез с представите на егото. Щом се случи нещо, което му противоречи, считаме, че сте пострадали.
Искате да живеете без болка, обаче падате на тротоара и си чупите глезена – това е в противоречие с вашето желание. Искате да ви е приятно и топло, а вали дъжд. Искате простичък живот с много пари, но в работата цари напрежение, съпругът/ата ви създават проблеми, децата ви вбесяват, шефът ви тормози и по този начин има още повече противоречия, с които да спорите. Така наречените от нас „отрицателни преживявания“ са само противоречия с мнението на егото. Емоционалната болка е нещо, което си причиняваме сами. Тя не е приятна, но щом видите, че се дължи на догмите на егото, можете доста бързо да пристъпите към лекуване.
Предпочитам житейска философия, в която няма абсолюти. С други думи, илюзия е да твърдим, че животът ни трябва да е приятен, безопасен и дълъг, да сме богати и здрави – това са поредните законотворчески изблици на егото, нали? Може да живеете дълго, а може и не. Няма смисъл да достигате дълбока старост, ако сте прекарали всичките си дни като затворници, в живот в зомби режим, в нефункционална бъркотия. (Под зомби режим имам предвид обикновения свят на механичния човек.) По-добре е да живеете седмица или две като осъзнато, свободно, напълно спокойно и обичащо човешко същество, отколкото 90 години в хаоса на егото. Важното е качеството на вашия живот. Ако днес удари последният ви час на Земята, това ще е трагедия само ако не сте прекарвали дните си правилно – ако никога не сте си позволили достатъчно чувственост, че да ги изживеете истински. Какъв е смисълът да живеете, ако съществуването е изтъкано единствено от болка, мъка, проблеми и притеснения?
Но ако сте успели да постигнете духовно и психологическо помирение, ако сте погледнали в себе си и сте възвърнали безкрайната си вътрешна сила, можете да кажете: „Да, успях. Най-накрая стигнах до финала. Грабнах тениската, братле! Мога щастливо да продължа към друго измерение“.
Ако погледнете нашите западни нации, ще видите, че качеството на живота на хората се понижава. Те са все по-зле и все по-болни. Така че има само две възможности. Едната е да се заседите в настоящото положение и да се разболеете физически и емоционално, а другата - да направите нещо по въпроса. Първата стъпка по този път е желанието. Колко силно е вашето желание? Ще се вземете ли в ръце, за да се освободите и да възприемете света по различен начин? Можете ли да се откажете от мястото, на което се намирате в момента? Няма нужда от крайни действия – няма нужда да напускате дома си като мен. Трябва обаче да имате желание и да предприемете действие, за да се осъществи промяната.
Вие трябва да направите първия ход. Духът никога не слиза да ви спасява. Той не обикаля, питайки хората: „Някой тук да иска да осъзнае истинската си същност? На някого да му трябва духовно издигане?“. Той не подвиква на пазара, за да популяризира бизнеса си. Седи там и пасивно чака да дойдете и да го вземете. Ето защо част от вашия процес е да се стремите към него. Вдигнете ръце и кажете на тази безкрайна Божия сила вътре във вас (както и да я наричате – Буда, Христово съзнание, Кришна, дао): „Ей, искам да се променя, искам да надскоча мястото, в което се намирам сега; защото, ако не го направя, ще се отегча до смърт“. Трябва да искате да се промените – това е първият ход. Аз исках. Имах силно желание и много, ама много упоритост. Така че, ако ще предприемете пътуването с мен, поемете ангажимент. Ако не искате да поемете ангажимент, изхвърлете книгата през прозореца. След като поемете ангажимента, той постепенно ще ви освободи, отървавайки ви от много ненужна тежест. Някои от тези 33 концепции ви освобождават незабавно, а други – по-късно, след 3, 9 месеца или 5 години. Тогава ще разбирате какво всъщност означават от гледна точка на безкрайността и ще имате по-дълбок поглед към нещата.
Този процес може да се уподоби на белене на лук. Отделяте един слой люспи, а под него има друг. Постоянно навлизате все по-дълбоко в себе си, откривате нови възприятия и още повече смисъл в живота. И така, важно е желанието да се развивате, да се превърнете в нещо различно. Аз определено имах желание.
Избрано от: „Безкрайният АЗ. 33 стъпки към възвръщане на вътрешната сила“, Стюарт Уайлд, Изд. „Ракета“, 2023 г.
Картина: Woman in a Café, c.1877, by Edgar Degas; chinaoilpaintinggallery
