Защо да служим на бедните, вместо да унищожим бедността? ♥ ОШО

„Религии, които говорят за служене имат нужда от страдащи хора. И тяхната нужда не идва от безкористност, тя е напълно егоистична. Няма религия, която да казва: „Да унищожим бедността.“ Те са в конспирация с хората на власт.“

(The Potato Eaters, 1885 by Vincent van Gogh)

Религиите 

Защо религиите те учат да служиш на човечеството? Каква е целта? Какво ще получиш в замяна? Може би никога не си си задавал този въпрос. 

Много обичам една древна китайска история: Един чoвек паднал в кладенец. Това се случило по времето на голям фестивал. Било много шумно, хората се забавлявали, танцували, пеели, случвали се много неща и никой не чул падането му. По онова време кладенците в Китай нямали стена, поне метър висока, която да ги огражда, за да не падне някой вътре. Те си стояли просто така, съвсем открити. Ако не знае човек, че там има кладенец, в тъмното като нищо ще падне в него. Човекът започнал да вика: „Помощ!“ 

Наблизо минавал един будистки монах. Разбира се, един будистки монах не го интересуват празненства, не е редно да го интересуват - така че, не знам какво изобщо е правил там. Дори само да си там означава, че имаш някакъв несъзнателен подтик да видиш какво се случва, как хората се забавляват: „Всички тези хора ще отидат в ада. Аз съм единственият тук, който ще отиде в рая.“ Той минал покрай кладенеца и чул виковете на човека. Погледнал надолу. Човекът му казал: „Добре, че ме чу. Всички са толкова заети и е толкова шумно, мислех си, че ще си умра тук.“ 

Будисткият монах отвърнал: „Да, ти ще умреш тук. Това ти се случва заради злодеянията, които си вършил в миналия си живот. Това е твоето наказание. Приеми го и приключвай! Така е добре за теб. В следващия си живот ще бъдеш чист и няма да има нужда да падаш в кладенец.“  Човекът му извикал: „Нямам нужда от никакви мъдрости и от никакви философии в момента ... Но будисткият монах вече бил отминал. 

По едно време до кладенеца спрял стар даоист. Той бил жаден и погледнал в кладенеца. А човекът все още крещял отвътре. Даоистът му казал „Това не е мъжествено. Човек трябва да приема това, което идва в живота му. Така е казал великия Лао Дзъ. Така че, приеми го! Наслаждавай му се! Плачеш като жена. Бъди мъж!“ 

А човекът от кладенеца му отвърнал: „Наричай ме жена щом искаш, но първо ме измъкни! Аз не съм мъжествен. Наричай ме както искаш, само ме измъкни.“ Но даоистът казал: „Ние никога не се бъркаме в работата на другите хора. Ние вярваме в индивидуалната свобода. Твое право е да паднеш в кладенеца, твое право е да умреш в него. Всичко, което мога да направя, е да ти кажа, че имаш избор: можеш да умреш плачейки, което е много глупаво, но можеш да умреш и като мъдър човек. Приеми го, наслади му се, изпей една песен и продължавай. Така или иначе, всеки ще умре, за какво да те спасявам? И аз ще умра, всеки ще умре - може би утре, може би в други ден. Каква е ползата да се мъча да те спасявам?“ Казвайки това, и даоистът отминал. 

Дошъл един конфуцианец. Това дало някаква надежда на човека в кладенеца, защото конфуцианците са по-земни, по-приземени. Той казал на конфуцианеца: „За мой голям късмет, точно ти минаваш оттук, последователю на Конфуций! Чувал съм името ти. Направи нещо за мен, защото Конфуций казва: „Помагай на хората!“ Като видял как будистът и даоистът го подминали, бедният човек в кладенеца вече си мислел: „Ако искам да убедя тези хора да ми помогнат, трябва да говоря по-философски.“ Той отново изкрещял: „Конфуций казва: „Помагай на хората!“ Конфуцианският монах отвърнал: „Ти си прав. Ще помогна. Аз обикалям от град на град, ще протестирам и ще принудя правителството да построи преградни стени около кладенците в цялата страна. Не се страхувай.“ 

Човекът извикал: „Но докато тези стени бъдат изградени, докато твоята революция успее, аз ще съм си заминал.“ Конфицианецът отвърнал: „Ти не си от значение, аз не съм от значение, отделните личности нямат значение - обществото е важно. Ти повдигна много важен въпрос, падайки в този кладенец. Сега ние ще се борим за това. Ти бъди спокоен. Ние ще се постараем всеки кладенец да се сдобие със преградна стена, така че никой отново да не падне. Спасявайки теб, какво спасявам? В цялата страна има милиони кладенци и милиони хора могат да паднат в тях. Така че, не бъди егоист, издигни се над егоистичното отношение. Аз ще служа на човечеството. Ти извърши своята служба, като падна в кладенеца. Аз ще служа като накарам правителството да построи преградни стени.“ И той също отминал. 

Но той направил една много важна забележка. Той казал.: „Ти си голям егоист. Искаш само да бъдеш спасен и ми губиш времето. Това време аз мога да използвам, за да служа на човечеството.“ Мислите ли, че действително съществува такова нещо, наречено „човечество“? Мислите ли, че съществува такова нещо, наречено „общество“? Това са просто думи. Съществуват само отделните хора.

Към кладенеца се приближил четвърти човек - християнски мисионер, който носел със себе си голяма торба. Той веднага отворил торбата, изкарал въже от нея и го хвърлил в кладенеца. Още преди човекът в кладенеца да е казал нещо, мисионерът вече бил хвърлил въжето. Човекът бил много изненадан и казал: „Изглежда, че твоята религия е най-истинската.“ 

„Разбира се“, отвърнал мисионерът. „Ние сме подготвени за всякакви спешни ситуации. Като знам, че някой човек може да падне в кладенец, аз нося въже. Защото само като го спася, мога да спася себе си. Но аз чух какво каза конфуцианецът - не правете преградни стени около кладенците. Ако никой не пада в кладенците, как ще служим на човечеството? Само ако някой падне, ние бихме могли да го спасим. Ние сме тук, за да служим, но трябва да има възможности за служене. Ако никой не се нуждае, на кого ще служим?“ 

Всички тези религии, които говорят за служене, са заинтересовани от това човечеството да остане бедно, хората да останат в нужда, за да има кой да им служи. Заинтересовани са да има сираци, да има вдовици, да има стари хора, за които никой не се грижи, да има просяци. Такива хора са им необходими, абсолютно необходими. 

В противен случай, какво ще стане с тези велики служители на човечеството? Какво ще стане с всички тези религии и техните учения? И как хората ще влязат в царството на Бог? Тези хора трябва да бъдат използвани като стълба. Това ли наричате безкористност? Този християнски мисионер не е ли егоист? Той спасява човека не заради самия човек, а заради себе си. Погледнато в дълбочина, това все още е егоизъм, но покрит с красиви думи като безкористност и служене. 

Но защо изобщо има нужда от служене? Защо трябва да има такава нужда? Не може ли да унищожим тези възможности за служене? Можем, но религиите много ще се ядосат. Тяхното поле за изява ще бъде загубено. Това е целият им бизнес. Ако няма никой беден, гладен, страдащ, болен ... А днес науката може да постигне това. Това е напълно в наши ръце. Можело е да стане много отдавна, ако религиите не бяха спирали всеки, който се опитва да обогати човешкото знание и да разруши възможностите за служене. Но тези религии, които говорят за служене, са били против научния прогрес. Те имат нужда от страдащи хора. И тяхната нужда не идва от безкористност, тя е напълно егоистична. Тя е мотивирана. Тя е цел за постигане. 

Затова казвам на моите хора, че служенето е мръсна дума. Никога не я използвайте. Да, можете да споделите с някого това, което имате. Но никога не унижавайте човек, като му служите. Това е унижение. 

Когато служиш на някого и се чувстваш много велик за това, ти си го принизил до червей, до нещо по-низше от човек. А ти си толкова по-висш, че си жертвал своите собствени интереси и служиш на бедните - ти просто ги унижаваш. 

Ако имаш нещо, което ти носи радост, мир, екстаз - сподели го. И не забравяй, че в споделянето няма мотив. Не ти казвам, че като споделяш, ще отидеш в рая. Не ти давам никаква цел. Казвам ти, че при самото споделяне ще бъдеш безкрайно осъществен. В самото споделяне е осъществяването. Няма друга цел зад него. То не е ориентирано към някакъв завършек. То е завършек само по себе си. 

И ти ще се почувстваш задължен на човека, който е бил готов да сподели с теб. Няма да смяташ, че той ти е задължен - защото ти не си му служил. А само хората, които вярват в споделянето, а не в служенето, могат да унищожат всички тези грозни възможности за служене по целия свят. Религиите са експлоатирали тези възможности и просто са им дали красиви имена. За изминалите няколко хиляди години те са станали много добри в това да дават красиви имена на грозни неща. А когато даваш красиво име на нещо грозно, има вероятност да забравиш, че това красиво име е било просто маска, а грозната действителност продължава да си стои отдолу. 

Защо да служим на бедните, вместо да унищожим бедността? Няма религия, която да казва: „Да унищожим бедността.“ Те са в конспирация с хората на власт. Те не казват да се унищожи бедността. Не предлагат никакви мерки, чрез които това да се направи. Но ти обясняват да служиш на бедните, да служиш на вдовиците.

Не служете на бедните. Разрешете проблемите. Решете проблемите! Няма нужда да учите хората да служат. А кои са проблемите? Рязкото увеличаване на населението е проблем. Всички религии учат: „Служете на бедните“. Но никоя от тях не е готова да каже: „Подкрепете контрола на раждаемостта, докато населението намалее.“…

От: „Всичко е до промяната. Световната криза - криза на съзнанието“, Ошо, изд. „Сините птици“
Картина: The Potato Eaters, 1885, by Vincent van Gogh; chinaoilpaintinggallery

2630 Преглеждания