Остаряваме по същия начин, по който сме живели ♥ Енрике МАРИСКАЛ

 

(Two Old People Eating (1819-1823) by Francisco Goya)

Остаряване 

Еднообразието не е хубаво нещо. Не дава възможност за промяна, развитие, за нещо ново. Нижат се дни след дни, почти еднакви, като скучните страници в някой разказ, който никой не чете. Дори и самият автор.

Ние сме толкова стари, колкото са стари и спомените ни, и толкова млади, колкото са мечтите ни за бъдещето. Непрекъснатото повтаряне на едно либрето, на дадено движение ни предлага сигурност, без съмнение, но в края на краищата ни отегчава поради липсата на изненади и възможности да научим нови неща. 

Остаряваме по същия начин, по който сме живели.

Старостта е тъжно нещо, но е единственият начин да живеем дълго време в едно и също тяло. „Това, което прави човека стар, са неговите дела”, е казал Овидий. Старостта оставя повече следи от бръчки в душата на човека, отколкото по лицето му. 

Няма нищо по-разрушително за един стар човек от притесненията му за незначителни неща. Феята става вещица много бързо, както цветето самакитка се превръща в магьосническо биле. Стариците са като розите през есента; цветчетата са опадали и стърчат само тръни. Възрастните обичат да дават напътствия, защото така се утешават, че не предлагат лоши съвети. Дикенс разказва, че няколко пъти е бил в компанията на възрастни дами, и се е убедил в това.

„Всички жени на преклонна възраст, които познавам, се делят на три групи:  мили  старици,  възрастни дами и стари вещици”, пише английският поет и философ Колридж. Ако искаш да си стар много дълго време, остарей по-рано. „Никой не е толкова стар, че да не може да повярва, че ще живее още една година”, твърдял Цицерон.

Сухи дърва за горене. Стар кон за яздене. Старо вино за пиене. Стари приятели. И класически книги за четене… Тъжно е да доживееш до възраст, на която всички жени ти харесват, а ти не можеш да се харесаш на никоя. Агата Кристи съветвала приятелките си да се омъжат за някой много възрастен мъж, така че когато остареят, да бъдат по-привлекателни и интересни за него.

Един колега и приятел ми разказа следната болезнена за него случка: - Слушай, Енрике. Срещнах се с моя бивша ученичка отпреди години. Това момиче, Мариела, винаги ми е харесвало; мисля, че дори бях влюбен в нея. Казах й: „Мариела, колко се радвам да те срещна, бях ти учител по философия в гимназията, - помниш ли ме?” Момичето ме погледна внимателно и каза: „Не, господине, объркали сте се, по философия ми преподаваше младият господин Фернандес”.

Група омъжени приятелки, елегантни и красиви, решили да отидат в Париж без съпрузите си, за да отпразнуват златните си сватби. Екскурзията на двайсетте госпожи продължила една седмица. На връщане самолетът претърпял катастрофа и се разбил. Всички те се явили пред свети Петър. Светият пазач бил затрупан с работа. За да реши съдбата на групата, бързо попитал: - Докато бяхте във Франция, някоя от вас да е имала грешни помисли към някой французин, желание за интимности?... Тези, които си признават, да направят крачка напред! Всички, с изключение на една, пристъпили... Петър, трогнат от толкова много искреност, отсъдил: - Ще останете в чистилището само три дни, след това ще отидете в рая... И моля  ви, вземете с вас и тази глухата!...

Не предавай щастието. Хуморът не бива да отсъства от нито една диета, нито от възможността за поемане на риск.

От: „Другото име на любовта“, Енрике Марискал, ИК „Бард”, 2011 г.
Картина: Two Old People Eating (1819-1823) by Francisco Goya; chinaoilpaintinggallery