„Когато си зависим от другите, значимостта ти се определя от представата на околните за теб. Ако си самозависим, значимостта ти идва от самия теб.“
Изявената хореографка и талантлив преподавател по пантомима Лавиния Плонка (номинирана за награда „Еми“) и интригуващият й подход в изследването на проблеми като страха, съзидателността, митологията и езика на тялото.
~ Страх от изоставяне
Да бъдеш изгнаник, да бъдеш прокуден от племето си, да бъдеш хвърлен на вълците: това са все първични страхове, които пряко извикват страха ни от смъртта. В аборигенските племена едно от най-ужасяващите наказания е да те прогонят в пустошта, да бъдеш заточеник. Без закрилата на племето направо си мъртъв.
Но, разбира се, ние сме съвременни хора, нали така? В горите няма чудовища, които чакат да ни разкъсат. Ако родителите, любимият, приятелите или колегите ни отхвърлят, можем просто да отидем другаде. И все пак толкова много хора не го правят. Страхът от изоставяне е в сърцевината на деструктивните приятелства, на насилничеството във връзките, на досадните бракове и дори на неудовлетворяващата работа. Страхът от изоставяне не позволява на хората да опитат нещо ново, да следват сърцето си, да направят промяна. Кришнамурти казва, че когато човек тръгне срещу племето си, той рискува да остане сам. За много хора самотата е равна на смърт. Но да бъдеш сам, да се усамотиш, всъщност означава да останеш със себе си, да бъдеш цялостен. Да бъдеш без другите, е самотно и все пак, за да бъдеш истински цялостен, трябва да бъдеш сам! Как тогава можем да разрешим този парадокс?
Самото ни общество илюстрира този парадокс. Америка често е смятана за страна, която възнаграждава издръжливия индивид. Пионерът, капиталистът-предприемач, човекът, тръгнал срещу общоприетото мнение и направил състояние или въстанал срещу потисничеството, или освободил робите. Същевременно в продължение на векове жените не са получавали равни права и е трябвало да се омъжат, за да оцелеят. На работниците обещавали медицински грижи и пенсия, ако спазват правилата, не създават проблеми и са верни на работодателя си. Повечето хора се страхуват, че индивидуалността, прямотата и въображението се възнаграждават с ритник. Хората, които се опитват да вървят по собствен път, наистина рядко намират подкрепа в началото. Когато човек успее, стане милионер или дори се прочуе, въпреки културните ограничения, всички започват да му се възхищават. Затова повечето хора играят на сигурно – не прекратяват обречения брак, остават в семейния бизнес, не напускат омразната работа. Безопасно е и оставаш част от племето. А дали е толкова безопасно? Обществото радикално се е променило след първоначалната поява на тези семейни и бизнес ценности. В наши дни нито бракът, нито работата гарантират сигурност. Спазването на правилата и оправдаването на очакванията не гарантират безопасност. Тогава от какво се боите?
В своята книга „Квантово лечение“ Дийпак Чопра използва термините самозависим и зависим от другите. Когато си зависим от другите, значимостта ти се определя от представата на околните за теб. Ако си самозависим, значимостта ти идва от самия теб. Докато си зависим от другите, трябва да угодиш на баща си, на шефа си, на съпругата си, преди да се погрижиш за собствените си желания. Не можеш да взимаш решения заради собственото си добро, защото може да те изхвърлят от семейството, да те уволнят, да се разведат с теб. Ставайки самозависим, поемаш риска да се чувстваш изоставен и отхвърлен.
~ Загуба на любов
В известен смисъл можем да наречем страха от изоставяне сърцевина на страха от успех и страха от провал. Ако се върнем към основополагащите принципи – любов и страх, виждаме, че страхът от изоставяне е свързан не само с оцеляването, но и със загубата на любов. Попитайте всеки актьор. Той ще ви каже, че най-най-лошото усещане на света е, когато хората започнат да си тръгват по време на изпълнението ти. Публиката вече не те обича. Всъщност когато номерът им не се харесва, много изпълнители усещат симптомите на пристъп на паника: ускорен пулс, обилно потене, недостиг на въздух, неспособност да мислиш ясно.
При много хора връзката между любовта и изоставянето се създава в ранна възраст. Мнозина са израснали в дом, където несъзнателно е била поощрявана условната любов. Дори родителите ви да са били най-любящите същества, които можете да си представите, тяхното одобрение или неодобрение е оказало дълбоко въздействие върху детската ви психика. В края на краищата, ако не са доволни от вас, може да спрат да ви обичат. А ако спрат да ви обичат, може да ви изхвърлят навън. Или да ви изоставят.
Нали си спомняте: „Виж какво! Ако не си тук, докато преброя до пет, тръгваме без теб! Ще трябва някак си сам да намериш начин да се прибереш вкъщи, ако изобщо те пуснем у дома. Едно, две, три, четири, пет. Добре. Край. Довиждане.“ Децата създават много тактики на оцеляване, за да се погрижат за сигурността си. Една от тях е да се опитват възможно най-много да приличат на мама и татко. В края на краищата, ако вървя като татко и мисля като татко, как би могъл да не ме обича? Като възрастен вече не се страхуваш да не бъдеш изоставен от мама и татко, но поведението ти е програмирано, и то не само от страха, но и от всичко, което сте възприели от тях.
~ Страх от липса – Самоуважение
Когато питам хората, „От какво се страхуваш?“, много често получавам отговори от рода на: „Няма да му се сторя достатъчно хубава“, „Няма да харесат ръкописа“, „Ще изглеждам като идиот“, „Ще остана без пари“. Всички тези страхове произтичат от самоуважението ви или от липсата на такова.
Има нещо, което мотивира всяко човешко същество: постоянно желание за усъвършенстване, за укрепване. Колкото повече, толкова по-добре. Не падай по-долу от другите. Който умре най-богат, печели. Копнежът за повече е вграден в нервната ни система и най-положителният резултат от него са грандиозните цивилизации и чудесните технологични изобретения, а най-отрицателният – измамите, убийствата, войната. Нещата се засилват още повече от рекламите и от медиите – дизайнерски дрехи, бързи коли, култ към знаменитостите. Дори пастата за зъби е очарователна. Никога не можеш да бъдеш достатъчно умен, достатъчно богат, достатъчно строен... достатъчно добър. Усещането за нещо липсващо често прераства в страх, който спира развитието ви като личност.
Това е прикрита форма на страха от изоставяне. Самоуважението е валута като самите пари. Ако притежавате пари, ум, хубост, талант, можете да получите каквото поискате. Липсват ли ви, чувствате се изоставени вън на студа. Губите силата си.
Здравната активистка Хелън Колдекот прави паралел между повишаването на заболеваемостта от рак на простатата при мъжете и загубата на парите или на работата. Когато мъжете загубят самоуважението си в резултат на спад във финансовия или професионалния им успех, предполага тя, тази загуба на мощ изглежда често води до здравословни проблеми. При жените красотата и умът са символи на могъщество. Красивата жена държи мъжете в робство, а ако е и умна, може да постигне всичко. Загубата на тези качества също може да доведе до здравословни проблеми. Парите, красотата и умът са митовете, на които са ни учили като деца. Ключът към преодоляването на страха от това да нямаш или да загубиш някое от тези неща е да се научиш да използваш наличното и да не се тревожиш за онова, което другите казват, че нямаш.
Избрано от: „От какво се страхуваш?“, Лавиния Плонка, изд. „Лик“, 2005 г.
Изображение: DALL-E
