„Ако не знаете какви идеализации имате, цял живот несъзнателно ще издирвате хора, които ще съответстват на нуждата ви „да ги поправяте“. Ще се влюбите в някого, който ще разрушава свръхценните ви идеали, а вие ще се борите с него.“
~ Идеализация
Терминът „идеализация“, съдейки по състава на думата, очевидно е свързан с някаква идея. Но идеализацията не е просто идеята ви например, че децата трябва да слушат родителите си или че богатите трябва да дават половината от парите си на бедните. Идеализацията е много важна, свръхценна за вас идея. И вие изобщо не можете да допуснете тази идея да не бъде реализирана.
Да вземем за пример идеята, че богатите трябва да дават половината от парите си на бедните хора. Дали това е ваша идеализация? Съмнявам се (ако не сте с комунистически убеждения). Вие сте свидетел на много примери, че богатите не дават каквато и да било част от парите си на бедните (по-скоро обратното) и... Това не предизвиква у вас нищо особено. Нито злост, нито борба - нищо. Не си ги дават, здраве да е. Може и да им потърсят сметка за това на оня свят.
Но да вземем сега идеята, че мъжът ви не трябва да се отдава на пиянство или да ви изневерява. Или че любимият ви човек трябва непрекъснато да се грижи за вас. Или че родителите ви не трябва да ви се месят в живота. Или че партньорът ви не трябва да ви мами. Как ще реагирате, ако видите, че в действителност за пореден път вашите очаквания не се осъществяват? Много остро, тъй като тези идеи отдавна са се превърнали във ваши идеализации. И вие изобщо не можете да се примирите с това, че реалността не съвпада с онова, което би трябвало да бъде. Според вас, разбира се. Вие сте Творец и ви се иска да поправите недостатъците, които съществуват в този свят.
Всяка идеализация е някаква много важна, свръхценна за даден човек идея, чието нарушаване предизвиква у него продължителни негативни преживявания. А негативните преживявания, както сами разбирате, са крита форма на борба за правотата си.
Така че, ако някоя идея не е много важна за вас и вие не се борите за осъществяването й (със съответните негативни преживявания), това не е идеализация. Идеализирането се изразява в отдаването на прекалено, извънредно голямо значение, във вкопчването, привързването, застопоряването, зациклянето, т.е. осъществяването на своя Акт на микро Творение на всяка цена.
~ Защо трябва да знаем какви идеализации имаме?
Какво се случва в живота на човек, който има някаква идеализация? Той несъзнателно и непрекъснато търси с кого да се пребори за светлата си идея и какво да промени за да стане светът по-хубав (според него). Стремежът му е да реализира потенциала си на Творец. През цялото време вътрешният му поглед е концентриран единствено върху онова, което се случва не според правилата, без да забелязва останалото, хубавите неща. При всяка възможност той се хвърля да се пребори за идеите си и е готов да жертва всичко в този момент: отношенията и любовта, здравето, понякога дори живота си. И прави всичко това абсолютно несъзнателно, въпреки че погледнато отвън, човек може винаги да обоснове правилността на действията си. Вие бихте ли си пожелали такъв живот? Доста е съмнително.
В момента обаче повечето хора живеят именно по този начин! На тях не им дреме за достойнствата на ближния - мъжа (или жената), любимия (любимата), родителите, приятелите, началниците или подчинените и т.н. Те са се съсредоточили единствено върху недостатъците на хората, които ги заобикалят и при всеки удобен случай се борят срещу тях - наяве или във въображението си.
И докато те се борят за фантазиите си, реалният живот, с всичките му прелести, препуска покрай тях. А те стоят край пътя и сложили ръцете си на кръста (или разтърсвани от ридания - все едно), повтарят, без да спират: „Аз трябва... Той трябва .... Тя трябва ... Те трябва...“ А по-нататък може да добавите каквото си искате. Например: „да бъде отговорен“, „да не лъже“, „да се грижи за подчинените си“, „да умее да комуникира“, „да има нормално тегло“, „да обича Бог“ и така до безкрайност.
Бихте ли искали да посветите целия си живот на безполезния опит да „поправите“ няколко от особите, които познавате? Безполезен, защото никой и никога не е успял да промени друг човек, осъждайки го и борейки се с него. Да го пречупи, да го озлоби, да го наплаши или да го изгони - това е възможно. Но да го промени - не. Вгледайте се в живота на приятелите си, родителите или хората, които познавате отблизо. Със сигурност всички те се борят за някакви свои идеи, непрекъснато (!!!) изпитват негативни емоции и... нищо не се променя! Никой никога не ги е учил как на практика човек може „да обича ближния си“ или поне да престанат да го осъждат. И как най-добре да използват потенциала си на Творец.
Нещо повече, ако не знаете какви идеализации имате, цял живот несъзнателно ще издирвате хора, които ще съответстват на нуждата ви „да ги поправяте“. Ще се влюбите в някого, който ще разрушава свръхценните ви идеали, а вие ще се борите с него! Не случайно поговорката звучи така: „Любовта е зла, ще се влюбиш и в коза“. Дали не става дума за вас? Дали не си мислите, че вашият любим човек ще бъде най-най-добрият? Всички си го мислят в началото. А след това става ясно, че именно той е главният разрушител на фантазиите ви за вярност или грижовност, например. Не си мислете, че ви го е пробутал злобният Живот - вие несъзнателно сте си го избрали сами.
Замисляли ли сте се защо някои жени се омъжват по няколко пъти все за пияници (скитници, бедняци)? Очи ли нямат? Имат си и зрението им си е наред, но имат и идеализация за поведението на мъжете (той не трябва да е пияница!). Имат и несъзнателен стремеж да отучат от пиянството някой мъж.
Дали им е нужен, предвид тези намерения, някой мъж, който не пие и на когото няма да е необходимо да му бъде доказвана правилността на това убеждение? Разбира се, че не. Трябва им човек, с когото да се борят героично за светлата си идея „моят мъж не трябва да ние“. Щом не успях да реализирам идеята си с един мъж (съвсем се пропи!), нищо, ще се омъжа за друг и там вече ще покажа на какво съм способна! И с този не успях, ще си избера трети, склонен да си пийва, но на него вече наистина ще му докажа, че не трябва да пие! Всичко това се прави несъзнателно, с вопли и оплаквания от несправедливия живот. Нали желанието е да се осъществи потенциалът на Творец на реалността наоколо (злоупотребяващата с алкохол).
Хората с идеализация на независимостта винаги търсят онези, които застрашават тяхната самостоятелност и влизат в конфликт с тях. Такива са обикновено началниците с авторитарен стил на управление. В крайна сметка идеализацията на независимостта води до конфликт с тях и невъзможност да се работи в голяма структура - там все ще се намери някой, с когото борбата с неизбежна.
Хората с идеализация на собствените си способности са винаги отдадени на вътрешна борба със своите началници идиоти, които не разбират очевидни неща. В крайна сметка те периодично биват изхвърляни от работа заради конфликтите, които създават.
Началникът с идеализация на контрола може да работи само с напълно безпомощни подчинени. В резултат на това той не ползва нито почивки, нито отпуски - „на никого и за нищо не може да има доверие човек!“.
Искате ли да живеете по този начин? Първо да привлечете към себе си разрушителя на идеализациите си, а след това да се сражавате героично с него, защитавайки фантазиите си? Ако не искате, започвайте да работите върху себе си. Вече знаете какви са първите стъпки - да започнете да си водите Дневник за самонаблюдения и да откриете какви идеализации имате.
От: „Смисълът на живота“, Александър Свияш, изд. „Софтпрес“, 2012 г.
Снимка: Александър Свияш; youtube.com
