Да сте богати, известни, с успешна кариера... Ако смятате, че това са печелившите билети за щастие в живота, резултатите от продължаващото вече 85 години Харвардско изследване на щастието категорично ще ви опровергаят. Робърт Уолдингер и Марк Шулц събират в книгата си „Добрият живот“ (Изд. Изток-Запад“) уроците на внушителното проучване, поставяйки акцент върху основния принцип за щастие – живот, изпълнен с топли взаимоотношения, който закриля и ума, и тялото.
(Two Lovers,1888, by Vincent van Gogh)
♥ Какво прави животът хубав?
Да започнем с един въпрос: ако тук и сега трябваше да вземете едно решение, с което да тръгнете по пътя към очакващите ви в бъдещето здраве и щастие, какво би било то? Бихте ли избрали да спестявате повече пари всеки месец? Да смените кариерата си? Да пътувате повече? Кое е онова решение, което в най-голяма степен би могло да ви гарантира, че когато достигнете последните си дни и погледнете назад, ще чувствате, че сте имали добър живот?
В проучване от 2007 г. група милениъли (родените между 1981 и 1996 г.) били помолени да споделят кои са най-важните цели в живота им. 76 % заявили, че тяхната цел номер едно е да забогатеят. 50 % казали, че една от главните им цели е да станат известни. Повече от десетилетие по-късно, след като милениълите вече имали по-голям житейски опит като възрастни хора, те били помолени да отговорят на сходни въпроси в две изследвания. Този път известността била по-надолу в списъка, но най-важните цели отново включвали неща като изкарване на пари, изграждане на успешна кариера и изплащане на натрупаните дългове.
Това са често срещани и практични цели, които откриваме сред представителите на различни поколения и в различни части на света. В много страни от момента, в който децата едва могат да говорят, те биват питани какви искат да станат, когато пораснат – с други думи, каква кариера възнамеряват да имат. Когато един възрастен срещне друг, когото не познава, един от първите въпроси, които му задава, е: „Какво работите?“ Успехът в живота често се измерва с титли, заплата и признание за постижения, въпреки че повечето от нас разбират, че тези неща сами по себе си не са непременно съставки за щастлив живот. Тези, които успеят да постигнат някои или дори всички свои желания, често се озовават от другата страна, чувствайки се приблизително както преди.
Пред приятелите, в работата и особено в социалните мрежи ние сме склонни да показваме идеализирани версии на себе си. Представяме се като уверени хора, но сравнението между това, което виждаме в другите, и начина, по който възприемаме себе си, ни оставя с усещането, че пропускаме нещо. Както гласи една стара поговорка: „Ние вечно сравняваме вътрешността си с външността на други хора.“ С времето развиваме финото, но трудно за отблъскване чувство, че животът ни е тук, в настоящето, а нещата, от които се нуждаем за добър живот, са ей там или в бъдещето. Винаги точно толкова далеч, колкото да не можем да се доберем до тях.
Ако разглеждаме живота от този ъгъл, е лесно да повярваме, че добрият живот на практика не съществува или че е възможен единствено за други хора. В края на краищата, животът ни рядко се припокрива с представата за добър живот, която сме си изградили.
Нека си го кажем направо: добрият живот е сложен живот. За всички. Добрият живот е изпълнен с радост… и предизвикателства. Пълен е с любов, но и с болка. Строго погледнато, добрият живот никога не се случва, а се разгръща във времето. Добрият живот е процес. Той включва бури и затишия, лекота и тежест, борби, постижения, спънки, скокове напред, но и ужасяващи падания. И разбира се, добрият живот винаги завършва със смърт.
Наясно сме, че това представяне на нещата е всичко друго, но не и ободряващо. Хайде обаче да си говорим без заобикалки! Животът, дори когато е хубав, не е лесен. Просто няма как да направим живота перфектен, а и да можехме, животът ни не би бил хубав. Защо? Защото богатият живот – добрият живот – е изграден тъкмо от онези неща, които го правят труден.
Тази книга стъпва на здрава научна основа. Водеща роля в нея играе Харвардското изследване на развитието на възрастните хора – изключително научно начинание, което стартира през 1938 г. и въпреки всички предизвикателства продължава и до днес. Революционно за онези години, създателите на Изследването си поставят за цел да разберат човешкото здраве, като изследват не нещата, които разболяват хората, а тези, благодарение на които те са в добро здравословно състояние и постигат успехи. Изследването проследява живота на участниците почти в реално време – от проблемите в детството през първите любовни трепети до последните дни. Подобно на живота на участниците, Изследването минава по дълъг и лъкатушещ се път – използваната методика еволюира през десетилетията и днес то обхваща три поколения и над 1300 от потомците на първите 724 участници. То продължава да еволюира и да се разраства и вече е най-дългото задълбочено надлъжно изследване на човешкия живот, което някога е провеждано.
През всичките години един ключов фактор се откроява с устойчивостта и силата на неговата връзка с физическото и психичното здраве и дълголетието. Обратно на това, което мнозина може да си мислят, този фактор не е успешната кариера, физическата активност или здравословната диета. Не ни разбирайте погрешно – тези елементи са важни (и то много). Но факторът, който последователно демонстрира своята широкообхватна и устойчива във времето значимост, са добрите взаимоотношения.
Нещо повече, добрите взаимоотношения са толкова значими, че ако трябваше да вземем всички 85 години, откакто се провежда Харвардското изследване, и да изведем най-важното, което сме научили, във вид на един-единствен принцип за добър живот, на една инвестиция в живота, чиято възвръщаемост се потвърждава от други подобни данни от множество други разнообразни проучвания, то би звучало така:
Добрите взаимоотношения ни поддържат по-здрави и по-щастливи.
Затова, ако искате да изберете едно нещо, ако желаете да вземете едно-единствено решение, което в най-голяма степен би могло да ви гарантира здраве и щастие, науката ни казва, че трябва да изберете да поддържате добри взаимоотношения. От всякакъв тип. Както ще ви покажем, това не е избор, който правим само веднъж, а отново и отново, секунда след секунда, седмица след седмица, година след година. Това е избор, който редица проучвания показват, че допринася за трайна радост и процъфтяващ живот. Но и избор, който невинаги е лесно да направим.
Като човешки същества, дори да имаме най-добрите намерения, понякога си пречим сами, допускаме грешки и биваме наранявани от хората, които обичаме. В крайна сметка пътят към добрия живот не е лек, но е напълно възможно да се справим със завоите и изненадите по него. Харвардското изследване може да ни насочи в правилната посока.
То свидетелства за важността на човешките взаимоотношения. Хората, които са по-силно свързани със семействата си, с приятелите си и с общността, са по-щастливи и физически по-здрави от онези с по-слаби връзки. При хората, които са по-изолирани, отколкото им се иска, се наблюдава по-ранно влошаване на здравословното състояние в сравнение с онези, които се чувстват свързани с другите. Самотните хора живеят и по-малко. За съжаление, това усещане за откъснатост от другите се усилва в световен мащаб. Около един на всеки четирима американци споделя, че се чувства самотен – или общо над 60 милиона души. В Китай самотата сред по-старите възрастни е нараснала осезаемо през последните години, а във Великобритания беше назначен министър на самотата в опит за справяне с проблема, превърнал се в основно предизвикателство пред общественото здраве.
Тези хора са наши съседи и наши деца. Сред тях сме и самите ние. Има множество социални, икономически и технологични причини за това, но независимо от тях, данните не биха могли да са по-красноречиви – сянката на самотата и социалната изолация витае из нашия съвременен „свързан“ свят.
В този момент навярно се питате дали можете да направите каквото и да било по отношение на вашия собствен живот. Вродени черти на характера ли са качествата, които ни правят общителни или срамежливи? Предопределено ли ни е да бъдем обичани или самотни, щастливи или нещастни? Завинаги ли ни определят нашите преживявания като деца? Често ни задават такива въпроси. На практика повечето от тях се свеждат до този страх: Твърде късно ли е за мен?
Екипът на Харвардското изследване се опитва усилено да намери отговор на този въпрос. Предишният директор на Изследването, Джордж Вейлънт, прекарва значителна част от кари ерата си в проучване на въпроса дали начините, по които хората реагират на житейските предизвикателства – начините, по които се справяме с трудностите, – могат да се променят. Благодарение на работата на Джордж и на други учени можем да кажем, че отговорът на този устойчив във времето въпрос, Твърде късно ли е за мен?, е категорично НЕ.
Никога не е твърде късно. Вярно е, че гените и преживяванията ни оформят начина, по който гледаме на света, взаимодействаме с други хора и реагираме спрямо негативни чувства. Със сигурност е вярно също така, че възможностите за икономически успех и базово човешко достойнство не са еднакво достъпни за всички, като някои от нас са в значително по-неизгодно положение от момента на раждането си. Но начинът, по който взаимодействаме със света, не е непроменим; по-скоро е гъвкав. Детството ни не определя съдбата ни. Вроденият ни характер не определя съдбата ни. Кварталът, в който сме израснали, не определя съдбата ни. Изследванията ясно показват това. Нищо от това, което се е случило в живота ни, не ни спира да създаваме връзки с други хора, да постигаме успехи или да бъдем щастливи. Хората често си мислят, че веднъж щом човек достигне зряла възраст, животът и начинът му на живот вече са ясно определени. Само че това, което откриваме, когато разгледаме всички изследвания върху развитието на възрастните хора, показва, че тази представа просто не отговаря на истината. Защото пълноценната промяна е възможна.
Броят на нашите познати не определя непременно усещането ни за свързаност или самота. То не се определя и от структурата на домакинството и семейното ни положение. Можем да се чувстваме самотни насред тълпа, можем да се чувстваме самотни и в брака си. Нещо повече, известно е, че брак с високо ниво на конфликтност и почти никаква обич между партньорите може да има по-лоши последствия за здравето от развода. Това, което има значение, е качеството на отношенията ни с другите. Казано с прости думи, живот, изпълнен с топли взаимоотношения, закриля и ума, и тялото.
От: „Добрият живот“, Робърт Уолдингер и Марк Шулц, Изд. Изток-Запад“, 2023 г.
Картина: Two Lovers,1888, by Vincent van Gogh; chinaoilpaintinggallery
