В един по-добър свят всяко семейство ще се учи от децата си ♥ ОШО

Пътят на невинността

Какво можеш да спечелиш в целия този свят? Какво можеш да вземеш със себе си? Твоето име, твоя престиж, твоя респект? Твоите пари, твоята власт - какво? Твоята ученост? Не можеш да вземеш нищо. Всичко трябва да се остави тук. И в онзи последен момент ще разбереш, че всичко, което си притежавал, не е било твое; самата идея за притежаването е била погрешна. И поради това притежаване ти си се покварил.

За да увеличиш имуществото си - да имаш повече пари, повече власт, да завладееш повече земи - ти си вършил неща, които дори и ти не си могъл да кажеш, че са били правилни. Лъгал си, бил си нечестен. Имал си стотици лица. Не си бил истинен дори и за миг към другите или към себе си, не си могъл да бъдеш. Трябвало е да бъдеш фалшив, неистински, да се преструваш, защото има неща, които ти помагат да успееш в света. Автентичността няма да ти помогне. Честността няма да ти помогне. Истинността няма да ти помогне.

Какво си ти без притежания, без успех, без известност? Не знаеш. Ти си твоето име, твоята известност, твоят престиж, твоята сила. Но какво си ти извън тези неща? Така че цялото това притежаване се превръща в твоя идентичност. То ти дава едно фалшиво чувство за съществуване. Това е егото.

Егото не е нещо мистериозно, то е един много прост феномен. Ти не знаеш кой си, а да живееш без да знаеш кой си е невъзможно. Ако не знам кой съм, какво правя тук? Тогава каквото и да върша, става безсмислено. Първото и най-важно нещо е да знам кой съм. Може би тогава ще мога да направя нещо, което да осъществи моята природа, да ме задоволи, да ме доведе у дома.

Но ако не знам кой съм и продължавам да върша неща, как бих могъл да достигна там, където се е предполагало моето естество да достигне, да ме заведе? Аз търча насам-натам, но няма да има такова място, за което да кажа: „Вече пристигнах, това беше мястото, което търсех“.

Ти не знаеш кой си, затова имаш нужда от някаква фалшива идентичност като заместител. Твоите притежания ти дават тази фалшива идентичност.

Ти идваш на света с един невинен наблюдател. Всеки идва по този начин, със същото качество на съзнанието. И започваш да се пазариш със света на възрастните. Те имат много неща, които да ти дадат, а ти имаш само едно нещо за даване, и то е твоята цялостност, твоето самоуважение. Ти нямаш много, имаш само едно нещо - както искаш го наречи: невинност, интелигентност, автентичност. Имаш само едно нещо.

И естествено, детето много се интересува от всичко, което вижда около себе си. То непрекъснато иска да има това, да има онова - то е част от човешката природа. Като се вгледаш в едно малко дете, дори и току-що новородено бебе, ще видиш, че е започнало да търси нещо; ръцете му се опитват да напипат нещо. То е започнало пътешествието.

В това пътешествие то ще загуби себе си, защото в този свят не можеш нищо да получиш, ако не платиш за него. А бедното дете не може да разбере, че това, което то дава, е толкова ценно, че ако поставиш целия свят от едната страна, а неговата цялост от другата, дори и тогава тя ще натежи, ще се окаже по-ценна. Детето няма начин да разбере това. Тук е проблемът, защото това, което то има, то просто го има. То го смята за нещо, което се разбира от само себе си.

Нека ви разкажа една история, която ще изясни нещата. Един богат, много богат човек, накрая много се обезсърчил - което е естествена последица от всеки успех. Нищо не се проваля така, както успехът. Успехът е важен за теб само ако ти си се провалил. Веднъж щом успееш, след това разбираш, че си измамен от света, от хората, от обществото. Човекът притежавал цялото богатство, но нямал покой на ума. И започнал да го търси.

Това е, което става в Америка. В Америка повече хора търсят покой на ума, отколкото където и да било другаде. В Индия никъде не съм попадал на човек, който да търси умствен покой. Човек трябва да се погрижи първо за стомашния покой - умственият покой е твърде далеч. Гледано от стомаха, умът е отдалечен на милиони километри… Но в Америка всеки търси покой на ума и естествено когато го търсиш, ще има хора, които ще са готови да ти го дадат. Това е прост икономически закон: където има търсене, има и предлагане. Няма значение дали наистина имаш нужда от това, което търсиш. Нито пък някой се интересува от това какво ще ти даде предлаганото - дали то е просто фалшива реклама, пропаганда, или в него има нещо същностно.

Знаейки този прост принцип, че където има търсене, има и предлагане, хитрите и досетливи хора са отишли една стъпка по-напред. Сега те казват: „Няма нужда да чакаш да се появи търсене, създай търсенето.“ И в това се състои цялото изкуство на рекламата: тя създава търсене. Преди да си прочел рекламата, си нямал такава потребност. Никога не си чувствал, че имаш нужда от това. Но прочитайки рекламата, изведнъж си почувствал: „Боже мой, това ми е липсвало. И колко глупав съм бил да не знам, че то е съществувало.“

Но ако постигнеш успех, няма нужда някой да създава търсене по отношение покоя на ума. Ако постигнеш успех, ти загубваш своя умствен покой по пътя. Това е естествен ход на нещата. Успехът отнема целия покой на твоя ум. Той просто изсмуква всичко, което има някакво значение в живота: мир, тишина, радост, любов. Той непрестанно отнема всичко от теб. Накрая ръцете ти се оказват пълни с боклук, а всичко ценно се е загубило. И изведнъж разбираш, че имаш нужда от покой на ума…

Умът е причината за цялото безпокойство, за цялата тревожност. Покоят е там, където няма ум. Следователно покой на ума - такава стока не съществува. Ако има ум, тогава няма покой. Ако има покой, тогава няма ум….

Детето не осъзнава какво е донесло със себе си. Този богаташ бил в същото положение. Той притежавал цялото богатство на света и сега започнал да търси покой на ума. Ходил от един мъдрец при друг и всички те му давали страхотни съвети, но съветите не помагат на никого. Всъщност само глупаците дават съвети и само глупаците приемат съвети. Мъдрите хора с голяма неохота биха дали съвет, защото мъдрият със сигурност знае, че единственото нещо в света, което се дава безплатно, както и това, което никога не се приема от никого, е съветът, тъй че защо да си губи времето?

Това е проблемът на детето, защото то идва с невинност и е готово да приеме всичко и да даде в замяна своята невинност. Готово е да купи всякакъв боклук и да даде своята смелост. Готово е да купува просто играчки - а какво друго има в този свят освен играчки? - и да загуби своята яснота. То ще разбере едва тогава, когато притежава всички тези играчки, и не може да почувства никаква радост от тях, не може да види никакво постижение, никакво осъществяване. Тогава ще осъзнае какво е загубило - и то само го е загубило.

В един по-добър свят всяко семейство ще се учи от децата си. Вие толкова бързате да ги научите. Изглежда никой не се учи от тях, а те могат на много да ви научат. Вие няма на какво да ги научите. Само защото си по-стар и силен, започваш да ги правиш и тях като теб, без дори да помислиш за това какъв си ти, къде си достигнал, какъв е твоят статут във вътрешния свят. Ти си бедняк, а нима искаш същото и за твоето дете?

Но никой не мисли, иначе хората щяха да се учат от малките деца. Децата носят толкова много от другия свят, защото съвсем скоро са дошли. Те все още носят тишината от утробата, тишината на самото съществувание.

Никога не забравяй да се доверяваш на непознатото. И събери смелост да навлезеш в непознатото. За да израснеш до своята съдба, имаш нужда от голяма смелост, имаш нужда от безстрашие. Тези, които са пълни със страх, не могат да отидат отвъд познатото. Познатото дава известен комфорт, сигурност, безопасност, защото е познато. Човек е напълно осъзнат, знае как да борави с познатото. В момента, в който пресечеш границите на познатото, се появява страх, защото сега вече си невеж, сега няма да знаеш какво да правиш и какво да не правиш. Сега няма да си толкова сигурен в себе си, могат да се извършат грешки - можеш да се отклониш. Това е страхът, който държи хората привързани за познатото, а веднъж щом един човек се привърже към познатото, той е вече умрял.

Животът може да се живее единствено рисковано - няма друг начин да се живее. Само чрез опасността животът постига зрялост, израства. Човек трябва да бъде авантюрист, винаги готов да рискува познатото заради непознатото. А веднъж щом е вкусил от насладите на свободата и безстрашието, той никога няма да съжалява, защото тогава ще знае какво означава да живееш по най-добрия начин. Тогава човек разбира какво означава да се гори свещта на живота едновременно и от двата края. А дори и един миг от тази интензивност е по-удовлетворителен, отколкото цяла една вечност на посредствено съществуване.

От: „За смелостта“, Ошо, изд. „Гуторанов“, 2001 г. 
Картина: DALL-E