Колко пъти сте си казвали: „Искам да започна живота си отначало! Искам да се махна от тук и да живея по друг начин! Искам да променя нещо!"? Но винаги това нещо ни спира – спомени, близки, твърде многото багаж, натрупан през годините.
Колко тежи всъщност миналото? И защо е толкова трудно да го оставим просто да бъде минало? Някой беше казал, че всичко в живота е спомени, с изключение на един настоящ момент, който преминава покрай нас толкова бързо, че едва го улавяме...
Високо в небето (2009) e американска драма, адаптация по едноименния роман на Уолтър Кърн. В този филм Джордж Клуни, в ролята на Раян Бингам, изнася една мотивационна реч, която остава в историята на киното завинаги. Вижте я!
"Колко тежи животът ти? Представи си за момент, че носиш раница. Искам да усетиш презрамките на раменете си. Усещаш ли ги? Сега искам да я напълниш с всичките неща, които имаш в живота си. Започни с малките. Нещата по рафтовете и чекмеджетата, дрънкулките, колекциите. Усети тежестта с нарастването й. Тогава започни да добавяш по-големи неща – дрехи, трапезни уреди, лампи, чаршафи, телевизора ти.
Раницата трябва да е доста тежичка сега. И ставаш по-голям. Диванът ти, леглото, кухненската маса. Събери ги всички там. Колата, сложи и нея вътре. Домът ти, без значение дали е малък апартамент или къща с две спални. Искам да събереш всичко в раницата си. Сега се опитай да вървиш. Трудно е, нали? Ето това си причиняваме ежедневно. Претоварваме се, докато накрая не можем да мръднем. И за да сме наясно, движението е живот.
Сега ще запаля тази раница. Какво искаш да извадиш от нея? Какво искаш да извадиш? Снимки? Снимките са за хора, които не могат да помнят. Изпий малко гинко билоба и остави снимките да изгорят. Всъщност, остави всичко да изгори и си представи, че утре се събуждаш без нищо. Някак си е ободряващо, нали?
***
Сега, това ще бъде малко трудно, затова бъдете внимателни. Имаш нова рaница. Само този път искам да я напълниш с хора. Започни с обичайните познати, приятели на приятелите, хората около офиса и тогава премини към онези, на които се доверяваш с най-съкровените си тайни. Твоите братовчеди, лели, чичовци, братя, сестри, родители и накрая – съпруг, съпруга, твоя приятел или приятелка.
Сложи ги в раницата. На, не се притеснявай. Няма да те карам да я палиш. Почувствай тежестта на тази чанта. Няма две мнения – твоите взаимоотношения са най-тежкото нещо в живота ти. Чувстваш ли как презрамките срязват раменете ти?
Всички тези преговори и спорове, тайни и компромиси. Няма защо да носиш цялата тази тежест. Защо не оставиш тази чанта? Някои животни са създадени така, че да носят един друг, да живеят в симбиоза за цял живот – обречена любов, моногамни лебеди. Ние не сме тези животни. Колкото по-бавно се движим, толкова по-бързо умираме. Ние не сме лебеди. Ние сме Акули!"
Снимки: imdb.com
