Да позволиш на някого да си тръгне не означава да го загубиш ♥  Крис ГРИСКЪМ

„Separation” (1896) by Edvard Munch

♥ Души-двойки или духовни партньори 

Една от най-универсалните дилеми, породена от въплъщаването, е съзнаването на самотата. Размножението вследствие на комбинирано усилие изглежда е оставило у нас неизличима следа и ние зажаднели се стремим (както спермата и яйцето) към искрата на сливането, която създава тялото. След като детето навлезе в процеса на социализация и осъзнае „другите“, то съсредоточава вниманието си навън от себе си в търсене на приятелства, въпреки че от самото начало полага усилия да се харесва, да притежава, да бъде избирано, да се пригажда. Колкото повече се обвързваме с отношения, толкова повече емоционалното тяло пробужда сетивата си и осъзнава чувства на радост, гняв, екстаз, объркване. Ние идентифицираме тези чувства с взаимодействията между нас и другите, привиквайки с начина, по който те изпълват всекидневните ни преживявания, и се чувстваме напълно загубени без тях - дори и ако те ни носят скръб или нещастие.

По този начин танцът на взаимоотношенията в живота започва отрано и поглъща повечето от енергията ни. Ние се съпротивяваме изцяло на възможността да останем сами, непрестанно търсейки изплъзващата ни се „половинка“ или „сродна душа“, която би разбрала истинската ни същност и би била винаги до нас, за да не сме самотни. Това настойчиво чувство е така вкоренено в нас, че човек се пита дали това не е игра на вселената и дали тази специална енергия, която търсим, не е нищо друго, освен действията на майката Природа, която тъй умело подрежда нещата, че спермата наистина силно да пожелае яйцето и да осигури бъдещето. Може би тази космически предизвикана страст е основата на всички телесни отношения, отекваща навън, докато ние си мислим, че сме свързани с душата!

Но уви, душата всъщност ни води навън, през вратите на земната опитност, с цел да обогати собствения си репертоар. Винаги трябва да се отнасяме с подозрение към нейния план да ни обвърже с други души и към мотивите й, които винаги ще включват „учене на уроци“. Тогава тези други души стават средството, чрез което ние се учим. Твърде често благословената ни душа е склонна да ни учи на съчувствие, примирение и необвързаност, но посредством толкова тежки и болезнени емоционални изживявания, че ни е много трудно да установим нашето участие и знание за тях. Кой е виновният? Кой е забъркал тази история? Кой ни е въвлякъл в това ? Естествено нашата „душа-двойка“. Нашият съучастник в израстването. Не онзи, който ни предлага висините на екстаза, а онзи, който ни кара да преглътнем горчивия хап - и все за наше добро!

Само душа, изпълнена с любов към нас, ще пожелае да ни предаде болезнения урок, избран от нас самите. През различните си съществувания ние често вървим заедно с групи души, с които ни свързва дълбока духовна любов. Срещайки се на земята, ние изпитваме силно привличане едни към други и го постигаме посредством необичайния драматичен стил на емоционалното тяло. Тъй като нашето най-устойчиво чувство се намира в най-долните чакри, съхраняващи сексуалните енергии, ние проектираме тези чувства върху другите, много често с трагични последици. Това физическо отъждествяване е твърде ограничаващо. Тази физическа идентификация е   твърде ограничаваща за души, които вече са обвързани емоционално с любими, приятели, родители, деца. 

Хората са склонни да вярват, че за да изпитат дълбоко чувство, им е нужна сексуална връзка. Но сродните души се срещат и свързват по цялата планета и много малко от тези връзки имат нещо общо със секса. Докато не осъзнаем това, което се случва на душевно ниво, ние ще продължаваме да учим много и болезнени уроци. Тези специални връзки не е необходимо да се превръщат в телесни партньорства Тяхната цел е да ни помогнат да открием нашите семейства от души, с които трябва да осъществим съответна мисия от еволюционно естество. Урокът, който трябва да научим, е как да се разпознаваме на душевно ниво, как да се срещнат сърцата ни. При всички случаи сексуалната връзка без участие на сърцето съдържа силно деструктивни сили. Ние може би се надяваме, че онзи идеален партньор, когото дълго търсим (душата-двойка), е този, с когото можем да живеем в пълна хармония и единство на тази планета. А всъщност истинската ни сродна душа е много по-вероятно да е онази личност, с която преживяваме най-интензивен кармичен обмен. Когато имаме предвид концентрираната духовна енергия, която се проявява в процеса на зачеването, в сливането на двете клетки, творящи нов живот, можем да си представим колко силно би било привличането между две души, пътували заедно през вечността. Нашето земно съзнание ни държи в плен, допускащо само линеарни и ограничени модели на възприятие, тъй като то не си спомня източника. Ние имаме усет за умствената си и сексуалната си природа, но репертоарът от начини за фокусиране и изразяване на цялата действителност, холограмата на живота, бива изключително филтриран в третото измерение. Ето защо трябва да работим за издигане на енергиите от по-нисшите към пo-висшите чакри, за да постигнем среща на сърцата. Когато се научим да разбираме нашите партньори на духовно ниво и да се включим в танца на душите, тогава ще можем да се освободим от потискащото отчаяние при мисълта, че им дължим нещо или пък че те ни дължат нещо, или се притежаваме един друг.

Да позволиш на някого да си тръгне не означава да го загубиш. Никога не можем да загубим истински когото и да е. Развитието в различни посоки не ни откъсва от другите, с които имаме общ корен. Идеята за разделеност е погрешно заключение, останало ни от момента, когато сме приели форма. В мига на зачеването, когато безформеното се изявява, бихме могли да се радваме на мощната енергия на сливащите се сперма и яйце, вместо да скърбим за универсалната си същност. Каква силна метафора за живота; да се отпуснем и да бъдем - да приемем всичко, което е! Космическият ритъм върви от сливане към разделяне, от прилив към отлив, от раждане към смърт, от енергия към материя и обратно. Нищо не се губи, всичко е в постоянно движение, трансформация, еволюция.

Космическата шега е в това, че душите ни се чувстват като наказани. Ако опитаме да отворим сърцата си, ще постигнем ново единство на духовен план не само с един човек, но и с все повече жители на планетата. Така постепенно ще се отворим за глобалното съзнание. От разбирането на собствената ни цялост зависи до голяма степен доколко дълбоко можем да се свържем с други души. Винаги когато се нуждаем от нещо, например от чувството на друг, или се опитваме да извлечем нещо от някого към себе си, губим равновесието си. А това създава напрежение в нашите отношения. То се поражда, когато се стремим към другия, за да се избавим от чувството за самотност, и е проява на вътрешната ни откъснатост от божествената енергия. Само когато съзнателно или несъзнателно не изискваме или не очакваме нещо от другия, можем да осъществим истинско сливане с наши сродни души.

От: „Лекуване на емоциите (събуждане на безстрашния АЗ)“, Крис Грискъм, изд. „Гуторанов“, 2006 г.
Картина: „Separation” (1896) by Edvard Munch; en.m.wikipedia.org