За силата на самоосъществяващите се пророчества и манталитета на изобилието, назаем от Стивън Кови и „Седемте навика на високоефективните хора“ (Изд. Кибеа).
Вписване на другите в сценарии
Повечето хора са функция на социалното огледало. Те са предопределени от мненията, възприятията и парадигмите на хората около тях. Ние с вас, бидейки взаимозависими хора, изхождаме от парадигма, която освен всичко друго включва и факта, че сме част от социалното огледало.
Ние сме в състояние да изберем как да отразим другите, дали да запазим образа им ясен и неизкривен. Ние сме тези, които можем да затвърдим проактивната им природа, да се отнасяме с тях като с отговорни хора, да ги определяме посредством общуването като принципно ориентирани, ценностно обусловени, независими и стойностни личности. И ако притежаваме Манталитета на Изобилието, знаем, че да дадем положително отражение на другите в огледалото, не означава да затъмним собствения си образ в него. Напротив, това увеличава възможностите ни за ефективна взаимовръзка с проактивните хора.
Навярно ви се е случвало, когато сте били обзети от съмнения, някой отстрани да ви подкрепи с вярата си във вашите възможности. Оказало ли е въздействие върху живота ви това определяне?
Какво би станало, ако сте човек, който утвърждава околните? Когато социалното огледало ги наставлява да се примирят с лъкатушещата пътека, вие ги вдъхновявате да поемат друг път просто защото им вярвате. Вие ги слушате с емпатия. Не ги освобождавате от отговорност, а ги окуражавате да бъдат проактивни.
Сигурно сте гледали мюзикъла „Човекът от Ла Манча". Той разказва историята на един средновековен рицар, който среща улична жена, проститутка. Тя била утвърдена в своя занаят и начинът й на живот бил еднозначно възприет от всички. Но рицарят съзира в нея нещо различно, нещо примамливо и прекрасно. Той открива в нея добродетелта и я утвърждава отново и отново. Назовава я с ново име - Дулсинея, име свързано с нова парадигма. Отначало тя се противопоставя - старите сценарии си казват думата. За нея той е просто един фантазьор, който не заслужава внимание. Но рицарят е настоятелен. Продължавайки да прави своите депозити от безусловна любов, той постепенно сваля бронята й, докосва се до истинската й природа и потенциала й. И тя започва да откликва. Лека-полека променя начина си на живот. За изумление на всички около нея тя вярва в новия си живот и действа от позицията на новата парадигма. По-късно, когато старата парадигма я повлича отново, рицарят я извиква на смъртното си ложе, изпява й красивата песен „Невъзможната мечта“, поглежда я в очите и прошепва: „Не забравяй, ти си Дулсинея“.
Една от класическите истории, разкриващи силата на самоосъществяващите се пророчества, е историята за един погрешно програмиран компютър в Англия. Била въведена информация, която поради грешка гласяла, че един клас „умни“ деца са по-бавноразвиващи се и обратно - предполагаемият клас с по-бавноразвиващи се деца бил определен като „много перспективен“. Докладът от компютъра бил главният критерий, според който учителите определили парадигмите си и начините си на работа с учениците в началото на годината. Пет месеца по-късно, когато администрацията открила допуснатата грешка, решила, без да уведоми никого за станалото, отново да подложи учениците на изпит. Резултатите били смайващи. „Умните“ деца рязко снижили резултатите си на теста за интелигентност. Учителите се отнасяли с тях като умствено ограничени, несхватливи и трудни за обучение и учителските парадигми се превърнали в самоосъществяващи се предсказания.
За сметка на това по-бавноразвиващите се деца повишили резултатите си. Учителите ги възприемали като умни и схватливи и те съответно оправдали вложените от страна на учителите енергия, оптимизъм и вяра.
Учителите били запитани какво е било положението в първите седмици на срока. „В началото методите ни не бяха много удачни - отвърнали те. - Затова ние постепенно ги променихме.“ Съгласно информацията те изхождали от предпоставката, че работят с надарени деца. И ако нещата не вървели, това означавало, че проблемът е в методите. И затова ги променили. Очевидно, в случая учителите били проактивни и работели в своя Кръг на Влияние. Ето как неспособността за учене се оказва липса на учителска гъвкавост.
Какъв образ на околните отразяваме и какво влияние върху живота им оказва това?
В състояние сме да инвестираме толкова много в Емоционалните Банкови Сметки! Колкото по-пълно успеем да видим неизползвания потенциал на хората, толкова повече можем да използваме въображението, а не спомените си, когато общуваме със съпругата, децата или колегите си. Ще бъдем в състояние да престанем да поставяме етикети на всичко и на всички и ще можем да ги виждаме в нова светлина всеки път, когато сме заедно. Ще бъдем в състояние да им помогнем да станат независими и завършени личности, способни на богати, дълбоки и продуктивни взаимоотношения с околните.
Гьоте е казал: „Да се отнесете към даден човек съобразно това, което показва в момента той ще си остане такъв, какъвто е сега. Отнесете ли се към него съобразно онова, което той може и трябва да бъде, той ще стане такъв, какъвто може и трябва да бъде.“
От: „Седемте навика на високоефективните хора“, Стивън Кови, изд. „Кибеа“, 2010 г.
Снимка: Prof. Stephen Covey; goodreads
