„Казва се, че древните приемали синьото за съответстващо на духа на човека, жълтото - на ума му, и червеното - на тялото му. Затова тези цветове по-късно станали символ на Троицата - Отец, Син и Свети Дух.“
Вечната зора на цветовете
За древния човек слънцето трябва да е било магическа гледка, неговите изгреви и залези - загадъчни, светлината му - вълшебна, а неговата благословена топлина, която е пробуждала примитивната благодарност със сигурност трябва да е била предмет на благоговение. Или поне ние така мислим. Че древният човек е разглеждал слънцето като мистично присъствие, не го принизява задължително до положението на суеверно и невежо същество. Може би е бил, но трябва да приемем, че нашият първичен прародител е усещал по-добре от нас, че същността лежи отвъд сянката на слънцето и отвъд пределите на времето и пространството. От това, което знаем, той може би е слушал древни легенди за Твореца, който в хладната вечер се разхождал в онази далечна градина, когато на земята е имало парче от рая. Или можем да си представим нещо такова.
Зората на цивилизацията включва и зората на цвета. Бялото на белтъка и пчелният восък заместват животинската мас като спойващо вещество. Плодовете и зеленчуците стават допълнителни източници на бои. Цветята, билките и подправките допринасят с цвят и мирис за ритуалите и мистичните служби. Религията също внася цвят в ритуалите си. Смъртта е мистерия, нежелано състояние, чието настъпване е изразявано с черно и синьо. Същите цветове се свързват с износването на дете в някои общества. За да си осигурят бременността, съпругите в някои райони на Африка отглеждат черни кокошки и носят сини мъниста. Червеното е силата на живота и цветът на благоприятните предзнаменования. Различни култури, включително тези в Египет и Русия, приемат жълтото и червеното като благоприятни и подходящи цветове за сватбената церемония. Китайската булка е облечена в червено и по време на церемонията я носят, седнала на червен стол. В Индия булките носят жълто.
Египетското изкуство е обгърнато от религиозни значения, изразени с чисти, ярки цветове. За художниците идеята за „самоизразяване“ или „изкуство заради изкуството“ е била непозната. Художниците били изцяло посветени на ритуални рисунки, използвали четките си за обагрянето на мумии, изписването на йероглифи, свитъци, за гримиране на живите и мъртвите, архитектурна украса и безброй други неща, включително и изписване на стените на дворците.
Вавилонското изкуство разнообразява своите цветове с комбинации от жълто, жълто-зелено, синьо и синьо-зелено, както и червено и бяло. Използвали цвета върху излъсканите тухлени фасади на замъци и палати, както правели художниците в Сирия и Месопотамия. Церемониалните одежди били с шарени украси. Духовниците, воините и аристократите от Далечния изток носели облекла, изобилстващи от живи цветове. Рисунките ставали по-изящни, правел се сложен дизайн с черни контури.
За ранните цивилизации цветовете са едновременно и обществени, и лични, тясно свързани с обществените порядки и религиозните вярвания. Показатели за общественото положение и класата в определени общества, цветовете следвали човек от люлката до гроба. Те са емблематично присъствие при сватбените церемонии, ритуалите за плодородие и жертвоприношенията. За дребните египтяни цветът е същността на нещата, вярване, което очевидно отразява тяхната представа за четирите човешки раси: червена, жълта, черна и бяла. Боговете също се появяват в цветове. Ра, богът на слънцето, е златист, този цвят имат подобните богове при индусите, брамините и персите. Сет, принцът на тъмнината, носителят на тайфуните и неприятностите, е черен, с червена коса и очи. Шу, който е разделил земята и небето, е изобразяван в червено. Брахма е жълт, както и Буда, който смятал червеното за цвят на сладострастието и злото. Независимо дали обозначава възвишени идеали или низки страсти, червеното влиза във всички религиозни системи, като често символизира жертва и завоевание - отвън и отвътре.
Докато мохамеданите приемат зеленото за свещен цвят и го носят в израз на върховна вяра, другите религии се насочват към синьо, червено, жълто и бяло за израз на духовното. Сред древните юдеи синьото, пурпурното, червеното и бялото се свързват с Всевишния, като се набляга на синьото. Казва се, че древните приемали синьото за съответстващо на духа на човека, жълтото - на ума му, и червеното - на тялото му. Затова тези цветове по-късно станали символ на Троицата - Отец, Син и Свети Дух. Заедно с бялото и пурпурното, червеното и синьото се споменават в много пасажи от Новия и Стария завет.
Като се вгледаме в облеклата на миналите цивилизации, ние разбираме, че животът на хората и древните събития са наситени с цвят, чисто предназначение се простирало отвъд чистата естетика. Това послание е твърде очевидно, руините говорят и ни казват да не се съмняваме, че цветът има жизненоважно влияние с по-дълбок смисъл, отколкото днес можем да си представим. Фейбер Бирен (Цвят и човешки реакции) коментира:
„Цветът бил език. Всяка боя имала определено значение. Това, което древният човек избирал за своите дрехи, оръдия на труда или храмове, има връзка не толкова със съвременната концепция за естетика, колкото с окултната функционалност. Мистериите на живота са създали неговата палитра и той очаквал цветовете да го защитават на земята, да го водят безопасно към небето и да символизират величието на Вселената.“
Специализираното познание, което без съмнение древните са притежавали, относно лечебното действие на цветовете обаче се е загубило с течение на вековете и е останало в миналото. Ефектът от цветовете е бил познат на древните египтяни, а персите са практикували някакъв вид светлинна терапия, но нищо повече не се знае. Така че днешните суеверия напомнят за истините от миналото, разрушени от времето и безразличието, докато други, по-целесъобразни източници изместили старите методи. Духовните методи се свили до ограничени практики, а ритуалите останали само като декорация за празненства и погребения, пищност и грандиозност, украса и облекло. Но може би встрани от вниманието ни вибрациите продължават през сенките на времето и пространството, живи и носещи послания от самото начало.
От: „Едгар Кейси. Силата на цветовете, камъните и кристалите.“, Дан Кембъл, изд. Хермес
Снимка: Edgar Cayce (1877-1945); dreamrecoverysystem.com
