„Можете да се научите да овладявате енергийно този прилив на адреналин, като възприемате стреса като вестоносец. Какво ви казва той? Че сте нужни на тази земя, полезни сте, имате цел.“
Световноизвестният лечител медиум Антьни Уилям за светлата страна на стреса – неизменен спътник в съвременното ни ускорено ежедневие.
♥ Вместо да се борите със стреса, общувайте с него
Да живееш във времето на Ускорението е като да бъдеш жабата в тенджера с вода от популярната притча. Когато температурата се покачва постепенно, жабата не усеща разликата и накрая се сварява. Ако я пуснем във вряща вода, тя ще се опита да се спаси. Но ние не сме скочили право в това бедствено положение, то се е влошавало с времето. Ако скоро не вземем мерки, има опасност да се сварим.
За да се приспособим към модерния свят, е важно да престанем да гледаме на стреса като на неприятел. Да, животът днес често е тежък, и то много. Постоянно се налага да балансираме между най-различни неща, особено жените, които жонглират с повече задачи и отговорности от всякога. Натискът да бъдем всичко за всички често поражда паника. Усещането, че ви идва в повече, че сте под непрекъснато напрежение, е напълно оправдано, основателно и реално.
Единственият начин да се защитим от рисковете в този променящ се свят е да се променяме заедно с него. Трябва да се научим да се справяме - само така ще оцелеем и ще продължим напред. Някои хора се разтоварват от стреса със спорт, което без съмнение носи ползи. Други се обръщат към медитацията и молитвата, които според мен са толкова важни, че в първата си книга съм посветил две глави на душата и духовната опора. Трети пък успяват, като се щадят, когато могат. Това е страхотен подход, стига да съумеете да го прилагате. Наистина, грижете се за себе си, не се претоварвайте - отказвайте се от плановете, когато се налага; прехвърляйте задължения; подремвайте, когато сте уморени; оставяйте по нещо несвършено от списъка със задачи.
Мнозина от нас обаче вече са пробвали тези стратегии. Колкото и да ни се иска да намалим задълженията си, това е невъзможно. Несвършени неща и без това винаги остават и нито можем да избегнем много от ситуациите, които се изпречват на пътя ни, нито можем да се правим, че не съществуват. Такъв е днешният свят - има много неща за вършене.
Време е да приемем стреса. Говоря съвсем сериозно. Съзнавам, че това е трудно, но когато всеки ден в тялото се секретират твърде големи количества от този хормон, това ни погубва.
Можете да се научите да овладявате енергийно този прилив на адреналин, като възприемате стреса като вестоносец. Какво ви казва той? Че сте нужни на тази земя, полезни сте, имате цел. Ако сте стресирани до краен предел и се чувствате изтощени; ако сякаш ви притискат от всички възможни страни, то вие имате важна цел, бих казал - особено важна цел. Това означава, че имате по-висше предназначение, че оказвате значимо въздействие върху останалите. А с това изискванията към вас се повишават.
Стресът не се опитва да ви убие. Той е велик учител, който се опитва да ви каже нещо. Той ви подлага на изпитание, без да оценя постиженията ви. Само фактът, че сте избрани за това изпитание, е отлично постижение. Светът се променя и обновява. Избрани сте заради забележителните си способности за ключов участник в спасението на света в предизвикателната ера на Ускорението. От нея ще излезем само ако претоварени хора като вас се научат да възприемат стреса като чест и да го използват конструктивно.
Имали ли сте преподавател, който ви е карал да учите много и често да ви е вбесявал, но когото днес бихте посочили като най-добрия учител? Ето какво е стресът. Вместо да го възприемате като враг, разберете, че той подпомага личностното ви израстване. Приветствайте го. Приемете го като стар познат, като някого, за когото ви е грижа, и го погледнете право в очите. Нека стресът стане вашият велик наставник. Изпитайте съжаление към него. Все пак вие ще го преодолеете, ще се издигнете над него и ще продължите напред, оставяйки го зад гърба си. Когато си имате работа със стреса, от ключово значение е да не забравяте временния му характер. Каквото и да става, всичко се променя. Нищо не остава същото. В моментите, когато сте напрегнати до краен предел, когато изпитвате крайна нужда от облекчение, спомнете си, че и това ще отмине.
Когато сме под напрежение, нека благодарим за това, докъде щяхме да стигнем без стрес? Няма да има предизвикателства, които да ни вдъхновяват. Ако времето винаги беше хубаво и се радвахме на изобилие от храна и любов, нямаше да има към какво да се стремим и животът щеше да стане скучен. Без стрес бихме загубили волята си, защото тя се изгражда посредством постоянни усилия, самоусъвършенстване и преодоляване на напрежението. Представете си, че всички птици изведнъж изчезнат от земята. Не само ще сме лишени от всичко, с което допринасят за баланса на екосистемата, но и животът на земята няма да е същият. Същото би било, ако стресът изчезне внезапно. Без напрегнатите моменти животът ни нямаше да е както трябва.
Ако се замислите малко, стрес е наименованието, с което назоваваме негативни обстоятелства (или обстоятелства, които ние определяме като такива). В живота ни има множество ситуации, които смятаме за развлечение или игра, но които съдържат елементи на напрежение. Когато през уикенда карате колело и с всички сили се опитвате да стигнете до върха на хълма, това е стрес - само че вие го възприемате като нещо ободряващо и разтоварващо. Или когато сте се учили да карате колело, може би сте си мислили за страхотната крайна награда - да овладеете това умение, така че колко- то трудно да е било, за вас изживяването е било вълнуващо и забавно, независимо от ожулените колене. Искам да кажа, че стресът е нещо естествено. Винаги го е имало и винаги е бил наш приятел. Колкото и непоносим или смазващ да ни се струва той в даден момент, трябва да си напомняме да не се страхуваме от него.
Много често чуваме термина справяне със стреса. Проблемът на тази концепция е, че може да се окаже още един ангажимент, заради който да се стресираме. Много хора и без това вече се чувстват неудовлетворени от себе си, защото не успяват да се справят с всички задачи в ежедневието си. А сега на всичко отгоре трябва да живеят с чувството за още една да се справят с начина, по който се справят с всичко!
За да запазите здравия си разум, е нужно да се научите не да се справяте със стреса, а как да взаимодействате с него. Вместо да се опитвате да се борите с него, общувайте с него. Може и да му позволите да поживее у вас. Поканете го на гости. Заедно разчупете хляба и хапнете топла супа. Окажете му чест и уважение, като на наставник, който се е нанесъл у вас, за да ви подготви да влезете в топ форма. Ако имате физически симптоми като сковани мускули, учтиво помолете стреса да изпрати на проблемните места посланието, че е време да се отпуснат и работят за вас, тъй като имате нужда от помощта им, за да изпълните важното си предназначение.
Има една граница, която трябва да поставите пред стреса - когато дойде време за сън. Тогава трябва да му кажете: „Ще спиш навън“. Каквото и да се случва в живота ви, с угасването на лампата спирайте да мислите за това. Време е да призовете ангелите и да създадете нощно убежище от тревогите на деня, за да са спокойни сънищата ви и да се пречистите от неприятните емоции. Вие се нуждаете от почивка и я заслужавате.
Като възприемате стреса като приятел, учител и наставник, го правите по-малко плашещ. Тази ефикасна техника ни помага да израстваме и да се адаптираме към предизвикателствата на нашето време. Когато изпитвате съжаление към стреса, благодарни сте за него и осъзнавате преходността му, предотвратявате свръхпроизводството на адреналин, който вреди на организма. Действайте, вижте какво ще се случи, когато посрещнете стреса от тази нова позиция! Нямам търпение да почувствате облекчението.
Из: „Лечителят Медиум: Най-полезните храни“, Антъни Уилям, ИК „Хермес“, 2017 г.
Изображение: DALL-E
