„Панаирът на суетата: място без нравственост и без веселие, макар и много шумно… По-скоро печално, отколкото весело…“ пише английският писател и хуморист Уилям Текери (1811-1863), повдигайки завесата на своя роман „Панаир на суетата“ (1847 г.). В България сатиричната творба за нравите в английското общество е издавана неведнъж в годините на социализма - 1949 г., 1969 г., 1976 и 1985 г. През 1986 г. се появява неговата „Книга за снобите”, а през 1991 г. са публикувани приказките му „Розата и пръстенът”.
„Режисьорът на представлението седи пред завесата, гледа към панаира и дълбока тъга го обзема, когато обхваща с поглед това шумно място. Там ядат и пият, ухажват се и се зарязват, смеят се и плачат, пушат, мамят, боричкат се, танцуват и свирят; побойници се блъскат насам-натам, контета оглеждат жените, мошеници обират джобовете, полицаи бдят, пътуващи търговци (и те са мошеници, зло да ги порази!) реват пред сергиите си, а селяндурите-наивници зяпат по варакосаните танцувачки и клетите стари начервени клоуни, докато сръчните хитреци опипват отзад джобовете им. Да, това е Панаирът на суетата: място без нравственост и без веселие, макар и много шумно… Уверен съм, че човекът склонен към размисъл не би се чувствувал потиснат от собственото си веселие или от веселието на другите, когато минава край подобно зрелище. Тук и там някоя смешна случка или благородна проява ще го трогне и зарадва: хубавко дете, загледало се в сергията със сладкишите; хубава девойка, застанала поруменяла до любимия си, докато той избира да й купи нещо; клетият Том Клоуна, ей там зад фургона, заглозгал кокала заедно с почтеното си семейство, което се препитава от палячовщината му. Но общото впечатление е по-скоро печално, отколкото весело. Когато се приберете вкъщи, обхванати от размисъл, вглъбеност и снизхождение, вие се залавяте с книгите си или с друга работа.“
Уилям ТЕКЕРИ, „Преди вдигането на завесата“ – „Панаир на суетата“
♥
Не е странно да видиш двама млади, които се обичат, но да видиш двама възрастни, които продължават да се обичат, е най-чудната гледка на света.
Добродетелната жена е украшение на съпруга си.
Дългият годеж е договор, който едната страна е свободна да спази или наруши, но който заангажира целия капитал на другата. И тъй, млади девойки, бъдете предпазливи; внимавайте как се сгодявате. Пазете се да не обичате откровено; никога не издавайте всичко, което чувствувате, или пък (още по-добре) чувствувайте само малко. Омъжвайте се тъй, както правят това във Франция, където ролята на шаферки и довереници играят адвокатите. Най-малкото, никога не изпитвайте чувства, които могат да ви навредят, нито давайте обещания, които не можете в известен момент да измените или да оттеглите. Този е пътят, който ще ви осигури успех, ще ви донесе почит и добро име в Панаира на суетата.
Светът е огледало и представя пред всеки човек отражението на собственото му лице.
Майка е божието име в устните и сърцата на малките деца.
Умният и грозен мъж има успех с жените от време на време, но красивият глупак е неустоим.
Чувството за хумор е най-добрият аксесоар към дреха, който някой може да носи.
Запомнете, толкова е лесно да се венчаеш за богата жена, колкото и за беден мъж.
Хората мразят, както и обичат – без причина.
Сееш мисъл – жънеш действие; сееш действие – жънеш навик; сееш навик – жънеш характер; сееш характер – жънеш съдба.
Злият човек е като мръсния прозорец – никога не позволява на светлината да премине.
Когато силата на една лъжа се изчерпи, човек трябва да изкове друга, за да я измести; и така числото на лъжите, които сме пуснали в движение се увеличава и опасността да ни заловят се увеличава всеки ден.
Най-големият комплимент за една жена е презрението, което получава от собствения си пол.
Угризението на съвестта е най-слабо действащото от всички нравствени човешки качества – това, което най-лесно можем да приспим, когато се събуди, а у някои то изобщо не се пробужда.
Бъди добър към тези, които са по-малко щастливи от тебе, ако не по-достойни. Помисли си дали имаш някакво право да гледаш на тях с презрение – ти, чиято добродетел се заключава в липсата на изкушение, чиято сполука може да се дължи на случая, чийто висок пост може да е последици от потеклото ти, чието благоденствие навярно е само външно.
Изображение: British Library; unsplash
