„Защо бракът претърпява корабокрушение? Защо след няколко години двамата любими се превръщат в хора, обединени само от общо жилище и от деца (ако има такива). Една моя позната казваше: „С мъжа ми общи ни останаха само децата“.
(The wedding 1907 - Kazimir Malevich)
† Свещ. Павел (Гумеров) за семейния живот
Сватбата, брачното тържество винаги е било считано за връх на човешката радост и щастие. Неслучайно Господ Иисус Христос в евангелските притчи, говорейки за радостта и блаженството на Небесното Царство, толкова често се обръща към образа на сватбения пир, на сватбената трапеза.
И народните приказки обикновено свършват с: „оженили се и заживели доволно и щастливо“. При това не само в материална, но и в духовна задоволеност, в доброта, ласка и взаимна любов.
Почти всяка девойка мечтае за сватба, за женитба. Всеки млад човек, даже най-лекомисленият, мисли след време да стане глава на семейство, да види продължение на рода си в лицето на деца и внуци.
Да се представим сватба. Кортеж от празнично украсени с лентички и цветя автомобили докарва младите до църквата. Тържествено венчание. В съответстваме с важния и свещен момент „младоженецът е много сериозен, а невестата е ослепително млада“ и прекрасна в белоснежната си рокля и було. Майка ù крадешком плаче от радост за младоженците. След венчавката свещеникът произнася проникновени слова за семейния живот и взаимната отговорност пред Бога и един пред друг. Светската, официална част също преминава много тържествено. Родителите на младоженеца са светски хора и затова се е наложило да бъде дадено и тяхното, „така че всичко да е както при хората“. Традиционният Менделсонов марш в Общината, шампанско, целувки и младоженецът носи булката на ръце до автомобила.
Колко песни са съчинени за сватбата, колко обичаи и обреди има покрай това събитие! Шеговито крадене на невеста, купуване на булка и много, много други.
И, разбира се, сватбената трапеза. Викове „Горчиво!“, топли думи, сълзи на радост. Наистина от опит зная, че на младоженците им се иска шумното празнично веселие да свърши час по-скоро и те най-после да останат сами .
Колко много тостове, пожелания се казват на сватба - и: „повече деца“, и: „домът да е „пълна чаша“, и: „разбирателство и любов“, общо взето всичко, както се полага. И на всички им се струва, че тези млади хора вече ще живеят дълго и щастливо и никога няма да се разделят. И самите младоженци са твърдо уверени, че обичайните трудности няма да ги засегнат - рутината и битът няма да погубят чувствата им, няма да се появи коварна разделителна причина или трети човек, защото те толкова много се обичат! След сватбата по традиция следва меден месец.
Понякога младоженците просто прекарват времето си в уединение… Всичко това не е толкова важно. Важното е двамата да са заедно и да са щастливи. Младите нямат почти никакви проблеми, радват се на живота, всичко в другия им харесва, изглежда мило и приятно. Те не виждат абсолютно никакви недостатъци и си мислят, че винаги ще бъде така.
Но ето че меденият месец свършва, започват делниците. Работа, грижи, ежедневно готвене, чистене и пране. И се появяват първите проблеми. В повечето случаи и двамата млади работят или учат, а понякога и двете едновременно. И ето че мъжът се прибира от работа, уморен и си мисли: „Трудя се от сутрин до вечер, издържам семейството, нуждая се от почивка от грижите. Сега ще се прибера, жена ми ще ме посрещне с вкусна топла вечеря, ще почета вестник или просто ще легна на дивана, ще поспя, а после ще гледам по телевизията интересен мач, днес е полуфиналът на световното по футбол!“. И ето влиза вкъщи и вижда, че няма никой, а после жена му се прибира и казва, че се е забавила на работа, понеже е трябвало да приключи годишния отчет.
Мъжът засега търпи всичко това, изважда нещо от хладилника и започва мълчаливо да приготвя вечеря, но вечерта вече е развалена. Не е заварил вкъщи не само топли вечеря, но и жена си, която е трябвало да го посрещне, прегърне и приласкае. А жената вижда положението по свой начин: „Работя в службата, но и щом се върна, работя вкъщи - готвя, мия чинии, чистя, и това няма край. И аз се нуждая от почивка. Искам мъжът ми, като се прибере вкъщи, да оценява всичко това. Ако не ми подарява цветя, нека ми подари поне шоколад, а после да седне до мен и да му разкажа какво се е случило през деня, да споделя преживяванията си, а после той да ми разкаже някоя интересна и весела история. А той вместо това бърза да легне на дивана или да пусне телевизора, а може би самата аз бих искала да гледам телевизия“.
Отначало съпрузите не се карат, трупат в себе си раздразнение, обида, но отчуждението расте като пукнатина в лед. С течение на времето тя става все по-голяма и след известно време някои черти на другия, които по-рано са им изглеждали мили и приятни, започват да ги дразнят. Някои несъвсем правилни черти на лицето, навици. Нещо, което по-рано изобщо не е било забелязвано, сега предизвиква пристъпи на раздразнение. Например жената, когато си мие зъбите, започва да изстисква паста от тубата от края, като акуратно я навива на руло, а мъжът стиска тубата в средата. Ужасно! Мъжът реже хляб, държейки го във въздуха, а жената - само след като го постави на дъска за рязане. И така нататък. И започват първите караници, скандали, в които всеки, естествено, се опитва да стовари вината си върху другия, да се оправдае: „Виж се как готвиш борш, майка ми никога не е готвила борш така“ , „А ти как забиваш гвоздеи, все едно имаш две леви ръце“, „Ти ли, жено, ще ме учиш как върша мъжката работа?“, „А пък майката ти никога не е умеела да готви!“, „И цялото ви семейство е сборище непрокопсаници и неудачници!“.
Жените общо взето много обичат да обобщават всичко. След такива „разбори“ мъжът все по-често се задържа на работа, а когато се прибере вкъщи, от него осезаемо лъха на алкохол. А жената си мисли, че този брак е най-голямата грешка в живота й, и се вайка, че не е приела предложението на приятеля си от института Витя, защото той много я обичал, искал да се оженят, а тя му отказала заради този безчувствен сухар и неудачник.
И ето че съпрузите, които са живели заедно съвсем малко, само няколко години, все по-често си спомнят къде са паспортите им, за да ги вземат и да отидат на мястото, където неотдавна под звуците на Менделсоновия марш са си разменили венчални пръстени, но вече за да поставят в паспортите си съвсем друг печат „Бракът е разтрогнат. На еди-коя си дата...“
Тази история е доста типична за нашето време. Защото според статистиката в страната на 100 брака годишно се регистрират 80 развода.
А всичко би могло да бъде по съвсем друг начин. Защото нашите младоженци имаха чувства един към друг, а началото им бе добре заедно, никой не пречеше на щастието им. Какво сгрешиха и защо бракът им претърпя корабокрушение? Защо след няколко години семеен живот, двамата любими се превърнаха в хора, обединени само от обща жилищна площ и от децата (ако има такива). Една моя позната казваше: „С мъжа ми общи ни останаха само децата“.
Ще се опитаме да отговорим на тези важни въпроси.
В Бибилията се казва: „И ще бъдат двамата една плът“ (Бит. 24). Освен това Господ казва: Което Бог е съчетал, човек да не разлъчва (Марк. 10:9). Това, което е съединено в брачен съюз, не бива да бъде разрушено от нашия егоизъм, мудност, леност и раздразнителност. Тези думи на Свещеното Писание за единството на двамата в едното тяло (плът) на брака изразяват смисъла и целта на съпружеството. Да станат вече не двама отделни човека, а единен организъм. Една душа и тяло. Да стигнат до единодушие и съединение. Именно затова бракът винаги е тайнство даже когато съпрузите още не са готови за венчание. Всеки законен брак е тайна, в него има нещо свещено, мистично. Защото две понякога съвършено различни личности със свои навици, външни физически данни, житейски опит, наследственост трябва да станат едно цяло и този съюз стои по-високо и е по-здрав от кръвното родство. Защото между родителя и децата има първа степен, а между съпрузите - нулева. Те са по-близки роднини от родителите и децата. Това е отразено частично даже в гражданското законодателство.
И така, възможно ли е в наше време това единство, това семейно щастие или то съществува само в приказките? Животът в семейство, в брак е цяло изкуство. Хората се учат на него цял живот. Умните съпрузи винаги извличат полза даже от грешките, за да подобрят взаимоотношенията си и тези трудности не само не разрушават брака им, но още по-здраво го укрепяват. Време е най-после да се замислят за най-важните неща в живота, не бива да се отпускат. Нужно е да четат книги, да се съветват със специалисти по семейни въпроси, със свещеници и сами да размишляват върху съпружеския си живот. Мнозина овладяват тази наука още през детството си благодарение на добрия пример на родителите.
Но ако не е имало такъв добър пример, ако не са се научили в детството, ако не са им дали пример на здраво задружно семейство? Значи се налага сами да изучат тази сложна наука, да се занимават със самообразование. Протойерей Максим Козлов, предстоятел на храм „Св. мъченица Татяна“ при Московския държавен университет, човек, който много работи с младежи, веднъж каза нещо интересно - че готвейки се за брак, хората си мислят за най-различни неща - какъв модел сватбена рокля и костюм да изберат, какви венчални пръстени да купят, къде ще се проведе сватбената трапеза, тоест за неща, нямащи в крайна сметка никакво значение, и изобщо не мислят: „Какво искаме от нашия брак и един от друг, как ще развием отношенията си и как да се направим един друг щастливи?“ А е необходимо както младоженецът и невестата, така и вече зрелите съпрузи да се замислят върху тези въпроси.
Източник: predanie.bg
Картина: The wedding 1907 - Kazimir Malevich; chinaoilpaintinggallery
