„Ние отказваме симпатия и близост с хората, сякаш очакваме по-голяма симпатия и близост. Но кога и откъде? Утре ще бъде като днес. Животът изтича, докато ние се приготвяме да живеем.“
Waiting Room (1882) by Vincent van Gogh
♥ Благоразумие
БЛАГОРАЗУМИЕТО e добродетелта на сетивата. То е наука за явленията. То е най-външното действие на вътрешния живот. То е Бог, загрижен за бика. То движи материята според законите на материята. То се задоволява да търси телесно здраве, като се съобразява с физическото състояние, и душевно здраве, изхождайки от законите на интелекта.
Светът на сетивата е свят на прояви; той не съществува сам по себе си, а има символен характер; обаче истинското благоразумие или законът за проявите признава съприсъствието на други закони и знае, че неговата собствена роля е второстепенна, че действа върху повърхността, а не в сърцевината. Едно благоразумие е фалшиво, когато е самостоятелно. То е законно, когато е естествената история на въплътената душа; когато разгръща красотата на законите вътре в тесния обсег на сетивата.
Има множество степени на съвършенство в познанието за света. За нашата цел тук е достатъчно да посочим три. Една част от хората стигат до нивото „полезност” на символа, смятайки здравето и богатството за висше благо. Други отиват отвъд това равнище – към красотата на символа; така правят поетът и художникът, естествоизпитателят и човекът на науката. Трети пък живеят над красотата на символа, заради красотата на онова, което се символизира: това са мъдреците. Първите имат здрав разсъдък, вторите – вкус, а третите – духовно възприятие.
БЛАГОРАЗУМИЕТО не върви след природата и не пита: откъде се е взела тя? То приема законите на света, от които е обусловено човешкото битие, такива, каквито са, и ги спазва, та да се радва на собственото им благо. То зачита мястото и времето, климата, нуждата, съня, закона на противоположностите, растежа и смъртта.
НИЕ СЕ УЧИМ от незначителни преживявания, които обсебват нашите часове и години. Човекът от Севера е по необходимост и стопанин. Той трябва да вари бира, да пече, да осолява и консервира храната си, да се запасява с дърва и въглища. Нито една работа не може да бъде свършена без някакво ново опознаване на природата, а природата е неизчерпаемо значима.
Тези неща са от такава важност, че човек, вещ в други неща, никога не може да научи много за тях. Той трябва да има точни възприятия. Ако има сръчни ръце, нека се занимава е неща, които изискват сръчност; ако има добро зрение – да измерва и сравнява; нека изучава и запомня всеки факт от химията, естествената история, икономиката; колкото повече има, толкова по-алчен ще става. Времето винаги предоставя възможности, които разкриват стойността на тези познания. Във всяко естествено и невинно действие се крие някаква мъдрост.
Домошарят, който не обича никоя музика толкова, колкото мелодията на своя кухненски часовник и пращенето на цепениците в огнището, има развлечения, за които другите не са дори сънували. Едно използване на подходящите за целта средства осигурява победата и победните песни в една ферма или магазин не по-малко, отколкото при партийните борби или по време на война. Добрият стопанин намира начин да подреди дървата за огрев под навеса или да складира плодовете в избата също така ефикасно, сякаш става дума за военните акции на Пиренеите или за архивите на Държавния департамент. В дъждовен ден той измайсторява работна маса или отнася своя комплект инструменти в ъгъла на плевника и изважда от него гвоздеи, бургийки, клещи, отвертка, длето. Тук той вкусва една стара радост от младостта и детството – котешката любов към тавански стаи, шкафове и хамбари, към удобствата на грижливото стопанисване. Неговата градина, или неговият птичи двор – твърде незначителни места, навярно, – му разказват множество приятни анекдоти. Човек може да намери повод за оптимизъм в изобилния поток на този сладникав елемент на удоволствие във всяко предградие и всеки край на доброто общество. Нека човек спазва закона – всеки закон – и пътят му ще бъде осеян със задоволство. Нашите удоволствия се различават повече качествено, отколкото количествено.
От друга страна, природата наказва всяко пренебрегване на благоразумието. Ако смятате сетивата за крайна инстанция, подчинявайте се на техния закон. Ако вярвате в душата, не посягайте към сетивна наслада, преди тя да е узряла върху бавнорастящото дърво на причината и следствието. Да се занимаваш с хора, които имат неточно и несъвършено възприятие, е оцет за очите. Казват, че д-р Джонсън съветва: „Ако детето казва, че е погледнало от този прозорец, когато е погледнало през онзи – набийте го”. Нашият американски характер изпитва нещо повече от обичайно удоволствие от точното възприятие, както показва честотата на израза: „Без грешка”. Но неудоволствието от неточността, от объркването на мисълта за фактите, от невниманието към нуждите на утрешния ден не е белег само на една нация. Веднъж объркани от нашето неумение, прекрасните закони на времето и пространството стават нелогични и разпокъсани. Ако кошерът бъде разтревожен от неумели и глупави ръце, вместо с мед ще ни нагости с ужилвания на пчели. За да бъдат добри, нашите думи и дела трябва да бъдат навременни.
НЕКА ПРОЯВЯВАМЕ и по-дребните добродетели. Каква голяма част от човешкия живот се губи в чакане! Нека не караме нашите събратя да чакат. Колко думи и обещания са само на приказка! Нека бъдем сериозни, когато обещаваме. Както едно сгънато и подпечатано парче хартия пропътува целия свят в чамов кораб и пристига невредимо сред тълпи от хора до онзи, за когото е адресирано, нека и ние помним съвета да интегрираме нашето битие сред всички тези объркващи сили и да спазваме крехката човешка дума сред бурите, разстоянията и произшествията, които ни тласкат насам-натам, и, с постоянство, да накараме незначителната сила на един човек да се прояви отново, та да изпълни своя обет, след месеци и години, в най-отдалечени страни.
НО КОЙ ЩЕ ДРЪЗНЕ да обвини другиго в неблагоразумие? Кой е благоразумен? Хората, които наричаме най-велики, са най-малко на брой в това царство. В нашето отношение към природата има определено фатално объркване, разстройващо всичките ни форми на живот и правещо от всеки закон наш враг, което сякаш накрая е накарало целия разум и цялата добродетелност на света да обмислят въпроса за Реформа. Ние трябва да призовем за съвет висшето благоразумие и да попитаме защо здравето, красотата и гениалността сега са изключение, вместо правило за човешката природа? Поезия и благоразумие трябва да съвпадат.
Ние нарушавахме закон след закон, докато се озовахме сред руини; сега пък се изненадваме, когато случайно открием съвпадение между разума и явленията.
ПОГОВОРКА ИМА, че любезността не струва нищо; но изчисленията могат да покажат, че любовта е нейна заслуга. За любовта се смята, че е сляпа; но добротата е необходима на възприятието; любовта не е перде, а промивка за очите. Ако срещнете сектант или враждебен фанатик, никога не признавайте разграничителните линии; приемете онази обща основа, която ви остава – макар и само това, че слънцето свети и дъждът вали и за двамата; тогава областта ще се разшири много бързо и кой знае, може би планините, които ви разделят и към които сте отправили поглед, ще се стопят във въздуха.
Макар че вашите възгледи са напълно противоположни на техните, приемете едно тъждество на чувствата, приемете, че казвате точно онова, което всички мислят, и в потока от разум и любов развийте вашите парадокси в солидна колона, без сянка от колебание. Така поне ще се избавите от тях по подобаващ начин. Тъй като естествените движения на душата са по-добри от преднамерените, никога няма да се проявите добре при диспут. Затова приемете съгласието и то скоро ще бъде налице, защото всъщност всички хора имат едно сърце и една душа под маската на всички свои външни различия.
Никога мъдростта не ще ни остави да бъдем недоброжелателни към даден човек или към хората по принцип. Ние отказваме симпатия и близост с хората, сякаш очакваме по-голяма симпатия и близост. Но кога и откъде? Утре ще бъде като днес. Животът изтича, докато ние се приготвяме да живеем.
Всеки носи някаква представа за своите приятели; животът би бил чудесен с такива другари. Но ако не можете да ги имате на добри взаимни начала, не ще можете да ги имате. Ако нашата амбиция, а не Бог, извайва и оформя новите отношения, те загубват своите достойнства, както ягодите изгубват своя вкус в парниците.
Така истина, откровеност, смелост, любов, скромност, изобщо всички добродетели, застават на страната на благоразумието, или на изкуството да осигурим добро настояще.
Из: „Самоувереност“, Ралф Уолдо Емерсън, Изд. „Кибеа“, 2002 г.
Картина: Waiting Room (1882) by Vincent van Gogh; chinaoilpaintinggallery
