„Обидата е неумение да жертваш. Основния фактор, който предизвиква обидата - това е неприемането на случилото се.“
Sulking (c. 1870) by Edgar Degas
Обидата
Обида – това е емоционална реакция на човека на разрушаването на неговите очаквания и надежди, на краха на желанията му. Това е примитивна форма на регулиране на отношенията между хората, примитивна форма на възпитание и управление на другия човек.
Обида – това е първобитният вариант на самозащита. Ако ние се обиждаме на някого и изпитваме неприязън към него на нивото на съзнанието си, това означава, че искаме да увеличим дистанцията, не желаем да се срещаме и да работим повече с него. Но, ако емоцията на нелюбов, тоест на обида и осъждане, навлезе дълбоко в подсъзнанието ни, тогава тя ще изглежда съвършено различно: той ме обиди, – затова аз не го обичам, – значи той е лош, – ако е лош, той не трябва да съществува. И ние, със собствената си енергетика, започваме да убиваме обидилия ни човек на тънък план. Тоест, в действителност, обидата е подсъзнателно желание да убиеш човека, който те е обидил.
Ако се потисне това желание, механизмът на унищожение ще се обърне към самия човек и той ще започне да боледува. Отказът от обиди, тоест пълната безконфликтност – това е отсъствие на развитие и смърт.
Правилното отношение към обидата трябва да бъде следното: всяка обида – представлява фактор на развитието ни, при условие, че съхраняваме любовта в душата си. Ако ние се отказваме от обидата, но не се отказваме от възпитаването на себе си и другия, – тогава обидата става ненужна за нас.
Онова, което най-вече предизвиква обидата е нежеланието на обиждащия да се променя, както и нашето нежелание да го възпитаваме.
Степента на обидчивост на човека пряко зависи от степента на неговата привързаност към различни аспекти на човешкото щастие. Този, който е привързан по-малко, се обижда по-малко. Колкото повече съм привързан, толкова повече ще завися от другия човек, толкова повече ще очаквам от него и толкова повече ще се обиждам.
Зависимостта от човешките ценности първо поражда страх, след това – обиди, а после и болест. Ако опишем веригата по-точно, първоначално се появява обожествяване на човешкото, след това възниква високомерие под формата на желание да отстояваме своята идеална картина за света, след това – страхът да загубим, след това – обида срещу целия свят, след това – обида на себе си, след това – прехвърляне на програмата за самоунищожение на потомците, а след това – блокировка на цялото това нещастие посредством болести и смърт.
Обидчив и агресивен е този, който първо иска да получава. Източникът на вътрешната агресия е потребителството; не може да прости този, който е настроен да бъде потребител. Когато отдаването започне да превишава потреблението, зависимостта от света рязко се намалява и обидите се прощават по-лесно.
Обидата е неумение да жертваш. Основния фактор, който предизвиква обидата – това е неприемането на случилото се. Ако аз не мога да приема загубата, която ми се е случила, то няма да мога да простя и на човека, който ми е причинил тази загуба. Когато Христос учи хората да обичат тези, които ги предават, обиждат или оскърбяват, той ги учи да принасят жертва на Бога. А най-голямата жертва – това е съхранението и отдаването на любов.
Обидата, нанесена от друг човек – това е милост, дадена ни от Бога. Колкото по-силно е привързан човек към нещо, толкова по-болезнено протича отстраняването му от него. Ако ние не разбираме, че обидата, която другия човек ни нанася, е милост, дадена ни от Бога, то нашите деца ще бъдат лекувани вече с болести и нещастия (а, ако те не са готови да понесат това, тогава – със смърт). В действителност, никой никога не предава, не наскърбява и не обижда другия – това е Бог, който лекува душата ни посредством обиди, предателства и оскърбления, а оръдията на това лечение се явяват околните за нас хора.
Най-мащабното пречистване ни се дава чрез близките за нас хора – родителите, любимия човек, децата. Това пречистване е значително по-мащабно отколкото пречистването, което можем да получим чрез смъртта. Но, обидата на близък роднина, ако не бъде преодоляна, бързо може да се превърне в програма за самоунищожение.
Жената прехвърля отношението към баща си в това към мъжа си. Наблюденията показват: ако жената държи в душата си силна обида на баща си, то тя няма да има щастлив брак. Обидата на жената по отношение на мъжа й, която е преминала в подсъзнанието, се превръща в убийство на мъжа на тънък план, а следователно и в убийство на общите им деца.
В какво се състои опасността на обидата? Защо Христос казва, че не бива да се приближаваме към жертвеника, ако в душата ни има обиди и осъждане? Защото в този случай енергията, която получаваме свише, ще подхранва ненавистта, а не любовта. Ако са ни обидили, през първите две седмици след случката ние ще продължим да си я спомняме, да се връщаме към нея, – по този начин ние ще преживеем отново тази ситуация в подсъзнанието си, искаме това или не, хиляди пъти. А при връщане към ситуацията на обидата се освобождава поредната порция агресия. Христос казва: всичко, което човек поиска в молитвата си, ще му бъде дадено. Когато се моли човек, който осъжда и се обижда, той подсъзнателно иска от Бога да бъде унищожен този, който го е обидил.
Защо много често наглите и жестоки хора имат прекрасно здраве, а на деликатните, но обидчиви хора съдбата и здравето се разрушават? Защото втория тип хора са по-опасни. При първите агресията е повърхностна, те причиняват болка на околните, което подтиква към разрешаване на конфликта. А, когато човек възпитава другия посредством обида, това вече не е възпитание, а смърт.
Много хора се обиждат на съдбата си, – това се проявява под формата на постоянно недоволство от съдбата, която не им дава желаното. Недоволството от себе си и от собствената си съдба е опит да унищожиш съдбата си. И тъй като нашите тяло и съзнание са част от съдбата ни, то обидата на съдбата се явява самоунищожение.
Недоволни от съдбата са винаги хора със слаба вътрешна енергетика, тъй като обидата на съдбата – това е подсъзнателна обида на Бога, а получаването на енергия от този, когото подсъзнателно ненавиждаш е малко вероятно. Силният човек прави опити да промени себе си и съдбата си, а слабият – се обижда на съдбата си.
Обидата на тези хора, които са ни дадени от съдбата, тоест на родителите, на децата и на любимия човек, – това е в същото време и обида на съдбата.
Важният момент, който много хора не разбират: ако на нивото на съзнанието няма обиди и съжаления, това съвсем не означава, че душата се е пречистила. Силната обида, която човек държи дълго време в себе си, може да съществува в подсъзнанието с години, десетилетия и даже да премине в следващи животи, като се превърне в болест и нещастие. Всичко, което се е установило в съзнанието и е проникнало навътре, продължава да съществува и „да работи“ в продължение на дълги години. То е като река: ако е създадено ново русло, реката ще започне да тече в тази посока. Ако човек е насочил енергията си в руслото на обидите, то това е за дълго време.
Непростените стари обиди водят до неприемане на миналото, което на свой ред поражда подсъзнателно желание да го променим. Това предизвиква неконтролируема загуба на енергия, което води до рак. При жените огромните дълбочинни обиди водят до рак на гърдите, а при мъжете – до инфаркт и рак на белите дробове.
Лекарите са установили, че инфаркта се предизвиква не само от мускулите на сърцето, но и от мускулите на кръста. Проблемите със сърцето и кръста при мъжете – това са техните обиди на жените. Импотентността, рака на стомаха – това също са обиди. На обидчивите хора отслабва гърба и се изкривява гръбначния стълб. Силно ревниви и обидчиви хора често имат проблеми със щитовидната жлеза. Необяснимите болки, които не могат да бъдат излекувани, – това по правило са също силни обиди, които създават енергетични блокировки в тялото на човека.
Обидите на жената, особено в петия месец от бременността, когато детето й общува с Бога, водят до различни патологии, свързани с износването и раждането на детето. Напречното прилежание, тежкото раждане, цезаровото сечение, асфиксията, усложненията след раждането – всичко това е резултат от агресивността на детето, която се е превърнала в програма за самоунищожение. А причината се крие в агресивността на майката, която тя е предала на детето си.
Душата на чистото дете често просто не може да се доближи до родителите, чиито души за замърсени с обиди и ненавист.
Защо се случва на възрастни родители да се родят болни деца? Учените обясняват това с натрупването на грешки в гените. А всъщност, се натрупват обиди, а не грешки. Във вярващия и добродушен човек се натрупва любов и устремление към Бога и неговите потомци ще бъдат талантливи. При обидчивия, злопаметен и униващ човек, макар и на същата възраст, децата и внуците могат да бъдат тежко болни. Децата – това са увеличителното стъкло на родителите.
Защо е прието хората да се изповядват и да прощават на всички преди смъртта си? Защото душата на умиращ човек, която е изпълнена с емоцията обида, трудно може да проникне в тънките планове. Тази душа, която е привързана към физическия живот посредством обидите и унинието, няма да стигне до тези планове.
Една от основите причини, поради които човек, който работи върху себе си, не може да постигне промени, – това са непростените обиди към Бога, които са се натрупали в душата му.
Силната обида разрушава не само здравето. Тя разрушава и характера, и съдбата, и се предава на децата. Особено опасно е да се изпитва емоцията обида в определени периоди от живота: по време на половото съзряване, когато се влюбваме, когато създаваме семейство, когато трябва да ни се роди дете.
Има едно просто правило: колкото по-нелогична, неразбираема и несправедлива е една обида, толкова повече Божия воля и Божествена логика има в тази ситуация и толкова по-големи са възможностите да изчистим душата си чрез тази ситуация. Най-несправедливите обиди и най-тежките загуби стават преди появата на децата на бял свят.
Продължителната обида на даден човек може да създаде проблем; подобна обида, насочена към група хора, обединени от икономически, социален, национален или религиозен признак, прониква по-надълбоко и се изчиства по-трудно. Честото осъждане на държави и общности навлиза много навътре в подсъзнанието и може да доведе до най-тежки заболявания в продължение на няколко поколения, дори до измиране на рода. Ако човек счита целия свят за жесток и несправедлив, то тази агресия се приближава до максималната. В подобни случаи програмата за самоунищожение има изключително голям мащаб.
Да се замени рефлекса на обида и осъждане с този на стремеж към любов е много сложно, но ние трябва да преминем по този път, независимо от това дали го искаме или не.
Силните обиди, ненавист или униние живеят в нашето подсъзнание в продължение на десетилетия, а понякога и цял живот. Но, любовта живее значително по-дълго от ненавистта. А Божествената любов живее в душата ни вечно. Ето защо ние можем да се развиваме. Ето защо любовта може да побеждава привързаността, която поражда осъждане и обида.
Споделено от: Сергей Николаевич Лазарев - България
Картина: Sulking (c. 1870) by Edgar Degas; chinaoilpaintinggallery
