„Научаваме най-много в живота, когато получим удар в тила. Защо е така? Защото е по-лесно да не се променяш. Затова караш постарому, докато положението не стане нетърпимо.“
(The Two Friends. 1894, Henri de Toulouse-Lautrec)
Защо животът е толкова труден?
Научаваме най-много в живота, когато получим удар в тила. Защо е така? Защото е по-лесно да не се променяш. Затова караш постарому, докато положението не стане нетърпимо.
Да вземем за пример здравето си. В кой момент променяме хранителните си навици и започваме да правим упражнения? Когато тялото ни започне да се разпада – когато лекарите ни кажат: „Ако не промениш начина си на живот, това ще те убие!” Внезапно добиваме мотивация!
В една връзка кога си казваме, че държим един на друг? Когато бракът започне да се разпада, когато семейството се разрушава!
В училище кога най-сетне се опомняме и започваме да учим? Когато има опасност да се провалим.
В бизнеса кога рискуваме с нови идеи и вземаме трудни решения? Когато не можем да си плащаме сметките. Кога започваме най-сетне да се интересуваме от нивото на обслужването? Когато клиентите вече ги няма!
Научаваме най-важните уроци, когато нещата започнат да загрубяват. Кога си вземал най-важните решения в живота си? Когато си бил поставен на колене – след нещастия и загуби, когато си получил неочакван удар! В такъв момент си казваш: „Омръзна ми да съм разорен, до гуша ми дойде да бъда страхливец. Крайно време е да направя нещо.”
Успехът е повод за празнуване – но от него не научаваме кой знае колко. Провалът е болезнен – но ни прави по-мъдри. Като се обърнем назад, установяваме, че именно „катастрофите” се превръщат в повратни моменти.
Защо на мен?
Когато трагедията ни връхлети, когато изгубим всичко или бъдем изоставени от партньора си, въпросът, който обикновено си задаваме е: „ЗАЩО? ЗАЩО на мен? Тя ЗАЩО ме заряза заради оня неудачник?” Но хилядите въпроси „ЗАЩО?” могат само да ни докарат до лудост. Често пъти отговор не съществува. Или просто няма значение!
Практичните хора питат „КАКВО?”: „КАКВО научих от това? КАКВО трябва да правя сега?” А когато ситуацията е изключително тежка, тогава с задават въпроса: „КАКВО мога да направя още днес, за да подобря нещата?”
Практичните хора не си търсят сами проблемите, но когато получат удар в лицето, си задават въпроса: „Как да променя начина на мислене и подхода си? Как да стана по-добър, отколкото съм сега?” Докато неудачниците пропускат всички предупредителни знаци. Едва когато покривът се срине над главите им, тогава ще се питат: „Защо тези неща се случват на мен?”
По природа ние сме подвластни на навика. Правим онова, което винаги сме правили, докато не бъдем принудени да се променим.
Мери бива изоставена от партньора си Ал. Съкрушена, тя се затваря в спалнята за цяла седмица. След това постепенно започва да се обажда на стари приятели, да намира нови. Скоро се премества в ново жилище и сменя работата си. А след шест месеца се чувства по-щастлива и по-уверена от всякога. Тя възприема „катастрофата”, свързана със загубата на Ал като… най-хубавото нещо в живота й.
Фред е уволнен. Тъй като не успява да намери работа, той започва свой малък бизнес. За първи път в живота си е началник сам на себе си и се занимава с това, което иска. Все още има проблеми, но животът му е придобил нов смисъл и тръпка – и то в резултат на една несъмнена катастрофа.
Извод:
Щастливите хора не се оплакват, че животът е нечестен. Те съсредоточават вниманието ви върху онова, с което разполагат.
Дали животът не е поредица от болезнени катастрофи?
Не непременно. Вселената постоянно ни сръчква с деликатни сигнали. Но когато пренебрегнем тези сигнали, тя ни халосва с ковашкия чук. Развитието е най-болезнено, когато се съпротивляваме срещу него.
Има три начина, по които можем да се отнасям към живота:
• Животът ми е поредица от полезни изпитания, които следват в идеална последователност - най-здравословен подход, гарантиращ максимална вътрешна хармония.
• Животът е лотария, но аз извличам най-доброто от случващото се, каквото и да е то - втората по привлекателност опция, предлагаща приемливо качество на живот.
• Защо лошите неща се случват все на мен? - гарантира съществувание в крайна нищета и чувство за неудовлетвореност.
В живота е така. Понякога ни ударят малки камъчета – като предупреждение. Но ако не обърнем внимание на камъчетата, отгоре ни се стоварва тухла. Пренебрегнеш ли обаче и тухлата, направо те помита канара.
Ако сме честни със себе си, ще осъзнаем точно кога сме пренебрегнали всички предупредителни знаци. А накрая имаме нахалството да се оплакваме: „Защо на мен?”
Животът невинаги трябва да е болезнен – но все пак болката е основната причина да се променяме. Докато изпитваме болка, можем все още да се преструваме. Тогава и егото ни казва: „Добре съм, да, добре съм.”
Винаги е по-лесно да възприемаме философски чуждата болка! Поглеждаме към Джим и казваме: „Това, че се разори, за него е важен житейски урок.” А за Мери отсичаме: „Разводът й помогна да си стъпи на краката.” Всички сме съгласни с едно: „Предизвикателствата те правят по-силен.”
Но когато сме изправени пред собствените си предизвикателства, ентусиазмът ни нещо на мига се изпарява. И си казваме: „Господи, защо точно това? Дай ми някое по-приятно предизвикателство!” За съжаление обаче, предизвикателствата никога не са приятни.
Освен това предизвикателствата винаги се появяват на вълни. Знаем какво представляват вълните – звукови вълни, светлинни вълни, мозъчни вълни, електро-магнитни вълни. Само че от ненаучна гледна точка вълните онагледяват факта, че нещата имат склонност да прииждат на тумби, на сюрии, на талази, на тълпи.
С други думи, проблемите се появяват вкупом; семейните кризи, сватбените покани и ремонтите по колата също прииждат групово. Би било в наша полза да имаме винаги предвид този факт. Така че... успееш ли да приключиш месеца без неплатени сметки, може да си кажеш: „Ще спестя нещо за следващата вълна.” А когато следващата вълна те залее, вече си казваш: „О, познавам тези вълни – това положение е само временно.”
Избрано от: „Щастие в трудни времена“, Андрю Матюс, изд. „Книгопис“, 2013 г.
Картина: The Two Friends. 1894, Henri de Toulouse-Lautrec; chinaoilpaintinggallery
