„От що е съставено щастието на нашия живот? От малко любезности, приети и направени услуги, красиви думи, светли усмивки, приятелски жестове, добри пожелания и добри дела.“
(1886 ~ 1981)
Силата на малките неща
„Човек не вижда великото в малкото, защото сам е незначителен“ ~ Уендъл ФИЛИПС
„Не забелязвам работата ви да е потръгнала по-напред, откак идвах по-преди при вас“, казал един господин на Микеланджело. „Но, отговорил скулпторът, аз преправих тази част, лакирах това, огладих тази черта, изтъкнах по-ясно този мускул, придадох известен израз на тази уста, повече енергия на това лице и т.н“. „Та всичко това са дребни работи!“, извикал посетителят. „Може и тъй да е, отговорил великият художник, но дребните работи създават съвършенството, а съвършенството не е дребна работа“. Разликата между успеха и несполуката се крие в онова безкрайно търпение, което позволявало на Микеланджело да губи по цяла седмица, за да възпроизведе някой мускул, изсечен в камъка, по-близо до жизнената вярност на природата.
Истински човек е онзи, който вижда великото там, където другите виждат само мъртви предмети, онзи, който вижда как оживява материята. Джон Ръскин можел да прочете цели поеми в цветчетата на розата или лилията.
Червеите развалят сиренето и брашното, молците прояждат кожата и вълнените дрехи, хлебарките завладяват големите градове, мишките опустошават реколти. Повечето болести, от които страдаме, се причиняват от безкрайно малки същества – микроби и вируси.
„Ядовитият поглед, студената дума или необмислено отказаната малка помощ могат понякога да накарат човека да се кае“.
Всеки ден е един живот в миниатюр, а целият живот не е нищо друго, освен повторение на отделни дни. Ония, които се осмеляват да изгубят един ден, са опасно разточителни.
От що е съставено щастието на нашия живот? От малко любезности, приети и направени услуги, красиви думи, светли усмивки, приятелски жестове, добри пожелания и добри дела.
„Думите са мощни, казва Байрон, и малката капчица мастило, която пада като роса върху мисълта, кара хиляди, дори и милиони хора да се замислят над нея“.
Пирамидата на знанието се гради от дребните зрънца на фактите, от незначителните наблюдения, събрани отвсякъде. Великите хора са известни по това, че обръщат внимание на дреболиите. И наистина за истинския велик ум няма незначителни подробности. „Окото на разбиращия човек прилича на умствено око, защото както вие можете да виждате през малките дупчици, също така могат да се разгледат великите аксиоми на природата през незначителни факти“, е казал Бейкън.
Нито един предмет, видян някого с око, нито един звук, възприет с ухо, колкото и слаб да е бивал, изобщо всичко, възприето даже веднъж от чувствата ни, не се губи безследно. Окото е фотографична камера, която постоянно отпечатва изображения върху чувствителните умствени плочици и наслагва в мозъка образа на всяко лице, всяко дърво, растение, цвете, рид, поток, планина, всяка сцена на улицата – с една дума всичко, което възприемат сетивата ни. В нашето същество е вградена чувствителна и всеобхватна памет, която фиксира всяка изговорена от нас дума, колкото и да е тя безсмислена и бърза, записва я от векове и за векове и я прави безсмъртна. Тези звукове могат да се явяват отново след хиляди години, възпроизведени в нашите потомци, с всичките им прекрасни или грозни нюанси.
Всички минали времена се съсредоточават в малък период време, наречен „днес“. Животът на всекиго крие в себе си всичко, което е било преди него. „Днес“ е книга, в която се съдържа всичко, което се е появило на света до тая минута. Милиони хора от миналото, прахът на които цели векове вече се е превърнал на земя, и днес продължават да живеят като изпълняват предначертанията на съдбата, посредством законите на наследствеността и прераждането.
Нищо не се губи. Всички безкрайно дребни частици на миналото са събрани в настоящето. Първият желъд е съдържал в себе си всички бъдещи дъбови гори на земята.
Най-дребното зърно дава най-изобилно плодородие. Всеки живот произтича от микроскопичен зачатък. В природата нищо не е малко. Микроскопът ни разкрива също такъв обширен свят долу на земята, както и телескопът – горе на небето. Всички природни закони действат посредством най-дребни атоми, в капката вода се съдържа цял океан.
Здравината на една верига зависи от здравината на най-слабата й брънка, независимо от това колко големи, силни, здрави и яки да са останалите. Ние сме склонни да се гордеем със силните си страни, а към нашите слабости сме снизходителни и забравяме, че нашата истинска сила се измерва с най-голямата наша слабост. Войникът, честито отбягнал куршумите в хиляди сражения, може да умре от една драскотина от карфичка; много кораби благополучно издържат сблъсъка с ледените планини и бурите в океана, за да потънат някъде в тихата вода от протичане, причинено от насекоми. Отровата се излива капка по капка в душата и погубва драгоценния живот на много хора. Колко често чуваме да се казва: „О, всичко на всичко десет или двадесет минути остават вече до обед, не чини човек да се залови за някоя работа!“ Именно в тези малки откъслеци от време, в тези излишни минути, които повечето от хората прахосват на вятъра, мнозина са написали безсмъртни съчинения.
Малките неща стават големи, когато ги съзре великият ум. Благодарната или героичната постъпка на един човек често пъти въздига цяла нация. Мнозина са направили живота си достоен за уважение само с една на време казана добра дума или със сърдечно стисване на неприятелска ръка.
Избрано от: „Хигиена и лекуване на душата“, Петър Димков, изд. „Астрала“, 2009 г.
Снимка: Петър Димков (1886-1981); petardimkov.com
