„Абсолютно е необходимо сърцето да се отвори, преди интелектът да може да се трансформира в интелигентност. Това е разликата между интелект и интелигентност.“
За смелостта
Само човек с огромно упование е способен на огромно съмнение, на велико изследване. Човек с малко упование може да се съмнява само малко. Този, който няма никакво упование, може само да се преструва, че се съмнява. Той не може да изследва в дълбочина. Дълбочината идва чрез упованието - а това е риск.
Преди да те изпратя в неизследваното море, трябва да те подготвя за това огромно пътешествие, на което ще трябва да тръгнеш сам - но мога да те заведа до лодката. Първо ще трябва да научиш за красотата на упованието, за екстаза на пътя на сърцето - така че когато навлезеш в открития океан на реалността, да имаш достатъчна смелост да продължиш. Каквото и да се случи, ще имаш достатъчно упование в себе си.
Помисли само: как можеш да се уповаваш на някого или на нещо, ако не се уповаваш на себе си? Това е невъзможно. Ако се съмняваш в себе си, как ще се уповаваш? Ти си този, който ще се уповава, а пък не се доверяваш на себе си - как можеш да се довериш на своето упование? Абсолютно е необходимо сърцето да се отвори, преди интелектът да може да се трансформира в интелигентност. Това е разликата между интелект и интелигентност.
Интелигентността е интелект в съзвучие със сърцето ти. Сърцето знае как да се уповава. Интелектът знае как да търси и изследва.
Една стара източна история разказва:
Имало двама просяци, които живеели извън някакво село. Единият бил сляп, а другият нямал крака. Един ден гората до селото, в която живеели просяците, се запалила. Тези просяци, разбира се, били конкуренти - с една и съща професия, просещи от едни и същи хора - и непрестанно били ядосани един на друг. Те били врагове, а не приятели.
Когато гората се запалила, онези двама просяци се замислили за момент. Те били врагове, дори и не си говорили, но това бил извънреден случай. Слепият казал на онзи, който нямал крака:
- Сега единственият начин да избягаме е като седнеш на раменете ми; използвай моите крака, а аз ще използвам очите ти. Това е единственият начин да се спасим.
Другият веднага го разбрал. Нямало проблеми. Безкракият не би могъл да се измъкне; за него било невъзможно да прекоси гората - тя цялата била в пламъци. Той можел по малко да се движи, но това нямало да помогне. Трябвало да се излезе, и то много бързо да се излезе. Слепият също бил сигурен, че не може да се измъкне. Той не знаел къде е огънят, къде е пътят, къде дърветата горят и къде не. Сляп човек... той би се загубил. Но и двамата били интелигентни хора. Те прекратили враждата, станали приятели и спасили живота си.
Това е една източна притча. Тя е за интелекта и сърцето. Тя няма нищо общо с просяците, а се отнася за теб. Тя няма нищо общо с гората, която се е запалила, а с теб - защото ти си обхванат от пожар. Във всеки момент гориш, страдаш, обзет си от нещастие, от мъка. Сам, твоят интелект е сляп. Той има крака, може да тича, да се движи бързо, но тъй като е сляп, не може да избере правилната посока, в която да се движи. И непрекъснато ще се спъва, ще пада, ще се наранява и ще чувства живота си безсмислен. Интелектуалците по цял свят казват: „Животът е безсмислен“.
Причината животът да им изглежда безсмислен е, че слепият интелект се опитва да види светлината. Това е невъзможно.
В теб има сърце, което вижда, чувства, но което няма крака; то не може да тича. То си остава там, където е, тупти, чака... някой ден интелектът ще разбере и ще е в състояние да използва очите на сърцето.
Когато казвам думата упование, имам предвид очите на сърцето. А когато казвам съмнение, имам предвид краката на твоя интелект.
Двете заедно могат да се измъкнат от пожара, в това няма никакъв проблем. Но помни, интелектът трябва да приеме сърцето да се качи на раменете му. То не може иначе. Сърцето няма крака, а само очи, и интелектът трябва да слуша сърцето и да следва насоките му.
Във властта на сърцето интелектът става разумен. Това е трансформация, тотална трансформация на енергията. Тогава човекът не се превръща в интелектуалец, а просто става мъдър.
Мъдростта идва чрез срещата на сърцето и интелекта. И веднъж щом се научиш как да създаваш синхронност между пулса на твоето сърце и работата на твоя интелект, ти имаш цялата тайна в ръцете си, ключа, който отключва всички мистерии.
От: „За смелостта“, Ошо, изд. „Гуторанов“, 2001 г.
Картина: DALL-E
