„Животът е такъв, какъвто си го направим, такъв е бил, такъв и ще бъде.“ ~ Анна Мари Робъртсън Моузес, Grandma Moses, най-възрастната американска художничка
(Windows, 1914 - Egon Schiele)
♥ Прозорецът
Имало едно време двама мъже, и двамата сериозно болни, в една малка стаичка на една голяма болница. Стаичката наистина била тясна, имало само един прозорец, през който да гледат света навън. На единия от пациентите, като част от лечението, следобед му било разрешено да сяда в леглото за около час (свързано било с оттичането на течностите в белите му дробове). Леглото му било точно до прозореца. Другият пациент обаче трябвало да лежи постоянно по гръб.
Всеки следобед, когато мъжът до прозореца се надигал да поседи един час, той прекарвал времето като разказвал какво вижда навън. През прозореца виждал парк с езерце. В езерцето имало лебеди и патици, идвали деца, които им хвърляли трохи хляб и пускали лодки. Под дърветата се разхождали млади влюбени двойки, хванати за ръце, имало лехи с цветя, игри на топка. А отзад, зад дърветата, се разкривал прекрасният градски пейзаж.
Легналият по гръб слушал как другият пациент разказва всичко това и се радвал на всяка минутка. Слушал как едно дете за малко да падне в езерцето, колко били красиви момичетата в летните си рокли. Описанията и разказите на неговия другар накрая го накарали да почувства, че сам вижда какво става навън.
Един следобед обаче му хрумнала мисълта: откъде накъде този до прозореца да се радва постоянно на всичко, което става долу? Защо и той да не погледне? Досрамяло го, но колкото повече се опитвал да не мисли за това, толкова повече му се искало нещо да се промени. Всичко бил готов да даде! Една нощ, докато зяпал в тавана, другият пациент се събудил изведнъж, взел да кашля и да се задушава, ръцете му отчаяно се мъчели да напипат копчето за повикване на сестрата. Другият само го гледал без да помръдне – дори когато дишането му съвсем престанало да се чува. На сутринта сестрата намерила другия пациент мъртъв и тихичко изнесли тялото.
Веднага щом му се сторило, че няма да е много неприлично, пациентът помолил да го преместят на леглото до прозореца. Преместили го, завили го и въобще го настанили удобно. В мига, когато всички излезли, той с много усилия и мъки се изправил на лакът и погледнал през прозореца.
Отсреща имало гола стена.
* Неизвестен автор (Предоставено от Роналд Далстън и Хариет Линдзи)
...
От: „Пилешка супа за душата“, Втора порция, Джак Канфийлд, Марк Виктор Хансен, Изд. „Кибеа“, 1999 г.
Картина: Windows, 1914 - Egon Schiele; chinaoilpaintinggallery
