„Старостта е изгубване на материалните сили в човека, остаряване в Природата няма. Сърцето на природата държи живота. Вашето сърце, човешкото сърце, пулсира приблизително според пулса на природата.“
Връзка с разумната природа
Какво нещо е другият свят? Свят на вечно подмладяване. А пък това вечно подмладяване става по закона на Божията Любов, която възвръща на хората това, което те са изгубили. Като изгуби човек Любовта на земята, той е вечно недоволен, кисел, съмнява се, сърди се, гневи се, критикува навсякъде. А пък онзи, който се подмладява, той е всякога доволен. Човек, който е доволен, той е в процеса на подмладяването. А който е недоволен, той е в процеса на остаряването. Доволството е процес на подмладяването. Това се дължи на другия свят. Един ден ще съзнаете, че живеете в разумен, красив свят. Днес сте нещастни, защото не съзнавате това. Който влезе в разумния свят, може да се обнови, да стане млад. В разумния живот всичко става точно на определено време и място. Само по този начин човек може да бъде добър, свеж, да се развива правилно, да прогресира, без да остарява. Невъзможно е да изпълнявате Божията Воля, а същевременно да боледувате или да живеете в сиромашия. Бог е дал изобилно вода, въздух, светлина, храна на хората. Въпреки това те гладуват, мизерстват. Ако стомната е пукната и каквото се налее в нея, изтича навън, кой е виновен за това? Пукне ли се гърнето, маслото почва да изтича, човек се състарява, почва свят да му се вие, боли го тук, боли го там, очите му се премрежват. Но ако възстанови връзката си с разумната природа, с духовния свят, може да се обнови. „Ама остаряхме!" Съзнанието не остарява. Кажете ли, че сте остарели, това значи, че сте изгубили вярата си.
„Ама краката ми не държат.“ Това значи, че си прекъснал връзката с възвишените и светли същества. Каквото и да поучават и съветват човека, той нищо не изпълнява, прави се, че не чува. Днес постъпва така, утре - докато един ден наистина оглушее, остарее и замине за другия свят. Човек може да се подмлади с 20-30 години, но ако е във връзка с разумни и светли същества. Онзи свят и този свят представляват един реален свят.
Забележете, в природата всички издънки, които израстват от земята, вървят нагоре, право перпендикулярно, отвесно растат и клоните са прави. Като почнат да остаряват тия клони, почват да се превиват. Знаете ли причините, защо младото расте нагоре? То винаги е свързано с центъра на Слънцето и в този стремеж застава право; но като мине известно време и стане старо, обърне погледа си към центъра на земята, и вследствие на това прегърбва се. И всички стари дървета стават по-тежки.
Младият ходи изправен, но като мине известна възраст, както и растенията, почва да става материалист; той почва да се прегърбва, а по същия закон неговата глава започва да мисли за центъра на земята. Смъртта не е нищо друго, освен мисъл за центъра на земята - човек там иска да живее. Христос умря на 33 години, значи сега е на 2 033 години, но когато човек замине за онзи свят, той не остарява. Старостта е свойствена на хората, които живеят на земята. Тя става по единствената причина, че няма правилен процес, правилна обмяна между частиците на материята, вследствие на което равновесието се губи. Старостта е изгубване на материалните сили в човека. Ако в този процес може да се внесе едно освежаване, едно обновяване на силите, човек ще се подмлади. Всъщност остаряване в Природата няма. Силите, които взимат участие при известен творчески акт, при стопяване се оттеглят в по-висока сфера, вследствие на което на земята няма условия за тяхното проявяване. И тогава ние казваме, че е настъпил процес на остаряване. Силата на човека се крие в това да бъде добър проводник на мощни сили в природата. Само тогава той може да бъде силен човек: А онзи, който не е добър проводник, е изложен на големи страдания.
Какво нещо е доброто? За да бъдеш добър, трябва да бъдеш добър проводник на силите, които функционират в природата. Ти не можеш да се изолираш от тях - навсякъде ще бъдеш изложен на техните влияния. На туй се дължи остаряването, на туй се дължи и смъртта в света, която идва поради едно добро, но и неразрешимо противоречие. Защото, ако тия сили, ако тия дарби, които ни е дала природата, не срещат нашата съпротива, те винаги оживяват и обновяват човека. Съществува една връзка, интимна връзка, която сърцето на природата е турило между всички животни и човека, една вътрешна връзка. Тази връзка щом я късате, смъртта ще дойде. Всеки, който я е скъсал, веднага умира. Та сърцето на природата държи живота. Скъсате ли тази връзка на природата, веднага смъртта ще последва. Казвам: дългият живот се дължи на сърцето на природата. Щом скъсате вие втората връзка, с ума на Слънцето, веднага ще дойде умопобъркването. Следователно законът е: трябва да държите връзка със сърцето на природата и с ума на Слънцето. Трябва да се държи връзка. Има и трета връзка: с душата на цялата вселена. Ако вие бихте скъсали тази връзка, тогава идват всички нещастия, тъги, скърби, които не сте сънували. Човек, който иска да бъде щастлив, той трябва да държи тази връзка на душата си. Религиозните хора вярват в Бога, в духове, в ангели, и ръководители, но съществува един принцип: първата връзка, с която трябва да бъдете свързани, е сърцето на природата. Вашето сърце, човешкото сърце, пулсира приблизително според пулса на природата. Отмерени са тия движения. У някои хора, ако се отличават ударите на сърцето, то е според гъстотата - както е организиран човек, така са и ударите.
Новото седи в това, че всяко едно движение, всяко едно чувство, всяка една мисъл да бъде като една нишка, която придава и е нишка на освобождение. Там е подмладяването. Тела, в които има постоянен приток на енергия, горят непрекъснато. Тела, от енергията на които става постоянно изтичане, горят и изгарят. Ако пък в телата нито се втича енергия, нито изтича, те никак не горят. Въз основа на същия закон ние казваме: човек остарява, понеже в организма му не става вливане на енергия. В организма на младия става постоянно втичане на енергия от Природата. Който може да хармонира, да съгласува в себе си енергиите на втичането и изтичането, той може да се подмлади, да придобие вечния живот. Как може човек да живее дълго време, когато не знае причината за правилната обмяна на клетките в организма? Щом силите в човешкия организъм не са в равновесие, естествено няма равновесие и между неговите мисли, чувства и постъпки. Няма човек на земята, у когото силите да са уравновесени. Затова именно хората не могат да вървят право. Иска ли човек да живее дълго време на земята, той трябва да познава добре законите и силите, които управляват неговия организъм. Човек остарява, понеже нечистотиите не могат да се изхвърлят и задръстват кръвоносните съдове. Но ако се усили движението на кръвта, тя ще има сили да изхвърли тези мръсотии. За това е необходимо да повишим вибрациите на организма.
Избрано от: „Книга на живите“, Петър Дънов, изд. „Астрала“, 2010 г.
Снимка: petardanov.com
